Решение № 30 от 13.07.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Враца , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20211420200511 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Имекс 2012“ ЕООД, гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000160/12.03.2021 г., издадено от директор РД АА Враца, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно и се моли за отмяна на санкционния акт.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Й. Х. - ВтАК, която поддържа жалбата и излагайки съображения за неправилност на НП, моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. К. Я..

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 02.03.2021 г., в гр. Враца, св. К. Я. – инспектор към РД АА Враца, извършил проверка на дружеството-жалбоподател за периода от 02.03.2020 г.

1 до 02.03.2021 г. В хода на проверката установил, че дружеството е извършвало превоз на товари с водач ****. Установено е също, че водачът е придобил удостоверение за психологическа годност едва на 10.02.2021 г. С оглед констатираното, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН №282108, в който е посочено, че като е допуснало да се извършва превоз на товари с водач ****, който водач не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, дружеството е извършило нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на 12.03.2021 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел К. Я. и от писмените материали по делото. От доказателстевната съвкупност се установява, че е извършена проверка, че в хода на същата е установено, че дружеството е извършвало превоз на товар с водач ****, който водач не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Установява се и това как и къде е извършена проверката, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост.

Съдът кредитира и писмени доказателства по делото. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата инстанция няма да ги анализира по-прецизно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателката основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни органи и е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателката. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:

С повдигнатото фактическо обвинение, дружеството е обвинено за това, че е допуснало да се извърши превоз на товар с водач ****, който няма 2 удостоверение за психологическа годност. Посочено е, че проверката е извършена в периода от 02.03.2020 г. до 02.03.2021 г., без да е посочено кога точно са извършвани превози и съответно е извършено нарушението. А определено допускането да се извърши превоз на товари е извършвано в определени дни в проверявания период, а не в целия период. Отделно от това и в АУАН и НП е отразено, че от 10.02.2021 г. водачът **** е придобил удостоверение за психологичека годност. При това изложеното фактическо обвинение не дава ясно дали превозите е допуснато да се извършват в периода от 10.02.2021 г. до 02.03.2021 г. или в перида до 10.02.2021 г.

Липсата на яснота за кои дати обвинението претендира да са извършени съответните превози и очертаващата се от това липса на дата на извършване на нарушението е от категорията на съществените процесуални нарушения, затрудняващи правото на защита на санкционирания, препятстващи извършването на пълна въззивна проверка и обуславящи на самостоятелно основание отмяната на санкционнния акт. Действително, от материалите по административно-наказателната преписка може да се изведе кога е извършван превоз. Но това не може да санира пропуските в обвинението в АУАН и НП и възникващата от тези пропуски неяснота относно обективната съставомерност на деянието и относно датата, на която се приема, че е извършено.

При горните съображения, съдът намира за безпредметно да обсъжда обективната и субективна съставомерност на деянието, тъй като изводите му в тази насока не са в състояние да променят крайния изход на делото.

Въпреки това, за пълнота на проверката е нужно да се посочи, че не се възприемат доводите на защитата, че така извършеното е маловажно по чл.28 ЗАНН. Същото не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушния от същия вид. Но предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на делото разноските по производството и адвокатското възнаграждение се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган, а това съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“ е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Видно е, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв., която сума се явява съразмерна и отговаряща на сложността на делото. Ето защо искането следва да се уважи.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление №26-0000160/12.03.2021 г., 3 издадено от директор на РД АА Враца, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на „Имекс 2012“ ЕООД, гр.

Враца, е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „Имекс 2012“ ЕООД, гр. Враца, ЕИК:202331531 със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Лукашов“ №11, сумата в размер на 520,00 (петстотин и двадесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4