Решение № 365 от 09.06.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Видин, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251320101762 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Л. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, чрез пълномощника адв. Д. Г. – АК - Ловеч против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 115Е, ет. 5, с която е предявен иск с правна квалификация чл. чл. 55, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 08.04.2023 г. ищцата е сключила с ответника „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем Кредирект № 842912 при следните условия: 1000.00 лева – главница, 40.05 % - фиксиран лихвен процент, 48.06 % - годишен процент на разходите, 18 месечен срок за погасяване, 1450.68 лева- обща сума, дължима от кредитополучателя, обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Сочи се, че съгласно чл. 6.1 от Договора за заем ищцата следвало в срок от 3 дни от сключването на Договора за заем да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на редица условия, посочени в договора.

Излага се, че съгласно чл. 6.2 от Договора за заем в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1969.32 лева.

Подържа се, че в процесния случай за ищцата било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по 1 заема. По този начин в действителност общата сума, която ищцата следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1401.64 лева, а значително по-голяма – в размер на 3370.96 лева.

Твърди се, че към датата на предявяване на исковата молба ищцата е заплатила сума в общ размер на 1793.23 лева, от които 900.96 лева чрез „Изипей“ и 892.27 лева с кредит № 943124/11.10.2023 г. /т. 6.1 от Договора/.

Счита се, че процесния договор за заем е недействителен поради неточно посоченият в него ГПР и сумата от 793.23 лева е платена при изначална липса на основание предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Сочи се, че клаузата, уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна, като са изложени подробни доводи в исковата молба. Същата представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Излага се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочените в него ГЛП, ГПР и общата сума не отговарят на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 793.23 лева, платена при изначална липса на основание предвид недействителността на Договор за паричен заем № 842912/08.04.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор е оспорил всички твърдения на ищеца за нищожност на договора и за нищожност на клаузата за неустойка. Твърди злоупотреба с права от страна на ищеца поради множество дела с цел генериране на разноски. Оспорва наличието на недействителност по смисъла на ЗПК, още по-малко недействителност на целия договор. Излага се, че ГПР е в нормативно установения размер, както и че неустойката не следва да бъде включвана в същия, тъй като същата се дължи при неизпълнение на договора.

Сочи се, че клаузата за неустойка е действителна, като кредитополучателят е имал правото на отказ от договора. Твърди се, че договорите са сключени съобразно ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО.

Твърди се, че е налице индивидуално договаряне, с оглед обстоятелството, че ищцата е сключила общо 5 договора с ответника при идентични условия.

Признава се получаването от ответника на процесната сума.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

2

Не е спорно, че между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 842912 от 08.04.2023 г., като на ищцата е отпуснат заем в размер на 1000.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 18 месечни погасителни вноски, 4 вноски по 33.38 лева и 14 вноски по 90.58 лева, описани по дати в погасителния план, с обща стойност на плащанията 1450.68 лева. ГПР е 48.06 %, ГЛП е фиксиран 40.05 %.

Съгласно чл. 6.1 от Договора за кредит за обезпечението на кредитора същият е предоставил на кредитополучателя следните опции: поръчителство с личен гарант или банкова гаранция. Съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1969.32 лева, описани в погасителния план от 4 броя вноски по 156.62 лева и 14 броя вноски по 99.42 лева, разсрочени по дати.

Размерът на общо дължимото по заема е 3370.96 лева, разпределена сума от 18 вноски по 190.00 лева с начална дата на първа вноска 08.05.2023 г. и последна вноска на 08.10.2024 г., като сумата се разпределя: 1000.00 лева – главница, 401.64 лева – договорна лихва и 2018.36 лева – неустойка, отстъпка – 49.04 лева.

По делото са представени разписки, от които е видно, че ищцата е заплатила на ответника чрез „Изипей“ сумата в общ размер на 900.96 лева по Договор за кредит № 842912.

По делото е представен Договор за паричен заем Кредирект № 943124 от 11.10.2023 г. сключен между ищцата и ответника за сумата от 3600.00 лева. В чл. 6.1 от договора страните са уговорили, че с подписването на същия се съгласяват да се рефинансира сключеният на 08.04.2023 г. Договор за паричен заем № 842912, като заемателят е заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по посочения по-горе договор в това число дължимите главница, лихви, такси и неустойки, възлизащо на 892.27 лева.

Ответникът е признал получаването на процесните суми от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.

Не се оспорва сключването на процесния Договор за паричен заем Кредирект № 842912/08.04.2023 г.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, 3 като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 48.06 %. Безспорно се установи също че в договора, е уговорено изискване за предоставяне на обезпечение от кредитополучателя по отпуснатия кредит – безусловна банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на конкретно посочени от кредитора условия. В противен случай при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 1969.32 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска към размера на вноската. Уговорена неустойка не е включена при формиране на размера на ГПР. При нейното включване ГПР вече е над максималния допустим размер.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Приложение намира и определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за 4 потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В конкретния случай при включване на уговорена неустойка при формиране на размера на ГПР същият надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция или осигуряване на поръчители, които следва да отговарят на предварително зададени критерии. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Това е така, защото заемодателят изначално въвежда задължение на заемателя да заплаща неустойка. Видно е от посоченото в договора, както и от заключението на вещото лице, че тази неустойка е включена изначално към погасителната вноска на ищцата още със сключване на договора. С извършените от ищцата погашения, са погасявани и задължения за неустойка.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на заемателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите, съдът преценява като утежнени и по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.