Решение № 50 от 30.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000644 по описа за 2022 година

Производството е образувано по две въззивни жалби – основна и насрещна.

Въззивната жалба на ЗК „УНИКА“-АД - ответник в първата инстанция чрез пълномощника й адв.Г. П. е против решение №260 114 от 11.02.2022 г. на СГС, ТО, VI-23 състав, постановено по т.д.№ 1117/2019 год. в осъдителната му част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца „Хард Грей Металс“-ЕООД сумата 34 204,75 лева на основание чл.405,ал.1 КЗ, вр. с чл.394 от КЗ и чл.79 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение по Договор за автомобилна застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 17001112020 от 20.11.2017 г. при осъществен застрахователен риск – кражба на лек автомобил „Ауди“, модел А-5 с рег.№ ***, ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска - 17.06.2019г. до окончателното изплащане, както и 1 833,75 лева изтекла лихва за забава от 06.12.2018г. до 17.06.2019г. на основание чл.86 ЗЗД.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че след уведомяването на застрахователя за кражбата на МПС, ищецът е представил единствения ключ на автомобила, каквото задължение има по договора. След отговор от официалния вносител на тази 1 марка автомобили обаче се установило, че ключа не може да бъде разчетен и не може да се направи извод дали съответства на откраднатия автомобил, и дали е годен за употреба. Позовава се на разпоредбата на чл.408 КЗ – че е налице неизпълнение на застрахователния договор от страна на застрахования и това неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя. Твърди, че застрахованият не може да не е знаел, че предава негоден за употреба ключ, което означавало, че укрива от застрахователя обстоятелството къде се намира оригиналният ключ на автомобила. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ХАРД ГРЕЙ МЕТАЛС“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Е.

Г., в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

В срока за отговор ищецът в първата инстанция „ХАРД ГРЕЙ МЕТАЛС“-ЕООД е депозирал насрещна въззивна жалба против горното решение в неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлен иска по чл.405 КЗ над присъдената сума от 34 204,75 лева до сумата от 36 005 лева, която стойност според приетата САТЕ е средната пазарна стойност на застрахования автомобил, както и иска по чл.86 ЗЗД над присъдената сума от 1 833,75 лева до претендираната от 2 193,27 лева. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна част. Твърди, че съдът превратно е тълкувал клаузата на т.8.2 от ОУ и от присъденото обезщетение неправилно е приспаднал 5% самоучастие, равняващо се на сумата от 1 800,25 лева, като със същия процент е намалил и сумата за изтекла лихва върху главницата. Твърди, че според приетата съдебна АТЕ, средната пазарна стойност на застрахованата вещ възлиза на 36 005 лева, която стойност е в рамките на застрахователната сума и на която стойност възлизало дължимото застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил. Жалбата е подробно мотивирана. Моли съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и уважи исковете по чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД като присъди сумите изцяло, без отнетия процент самоучастие.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

И двете въззивни жалби са подадени от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните 2 изводи на съда съответстват на установеното от фактическа страна и приложимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с възраженията на двамата жалбоподатели следва да добави и следното:

Според разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да уважи исковете по чл.405,ал.1, във вр. с чл.394 КЗ и по чл.86 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение за имуществено застраховане по силата на Договор за застраховка „Каско“, клауза „А“-пълно Каско, обективиран в Застрахователна полица № 17001112020 от 20.11.2017г. /л.8/ и Общи условия /л.40/, неразделна част от договора, за лек автомобил „Ауди“, модел А-5 с рег.

№ ***, собственост на ищцовото дружество и управлявано от неговия управител. Приел е също, че в срока на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – кражба на процесния автомобил, което е покрит риск по застрахователната полица. Съдът е приел, че са установени по делото всички предпоставки за уважаване на предявения иск и с настъпване на застрахователното събитие ответникът застраховател дължи заплащане на застрахователно обезщетение в уговорения размер – действителната стойност на откраднатото имущество, като реално претърпени вреди към деня на настъпване на събитието, по аргумент от разпоредбите на чл.386, ал.2, вр. чл.400, ал.2 и чл.405, ал.1 от КЗ, и уговорките по общите условия, приложими към застрахователния договор (т.12.8 от Общите условия) – 36 005 лева, при приспадане на 5% - 1 800,25 лева, самоучастие (франшиз) като форма на лично участие на ищеца - застрахован, изразяваща се в поемане от него на част от отговорността, в случай на настъпване на застрахователно събитие, изрично предвидено и в разпоредбата на чл.374, ал.1 от КЗ. Или на ищеца застрахован е била дължима сумата от 34 204,75 лева, в какъвто размер е уважен иска. Като е отчел 5% самоучастие и при дължимата лихва за забава, я е присъдил в размер на 1 833,75 лева, вместо в пълния й размер от 2 193,27 лева.

