Присъда № 28 от 17.11.2023, Районен съд - Ихтиман

Мотиви към Присъда № 28 от 17.11.2023г. по НОХД № 517/2022 по описа на Районен съд Ихтиман

Районна прокуратура Самоков, Териториално отделение – Ихтиман е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд Ихтиман, с който е повдигнато обвинение срещу М. Г. Л., роден на 18.02.1946г. в град София с ЕГН:

**********, българин, българско гражданство, полувисше образование, неосъждан, разведен, пенсионер, с адрес: град *, обл. Софийска, ул. „*“ № 26 затова, че на 01.09.2018г. около 10.30ч. в гра д М о м и н проход, област Софийска, на ул. „*“ пред дом номер 8 е причинил посредством стискане и усукване на ръката в областта на пръстите средна телесна повреда на С. А.

Станкова, ЕГН: ********** от гра д *, изразяваща се в счупване на средната фаланга на пети пръст на лявата ръка с разместване на фрагментите, което е причинило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни - престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от РП - Самоков, ТО - Ихтиман поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин и може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Пледира съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да определи наказанието при приложение на чл.

55 от НК предвид многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като му наложи наказание „пробация“ с пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от две години.

Частният обвинител иска от съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Посочва, че подсъдимият я причаква по улиците и заплашва и иска това да спре.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия – адвокат Б. Г., иска от съда да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че в хода на наказателното производство не се доказват по несъмнен и категоричен начин авторството на и датата на инкриминираното деяние. Защитникът прави анализ на събрания по делото доказателствен материал, като посочва, че едната група разпитани свидетели твърдят, че не са виждали пострадалата да е имала нараняване и дават положителна оценка за личността на подсъдимия. За втората група свидетели защитникът посочва, че същите са дъщеря и съпруг на пострадалата и дават противоречиви свидетелски показания. В подкрепа на твърдението, че по делото не се доказва категорично датата на инкриминираното деяние защитникът излага доводи за несъответствие на медицинската документация и посочената дата на приложената рентгенова снимка, която се различава от датата на инкриминираното деяние.

Подсъдимият, в право на лична защита, се придържа към изложените от защитата аргументи.

В последната си дума подсъдимият иска от съда да бъде оправдан.

По фактите:

1

Подсъдимият е М. Г. Л., роден на 18.02.1946г. в град София с ЕГН:

**********, българин, българско гражданство, полувисше образование, неосъждан, разведен, пенсионер, с адрес: град *, обл. Софийска, ул. „*“ № 26.

На 01.09.2018г. около 10.00 часа – 10.30 часа частната обвинителка С.

Станкова била в двора на дома си, находящ се в гр а д * ул. „*“ № 8, където приготвяла зимнина под навес до гаража. В това време подсъдимият М. Г. Л. разхождал двете си кучета по улица „*“. Докато била под навеса С. С. чула говор „тука, тука“ и видяла как подсъдимият подканва двете кучета да влязат в двора, при което тя взела пръчка и се развикала на подсъдимия и кучетата да напуснат двора . От своя страна Л. й казал „я ти тук ли си“, но не напуснал двора. Приближавайки се към кучетата и Л., Станкова замахвала, за да прогони кучетата, а Л. тръгнал към нея и я хванал за ръката, в която държала пръчката, с цел да и я отнеме, като насъскал кучетата към нея, те тръгнали към С.. Подсъдимият Л. извлякъл С. от двора на улицата и се опитвал да отнеме пръчката като извивал ръката . Л. блъснал С. на земята и насъскал кучетата, тя паднала до оградата полуклекнала, хвърлила пясък и чакъл по кучетата като се опитала да ги отблъсне, кучетата се отдалечили.

Подсъдимият продължил да влачи С., която била полуклекнала и се опитвал да измъкне пръчката от ръката . Счупил и хвърлил едната част от пръчката, която С. държала и продължил да извива другата част от пръчката. След като измъкнал пръчката Л. пуснал С.. Влизайки в дома си С. усетила болка в петия пръст на лявата ръка. Частната обвинителка позвънила на съпруга си, който я откарал в Бърза помощ в град Костенец, където нямало рентген. С. се прибрала вкъщи, а не отишла на рентген в град Ихтиман, тъй като била в емоционален шок от преживяното. В първия работен ден след инцидента 03.09.2018г. С. била прегледана от ортопед - доктор *. При прегледа лекарят установил множество хематоми по ръцете и тялото с най- силно изразена болка в пети пръст на лявата ръка. Била извършена рентгенова снимка на пети пръст на лявата ръка, която установила спираловидно счупване на средна кост – фаланга на пети пръст на лявата ръка. На счупения пръст била поставена шина, която бил свалена след 22-23 дни. На частната обвинителка С. било издадено медицинско свидетелство № 1 от 03.09.2018г. Около месец частната обвинителка изпитвала големи затруднения да движи крайника, като болките в счупения пръст продължавали и след свалянето на шината, особено при студено време.

Стискайки и усуквайки пръчката, която С. държала, с цел да и я отнеме, подсъдимият Л. причинил на частната обвинителка С. телесни увреждания, изразяващи се в спираловидно счупване на средната кост /фаланга/ на пети пръст на лявата ръка, с хематом, разместване на фрагментите /костни крепитации/ и болка при палпалция, която травма е причинила на пострадалата трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по - голям от тридесет дни.

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са прецизирани и допълнени с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната отговорност на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по отношение на очертаната от 2 наблюдаващия делото прокурор релевантна фактология.

