Решение № 2986 от 22.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2986 гр. Варна, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А. като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110108818 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от М. Д. Ш., против Заповед № 140 от 07.04.2025г. на Кмет на район „****“, Община Варна, издадена на основание пар. 4к, ал. 7, пар. 4л вр. с пар. 4з, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ и пар. 31, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ.

Жалбоподателят обуславя правния си интерес да обжалва процесната заповед от качеството му на правоимащо лице за получаване на паричен еквивалент на извършени от него подобрения в частта от имот № **** по ПНИ на с.о. „****, собственост на наследниците на Д. Т. П., на основание §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и във вр.с чл.72 от ЗС, въз основа на което жалбоподателят има право да оспорва административния акт, тъй като с определяне на оценка под реалната стойност на подобренията, с процесната заповед се нарушават негови имуществени права, свободи и законни интереси. Жалбоподателят счита процесната заповед за незаконосъобразна, неправилна, немотивирана. Не са били налице основания за одобряване на такъв размер на оценката в процесната заповед. Възприетият метод на оспорване на оценката от АО е погрешен и необоснован. Налице са основанията за оспорване по чл. 146 АПК - неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствени правила и противоречие с материално-правни разпоредби, несъответствие с целта на закона, немотивираност. Прави искане за отмяна на Заповед №140 от 07.04.2025г. на Кмет на район „****“, Община Варна, като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправните разпоредби и в противоречие на материалния закон, като неправилна, немотивирана, необоснована и несъобразена с целта на закона.

С писмен отговор Г. Т. и П. Т. считат жалбата за неоснователна.

Е. Н. чрез проц. представител също представя писмен отговор.

Г. Т. също моли жалбата да бъде оставена без уважение.

А. К. се явява лично и заявява, че предлаганата сума от 14 000 лв. не е достатъчна.

От издателят на административния акт - Кмет на Район „****” - Община Варна е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че предвид наличието 1 на две значително различаващи се оценки и невъзможността на техническата служба на районната администрация да приеме една от тях, е инициирана среща на изготвилите двата доклада оценители. В протокола от проведената на 08.12.2023 г. среща е констатирано, че в оценката на независимите оценители инж. С.Д. и инж. Д. М. не са оценени част от подобренията, поради което този доклад не може да се приеме. В тази връзка на наследниците на Д. Т. П. и „С.П." е предоставена възможност да инициират нов оглед и опис на подобренията. След извършения повторен оглед в имота и опис на подобренията, районната администрация е получила актуализиран доклад за оценка, възложен от наследниците на Д. Т. П. и „С.П.". Същият е извършен от независимия оценител инж. Й. А., сертифициран по реда на Закона за независимите оценители, определящ подобренията на стойност 5896.00 (пет хиляди осемстотин деветдесет и шест) лева. На основание чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК докладът е съобщен на заинтересования М. Ш., като му е дадена възможност да изрази становище, съответно да направи искания и възражения. Заинтересованият М. Ш. възразява срещу така съобщената му оценка

В изпълнение на изискванията на §31, ал.2 от ПМС 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСП двете оценки са разгледани от представители техническата служба на районната администрация, като поради значителните разлики в двете оценки е решено да бъде приета средно аритметична стойност на цената на подобрения. Въз основа на изложеното, поради наличието на значителни разлики в становищата на възложените от двете заинтересовани страни доклада на оценки на подобренията и в изпълнение на чл. 35 от АПК е одобрена оценка на извършените подобрения в размер на 9883,00 лв. (девет хиляди осемстотин осемдесет и три лева) в частта от имот № **** по КП, попадаща в имот с ид. № **** по ПНИ на с.о.,, ****", гр. Варна. Административният орган счита, че предвид значителната разлика в двете оценки (и двете изготвени от правоспособни лица) на подобренията (няма разминаване в предмета на оценките, т.е. вида на оценяваните подобрения) приемането на средно аритметична оценка е единствения справедлив подход при определяне на цената на подобренията в процесния имот. Поради което моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Като родово и местно компетентен съд е сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК вр. пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ.

Съгласно приложеното на л. 9 от делото известие за доставяне, заповед Заповед №140 от 07.04.2025г. е съобщена на жалбоподателя по реда на чл.18а,ал.10 от АПК на 14.05.2025г., а жалбата срещу нея е предявена в рамките на законоустановения четиринадесетдневен срок на датата 24.06.2025 г., видно от поставения върху нея печат от общинската администрация на район "****". Обсъдените налични положителни процесуални предпоставки обуславят извод за допустимост на съдебното производство.

Административното производство, финализирано с издаването на оспорената по 2 делото Заповед №140 от 07.04.2025г. на кмета на район "****" /л.1 от адм.преписка/, е образувано по заявление вх. № АУ036365ПР_005ПР_001ПР/30.10.2023г. М. Д. Ш., за извършването на оценка на подобренията в частта от имот № **** по ПНИ на с.о. „****, собственост на наследниците на Д. Т. П. и М. Ш., на основание §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и във вр.с чл.72 от ЗС.

Към заявлението е представена заповед № 71/14.02.2023 г. на кмета на район "****", с която на основание пар. 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на Д. П. и С.П. ООД, е възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ върху **** по ПНИ на с.о. „**** /л.5/.