Съдът е приел за неоснователно позоваването на ищеца на клаузата на т.8.2 от Общите условия (че самоучастието не се е прилага при кражба на МПС). Съобразил е изричната уговорка в застрахователната полица – специална уговорка, предвиждаща застрахованият да участва с 5% от размера на одобреното обезщетение при всяка щета, без да се предвиждат изключения.

Приел е за неоснователно възражението на ответника-застраховател, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение по см. на чл.408,ал.1,т.3 КЗ, тъй като при образуване на преписката по щета не е бил представен ключ за застрахования автомобил (деклариран като един при 3 сключването на застрахователния договор) съгласно т.12.3.8 от Общите условия. Съдът е изложил мотиви, че по делото не е установено ищецът да е изпълнил договорното си задължение да представи ключа от автомобила.

Според заключението на САТЕ, от извършените от ВЛ проверки и разчитания, по никакъв начин не можело да бъде установено дали представения от ищеца ключ е бил от негвия автомобил „Ауди“. Имало информация само за номера на чипа, който се съдържа в него. Съгласно представеното писмо от официалния вносител Порше БГ, ключът не е можело да бъде разчетен. При тези данни съдът е заключил, че това задължение е било изрично предвидено в застрахователния договор – чл.12.3.8 от Общите условия и е значително с оглед интереса на застрахователя. Не е налице обаче последната предпоставка по см. на чл.408,т.3 КЗ – неизпълнението на това задължение да е довело до възникване на застрхователното събитие – кражбата на МПС. Такива конкретни обстоятелства не били изложени от ответника,а само това, че предаването на ключа от превозното средство е съществено за риска обстоятелство, тъй като с него се отключва и привежда в движение автомобила безпрепятствено.

Позовал се е на константна съдебна практика на ВКС, че за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или предотвратяване на последиците от него. Затова в обобщение е приел, че не са налице поддържаните от застрахователя основания за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение и го е присъдил в размера, посочен от ВЛ като действителна стойност на откраднатия автомобил,приспадайки уговорените в договора 5% самоучастие на застрахования.

По оплакванията във въззивната жалба на застрахователя ЗК „УНИКА“-АД:

Този жалбоподател твърди, че на застрахователя при образуване на щетата е бил представен единствения ключ на автомобила, така, както ищецът е обявил и при сключване на застрахователния договор. С оглед писмото на официалния вносител на марката „Ауди“ и заключението на САТЕ, че ключът не може да бъде разчетен, съответно не може да бъде извлечена никаква информация от него, за да се установи дали той съответства на откраднатия автомобил, се налагал единствения възможен извод, че ищецът е предал друг ключ, а не този на застрахования автомобил. Поради това, според този жалбоподател, ищецът не е изпълнил задължението си по т.12.3.8 и т.12.6 от Общите условия /л.43-44/, това неизпълнение отговаря на изискването на чл.408, т.3 КЗ да е налице неизпълнение на застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, че е предвидено в закона и застрахователния договор и настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на това задължение. Твърди, че между 4 неизпълнението на това задължение и настъпването на застрахователното събитие е налице причинно-следствена връзка. Твърди, че застрахования не може да не е знаел, че предава негоден за употреба ключ. А това означавало, че съзнателно е скрито от застрахователя обстоятелството къде се намира оригиналния ключ на автомобила, което пък водело до презумиране на причинната връзка.

Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни.

За да възникне правото на застрахователя по чл.408,ал.1,т.3 КЗ да откаже плащане на застрахователно обезщетение, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или предотвратяване на последиците от него. Причинната връзка не се презумира, а следва да се докаже в процеса от застрахователя, чиято е доказателствената тежест да установи обстоятелствата, обосноваващи отказа да се изплати застрахователно обезщетение.

В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, посочена и от първоинстанционния съд, а именно: Решение №15 от 12.06.2012г. по т.д.

№ 454/2011г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 102 от 02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, І т.о., Решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС, І т.о., Решение № 32 от 11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 124 от 04.08.2015г. по т.д. № 440/2014г. на ВКС, І т.о., Решение № 207 от 13.01.2017г. по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 167 от 07.02.2017г. по т.д. № 1655/2015г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 313 от 06.03.2019г. по т.д. № 3012/2017г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 586 от 06.11.2020г. по т.д. № 296/2020г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 586 от 06.11.2020г. по т.д. № 296/2020г. на ВКС, ТК, т.о., Определение № 60 от 12.02.2021г. по т.д. № 922/2020г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 182 от 06.04.2021г. по т.д. № 1015/2020г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 273 от 19.05.2021г. по т.д. № 1737/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и др.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d434c84-bfde-4c63-90cb-17b4611984ad