Решение № 114 от 09.04.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Казанлък, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510201562 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от И. Н. К. с ЕГН **********, против Наказателно постановление №25-0284-002850 от 19.11.2025г. на Началник Група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева /255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният санкционен акт. Жалбоподателят К. оспорва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Релевира се довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по въведения административнонаказателен състав. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, явява се лично и адв. Р. К., който поддържа жалбата, моли съда да отмени НП и излага допълнителни аргументи за основателността й. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована в едно от с.з. по делото се представлява от юрискносулт М. А., който като надлежен процесуален представител в с.з. и в писмено становище към АНП излага доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за 1 установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното:

На 23.10.2025г., свидетелите В. Г. К. и Г. Н. Ц., служители при РУКазанлък, изпълнявали ППД в гр.***** ****. Около 23:00 часа на 23.10.2025г., в гр.***** ****, на улица „******“ до номер 2, те спрели за проверка лек автомобил марка "**** ***** ******" с рег. № ** **** **, който се движел по улица „******“ в посока север-юг. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя И. Н. К., като същият бил сам в превозното средство. Двамата служители на РУ-Казанлък се усъмнили, че жалбоподателят е употребил алкохол, поради което поискали съдействие от ОДЧ за предприемане проверка с техническо средство за алкохол.

Полицейските служители приканили водача на превозното средство жалбоподателя К. да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN0024.

Пробата с пореден номер 03960 от 23:01 часа отчела концентрация на алкохол от 0,95 ‰ промила алкохол в издишания въздух. На водача бил връчен и Талон за медицинско изследване №319115, връчен в 23:30 ч., с който на водача се предоставяли 120 мин. за даване на кръвна проба и седем броя холограмни стикери.

На същата дата, жалбоподателят К. се е явил във ФСМП-Казанлък, за да даде кръвна проба за изследване и в 00.25 ч. на 24.10.25г. му била взета кръв за алкохолна проба. С Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/химическа експертна справка № А281 от 27.10.2025г. бил отразен резултатът от направеното кръвно изследване от взетата кръвна проба, а именно 0,79 ‰ /g/L/.

В хода на извършената на 23.10.2025г. проверка, на база резултата от изпробването с техническо средство бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4561616 от 23.10.2025г. от страна на свидетеля В. Г. К., с който срещу И. Н. К., било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 23.10.2025г., около 23.01 часа в гр.***** ****, на улица „******“ до номер 2 в посока север-юг управлявал собствения си лек автомобил марка "**** ***** ******" с рег. № ** **** **, с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда – тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN0024, като уреда отчита 0,95 промила алкохол в издишания въздух в 23.01 часа с проба номер 03960 от 23.10.2025г. Връчен талон за медицинско изследване с номер 319115 със седем броя холограмни стикери с номер А113076, връчени срещу подпис, квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, е подписан от същия и свидетеля по акта, като препис от същия бил надлежно връчен, което 2 е било удостоверено с подписа на нарушителя в нарочна разписка на приложения по делото екземпляр на АУАН.

На база така съставения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление №25-0284-002850 от 19.11.2025г. на Началник Група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева /255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите В. Г. К. и Г. Н. Ц., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - НП №25-0284-002850 от 19.11.2025г. на Началник група ОДМВР – Стара Загора, РУ- Казанлък; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2090211 от 23.10.2025г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 2090212 от 23.10.2025г.; АУАН серия GA № 4561616 от 23.10.2025г.; Талон за изследване №319115 от 23.10.2025г.; Медицинско направление от 24.10.2025г.; Фиш от ФСМП-Казанлък от 23/24.10.2025г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; Справка за регистрация и собственост на л.а.

**** ***** ****** с рег. № ** **** **; Резултат от Алкотест Дрегер 7510;

Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/химическа експертна справка № А281/27.10.2025г.; Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; Справка нарушител/водач на И. Н. К.; заверени копия на административнонаказателната преписка в цялост, постъпили на 08.01.2026г. с писмо от ОД на МВР - Стара Загора.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите К. и Ц., които пресъздават спомена си от извършената проверка.

Действително същият е фрагментарен, но това обстоятелство, съдът отдава на естеството на работата им, свързана с множество идентични проверки по реда на ЗДвП, както и на изминалия период от време от момента на деянието. При все това изложеното от всеки от двата свидетели съдържа достатъчно детайли, които да позволят установяване на участието им в извършената проверка, в частност факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя. Наред с това показанията им са съответни едни на други, както и на приложените по делото писмени доказателства.

На следващо място от съставените в хода на проверката документи се установяват с категоричност факта на деянието- управление на МПС, водача на същото, както и факта на извършената проверка с техническо средство и установената въз основа на същата концентрация на алкохол. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Сред същите акцент следва да се постави на първо място върху разпечатката от техническото средство - Резултат от Алкотест Дрегер 7510, която удостоверява факта на проверката и установената алкохолна концентрация, 3 както и изправността на същото към датата на деянието. Именно на база писмените доказателства, съдът е изградил и основните си изводи по фактите, свързани с установяването на употреба на алкохол от страна на жалбоподателя и реда за това. Резултата, запаметен от техническото средство, разпечатка, от което е приложена по делото, напълно съвпада с времето на проверка, номера на устройството и поредния номер на пробата, вписани в талона за изследване и АУАН. Тук е мястото да се отбележи, че съдът намира, че в настоящия случай релевантна се явява установената с извършено химическо изследване на кръвта концентрация, доколкото видно от талона водача отразил, че избира да бъде изследван с медицинско и химическо изследване. След това видно от приложените в АНП документи от ЦСПМ-Стара Загора, ФСМП-Казанлък, водачът се е явил в лечебното заведение в указаното в талона за изследване време, където дал кръвна проба за химичен анализ. Бил съставен и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който било отразено че от К. били взети две епруветки с кръв, със съответните номера.

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 о т ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Редът за установяването на съответната концентранция е предвиден в Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). В случая безспорно е установено, че водачът е управлявал МПС, когато е бил спрян от полицейските служители, като в този изричен смисъл са показанията на К. и Ц.. Концентрацията на алкохол в кръвта е била установена с годно техническо средство. Впоследствие е бил попълнен талон за изследване по образец на приложение №1 от Наредбата.

Правилно в талона е определено мястото, където следва лицето да се яви, ако желае да даде в кръв, като в съответствие с чл.6, ал.6, т.2 от Наредбата, доколкото нарушението е извършено извън територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, е определен срок за явяване до 120 минути, който е максимално допустимият по Наредбата за конкретния случай.

Жалбоподателят в горния срок се е явил и е дал кръв. В съответствие с чл.15 от Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са били взети 2 броя вакуумирани епруветки, които били предадени за изследване. От извършеното изследване се установила концентрация на алкохол от 0, 79 промила в кръвта, което запълва състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата, в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания 4 от техническото средство, а съгласно ал.5 контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл.3а. Съгласно разпоредбата на чл.3а от Наредбата /предл. последно/, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В разглеждания случай очевидно е налице хипотезата, при което лицето не е приело показанията на техническото средство, дало е кръв за изследване, извършено е такова изследване, с оглед на която следва да бъдат приети отчетените от същото стойности. Извършеното химическо лабораторно изследване е установило наличие на алкохол в концентрация 0, 79 промила, което както бе споменато по-горе е съставомерно на нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.