С нот.акт за продажба на недвижим имот №****г. М. Д. Ш. се легитимира като собственик на 600 кв.м. ид.ч. от място, находящо се в гр.В., ведно с построената в него сграда с площ от 20 кв.м., поради това е приет от административния орган като лице, притежаващо правен интерес от определянето на оценка за подобренията, извършени в новообразуван поземлен имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Съгласно пар. 31, ал. 3 ПЗР ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, оценката се одобрява със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице.

В съответствие с тази възможност със заповед № 0290/02.02.2024г. /посочена в процесната заповед/ кметът на Община Варна е делегирал на кметовете на райони и кметства, на териториите на които са съответните имоти, правомощията си по одобряване на оценките за подобрения, съгласно пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ.

При това положение издадената Заповед №140 от 07.04.2025г. е постановена от материално компетентен орган – основание, за което съдът е задължен да следи и служебно, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК вр. пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ.

Съгласно пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата на добросъвестни владелци по чл. 72 ЗС. От своя страна чл. 72, ал. 1 ЗС определя, че добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тях като увеличението се определя към датата на постановяване на решението. Съгласно ППВС 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му като критерият, по който следва да се определи дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята, защото само в този случай може да се мисли за трайно увеличаване на стойността на имота. Трайно е прикрепването, при което вещта е съединена със земята посредством различни елементи и съоръжения, а не само със собствената си тежест. Съобразяването на дефиницията на чл. 110 ЗС, според която недвижими вещи са земята, растенията, сградите и другите постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката, обуславя извод, че всички недвижимости в имота, създадени от действието на човешки фактор, имат статут на подобрения. Извън тях, обаче, остават незаконно изградените строежи, защото, като подлежащи на премахване, те не са в съС.ие да увеличат 3 стойността на имота. В този смисъл се произнася и ППВС 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.

Съгласно пар. 31, ал. 2, т. 3 ПЗР ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, в случаите по пар. 4в ПРЗ ЗСПЗЗ оценката на подобренията върху подлежащите на възстановяване имоти се извършва по пазарни цени като компетентността е на техническата служба на общината.

Няма пречка, както е постъпено в случая, оценката де се изготви от лицензиран експерт-оценител, след което да се приеме и съгласува от общинската техническа служба.

Видно от данните по преписката, оценката на извършените от ползвателя подобрения от в частта от имот № **** по ПНИ на с.о. „**** е изготвена на 22.12.2010 г. от лицензирания експерт-оценител Й. А. /л. 18-19/, а е приета и съгласувана от комисията при Дирекция "Устройство на територията" в район "****" на датата 10.03.2014 г. с протокол № АУ036365ПР /л. 17/. В този вид тя е одобрена с оспорената по делото Заповед №140 от 07.04.2025г. на кмета на район "****" /л. 1-2/.

Според заключението на съдебно техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно изготвено, след извършен оглед, измервания и направените изчисления, определя пазарна стойност на подобренията в частта от ПИ **** по КП, попадаща в ПИ с идентификатор **** по ПНИ на с.о. „****, гр. Варна, към 07.04.2025 г., общо в размер на (след закръгление): 7 090 евро, а към 19.05.2026 г. в размер на 7 625 евро.

Безспорно настоящата хипотеза попада в § 31, ал. 2, т. 3 от цитирания нормативен акт, тъй като се касае за оценка на стойността на подобрения по см. на специалната разпоредба на § 4в от ПЗР към ЗСПЗЗ, а не на стойността на поземлен имот или част от него /или сграда/ по см. на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. § 31, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999 г. Дори и да се приеме противното, реда за определяне стойността на подобренията е идентичен - съобразно § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999 г. /в ред. към изготвяне на заповедта/ вр. чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр.

78 от 2006 г.), меродавна е пазарната им цена определена от независим оценител, която не може да е по-ниска от данъчната оценка /посочването на данъчната оценка в чл. 90 ППЗДС като критерий е още едно основание за неприложимост на тази норма към оценката на подобрения, доколкото за тях такава не е налице/.Според чл. 72, ал. 1 изр. 2-ро от ЗС увеличението на стойността на имота се определя към деня на постановяване съдебното решение. При съответно прилагане на тази разпоредба по отношение на подобренията в хипотезата на подлежащи на връщане имоти, стойността на подобренията следва да бъде преценена към момента на издаване на индивидуалния административен акт, одобряващ оценката и създаващ задължение за заплащане на подобренията от страна на възстановените собственици. В ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане не се съдържат други критерии, поради което определянето на пазарната стойност на извършените подобрения е с оглед факта на обективното им съществуване към момента на оценяването.

В контекста на изложеното, съдът намира, че спорът по същество – съобразно 4 заявеното с жалбата и становището на жалбоподателя Ш. се свежда до определяне на стойността на подобренията, които подлежат на обезщетяване. В тази насока съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на приетата СТЕ, приобщена като доказателство в хода на съдебното производство. С нея са определени по-високи стойности както за трайните насаждения, така и за строителните подобрения (7090 евро вместо 5053,10 евро /9883 лева/) в сравнение с тези, определени от експерта в административното производство. Разликата не се дължи на различия в броя и вида на подобренията, а е резултат на прецизирането им, като следва да се вземе предвид стойността към момента на издаване на адм. акт. Ето защо съдът намира, че действителната пазарна стойност на всички подобрения в частта от поземлен имот № **** по КП, попадаща в ПИ с идентификатор № **** по ПНИ на с.о. „**** определена по реда на приложимите подзаконови нормативни актове, към релевантния момент по чл.142 ал.2 от АПК е в размер на 7090 евро.