По доказателствата:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства – показанията на частния обвинител С. С., на свидетелите Л. И. С. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), И. Л. С. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК ), Ц. М. М. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК) и Й. С. К., писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК – рентгенография на С. А. С. /л. 39 ДП, том 1/, амбулаторен лист № 000972 от 03.09.2018г. /л. 50 ДП, том 1), медицинско свидетелство изх. № 1 от 03.09.2018г. /л. 51 ДП, том 1/, рентгенография на V пръст на лявата ръка от 10.09.2018г. / л.52 от ДП, том 1/, разпореждане от 07.09.2018г. по реда на чл.

64 от ЗМВР /л. 47 от ДП, том 1/, АУАН бл. 3 813907 от 07.09.2018г., както и от излушаните в хода на съдебното следствие заключение на съдебно психиатрична експертиза и съдебно – медицинска експертиза, справка за съдимост.

Показанията на частния обвинител С. С. и на свидетелите Л. С., И. С., * М. и Й. К. са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и категорично се подкрепят от останалия, събран по делото, доказателствен материал, в това число и от събраните в досъдебното производство писмени доказателства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от заключението на назначената и изслушана СМЕ.

Действително липсват свидетели - очевидци, които да са възприели инцидента, при който ЧО е пострадала. В принципен план е напълно допустимо и възможно осъдителна присъда да почива на показанията на ЧО като единствен източник на информация за съставомерни факти, но тогава показанията трябва да бъдат оценени от съда като напълно достоверни, добросъвестно депозирани и плод единствено на лични възприятия и да са непоколебими. Според този съдебен състав показанията на С. С., макар и последната да е пряко заинтересована от изхода на делото, относно времето, мястото, фактическата обстановка, авторството на деянието са обективни, достоверни и следва да бъдат кредитирани.

Във връзка с твърденията за физическа разправа между подсъдимия и частния обвинител, показанията на С. С. намират опора в други доказателствени източници, което дава основание на съда да им се довери. На първо място твърденията на пострадалата се подкрепят от заключението на С М Е , назначена и изготвена в хода на съдебното производство, като давността на травмата отговаря на твърдения от ЧО момент на получаване, в подкрепа на твърденията на ЧО са и писмените доказателства, събрани в ДП, налдежно приобщени по реда на чл. 283 НПК, които описват травма, идентична на описаната от ЧО, датата на медицинските документи също съвпада с показанията на ЧО за време на причиняване на травматичното увреждане, а според заключението на СМЕ вида на получената травма отговаря да е причинена по начина, по който ЧО съобщава.

3

Показанията на свидетелите Л. С. и И. С. съдът цени при съобразяване обстоятелството, че свидетелите са роднини на частния обвинител, съответно дъщеря и съпруг. Съдът няма основание да не се довери на показанията на горните двама свидетели, същите са логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. В този смисъл не е основателно възражението на защитата, че показанията на свидетелите Л. и И. С.и не следва да се ценят от съда, поради заинтересоваността на тези свидетели от изхода на делото и тъй като са противоречиви. При техния анализ, както поотделно, така и в съвкупност с останалия събран доказателствен материал не се установи противоречие в показанията.

От показанията на частната обвинителка и свидетелите Л. С. и И. С. се установяват обстоятелствата около въпросния инцидент – точното време и място, действията, които подсъдимият Л. е извършил, механизма на причиняване на телесното увреждане. От показанията на горните свидетели се установяват и действията, които пострадалата е предприела след причиняване на травматичното увреждане - посещение на медицинско заведение, както и неблагоприятните последици от травматичното увреждане и възстановителния период.

Показанията на свидетелите М. и К. н е допринасят съществено за изясняване на факти, включени в рамките на обвинението, а касаят въприятията на свидетелите относно личността на подсъдимия и частната обвинителка. Следва да се кредитират показанията на горните двама свидетели като обективни и непротиворечиви и дадени от лица, незаинтересовани от изхода на спора. Свидетелите М. и К. не са възприели възникналата физическа разпра между подсъдимия и частната обвинителка.

Свидетелката М., съседка на С., дава пестеливи показания, като посочва, че познава подсъдимия и частната обвинителка, че и двамата са добри хора и не знае да е имало инцидент между тях по повод кучетата на подсъд. М. Л..

Свидетелят К., съсед на пострадалата, посочва, че знае от нейния съпруг, с когото ходят на лов заедно, за възникнал инцидент между подсъдимия и частната обвинителка, при който последната е пострадала. Свидетелят К. описва и подсъдимия и частната обвинителка като добри хора, последната помагала на детето му при лечение. К. посочва, че чувал, че кучето на подсъд.

Л. било агресивно, но нямал лични впечатления.

Съдът дава вяра на изготвената на ДП съдебно - психиатрична експертиза на подсъдимия, доколкото заключението е обосновано и отговаря на поставените задачи. Видно от същото подсъдимият е психично здрав, развитието му е в границите на нормата. Подсъдимият Л. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си към датата на инкриминираното деяние и да възприема правилно фактите от обективната действителност. При изслушването на експерта в съдебно заседание, същата пояснява, че в отношението си към пострадалата С. М. Л. изразява субкритичност – формално изразява критичност, но реално оправдава постъпката си, въпреки че съзнава, че следва да въздържа емоциите си. Експертизата характеризира подсъдимия Л. като социално интегриран, съвместим с колектив, с липса на 4 системни прояви на агресивно поведение, посочва, че е развил култ към кучетата, които отглежда, без това да се е превърнало в патологично състояние.