Решение № 474 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000501642 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 755/20 г. по описа на Софийския окръжен съд.

С решение по делото 260 011/28.02.22 г. съдът е уважил иск с правно основание чл. 30 СК и е осъдил ответника да заплати на ищцата половината от стойността на влог на негово име, придобит през време на брака, но имащ статут на лично имущество. Изводите си СОС базира на доказан според него съвместен принос на съпрузите за благополучието на семейството, даващ основание да се предположи, че двамата съпрузи са участвали по равно за придобиването на процесните средства. За претендирани мораторни лихви за периода от влизане в сила на бракоразводното решение до подаване на исковата молба искът е отхвърлен.

Недоволен от решението е ответникът С. Л.. Той се позовава на установеното от приетата по делото икономическа експертиза, съответстваща на направено от него възражение за това, че средствата по влога са изтеглени преди прекратяване на брака с развод. На това основание счита, че искът е неоснователен. Ответникът принципно отрича приноса на бившата си съпруга за придобиване на средствата, а в частта, с която са поделени и лихвите по 1 влога въззивникът третира решението като неправилно, тъй като спрямо тях, като граждански плодове, ищцата не би могла да има принос. Моли решението да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Пълномощникът на ответника претендира присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА.

Въззиваемата оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението като правилно.

При служебна проверка САС установи, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства и проверка на първостепенното решение се дължи на база доказателствата, събрани от СОС.

При тези правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:

Не се спори по делото, че страните в процеса са бивши съпрузи, чийто брак приключил с развод. Бракоразводното решение влязло в сила на 29.01.2018 г. Като доказателство по делото не е приложено решението, допускащо развода, но доколкото ответникът не прави възражение за недопустимост на иска, следва да се предположи, че бракът не е приключил със споразумение, уреждащо имуществените отношения между съпрузите.

Исковата молба е подадена на 18.01.19 г. и е в рамките на нормирания от чл. 30 СК преклузивен срок.

С икономическа експертиза (л. 63) се установява, че на името на ответника С. Л. към УниКредит Булбанк АД в рамките на различни банкови сметки (11 на брой) е имало разкривани и закривани множество влогове по срочни депозити за различни суми, които по време са както следва: левов срочен депозит за периода 17.08. 05 г. – 17.02.10 г. доларов срочен депозит за периода 17.08.05 – 17.02.10 г.

2 левова дебитна карта за периода 04.02.10 – 18.08.14 г. левов срочен депозит за периода 17.02.10 г. – 28.04.11 доларов срочен депозит за 4 м. за периода 17.02.10 г. – 20.10.14 г. левов депозит „седмица и половина“ за периода 17.02.10 г. – 26.04.10 г. левов депозит „рокада“ за периода 26.04.10 г. – 07.05.12 г. левов многофакторен спестовен влог за периода 28.04.11 г. – 07.05.13 г. левов едногодишен депозит за времето 07.05.13 г. – 29.08.17 г. действаща дебитна карта, сметката за която е разкрита на 04.06.14 г. доларов 12 м. депозит за периода 20.10.14 г. – 11.10.17 г.

На 11.10.17 г. от последния влог на каса е изтеглена сумата 58 706.59 лв.

– равностойност на 35 410.21 долара.

По делото са събрани гласни доказателства. Чрез тях се установява, че свидетелите познавали съпрузите като задружно и сплотено семейство с три деца (второто и третото от които - близнаци). За децата се грижели и двамата родители. В най-ранната им възраст майката ползвала отпуск за отглеждане на дете, като била подпомагана и от своите и на съпруга си роднини. След това децата посещавали детски заведения (детска градина). Свидетелите знаят, че когато не бил на работа, ответникът също се занимавал с децата – виждали са го да ги извежда. На свидетелите е известно, че семейството правело спестявания за собствени и на децата бъдещи нужди, като никой не дава конкретни показания за източника на спестяваните суми. Няма и данни за това как съпрузите са се издържали (с чии средства - напр. битовите нужди са били покривани от доходите на съпругата, а цялото възнаграждение на съпруга е било влагано в банка; животът е обслужван от доходите на съпруга, като непотребената разлика и всички доходи на съпругата са били влагани или друго), какъв живот е водело семейството зад граница (дали съпрузите са се ограничавали или са живеели луксозно).

Тъй като твърдението на ищцата е, че влоговите суми са натрупани чрез командироване на семейството от МВнР на две задгранични мисии съответно в Анкара и Москва, от МВнР е изискана справка за получаваните от съпрузите заплати, съотв. командировъчни. Сумите са с осреднени стойности по периоди – в табличен вид (л. 82-84) за всеки от съпрузите. Анализът на данните разкрива многократно превишаваща по размер сума (в отделните й 3 елементи) от ответника спрямо доходите на ищцата.

При така събраните доказателства САС прави извод за неоснователност и недоказаност на иска.

Тъй като предмет на претенцията е вземане от влог, който дефинитивно според нормирането от СК, действал към момента на прекратяване на брака, определя средствата по банковите влогове като лични, решението по чл. 30 СК има освен притезателно действие и преобразуващо такова. При доказване на предпоставките за осъществяване на ефективна защита чрез решението личните средства биват трансформирани като съвместни в определено съотношение, равняващо се на доказания принос на съпруга-ищец.

Прекратяването на договора за влог преди края на брака обосновава липса на предмет на спора. Сумата е изтеглена поради приключване на срочното действие на депозита. Изтеглена е от титуляра по договора за влог. Това е станало на 11.10.17 г., докато разводът е постановен на 29.01.2018 г.

Не е доказан източникът на вложените средства. Твърдение на ищцата е, че сумите са спестявания от доходи зад граница от трудово възнаграждение (и командировъчни) на двамата съпрузи. Налице е не единствено правоотношение по договор за влог, а 11 такива на различна стойност. Няма доказателства за това, какво разпореждане е извършвано със средствата по прекратено правоотношение и за това, че едни и същи пари са преливани в различни срочни влогове. На тази база не може да се направи извод за значителна стойност по всяко отделно правоотношение. Такава е сумата по последния влог, закрит преди прекратяване на брака.

Общите твърдения на свидетелите, че и двамата съпрузи са се грижели за обезпечаване бита и живота в семейството, не доказват конкретен принос на съпругата за вложените средства. Настоящият състав приема, че приносът, който се регламентира в чл. 30 СК, следва да се отнася до конкретните вещи/суми, а не принципно за устройване на бита на семейството. На тази база в доказателствена тежест на ищеца в спора е да установи, че и негови средства формират влоговата сума или, че без неговите натурални/финансови усилия, не би имало паричен влог на името на другия съпруг. На тази база настоящият състав приема за необоснован извода на СОС, че съпрузите имат равен принос за сдобиване със средствата по влога, разгледани като потенциално вземане на един от съпрузите.

4

Основателно е и възражението на ответника, че принос за гражданските плодове не следва да се отчете по отношение на ищцата – те са следствие от договорните отношения между влогодателя и влогоприемателя. Ако би било доказано, че без приноса на ищцата влог не би имало, нейният принос за лихвите не би бил пряк.

С оглед на изложените мотиви първоинстанционното решение следва да се отмени, а искът – да се отхвърли.

В последното осз пред СОС повереникът на ответника не е присъствал.

С молба е поискал присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА.

Такова искане е направено и в откритото заседание пред САС.

По делото липсва договор за правна помощ. На това основание не може да се направи преценка за обосноваността на искането за присъждане на хонорар според чл. 38 ЗА (несъмнено ответникът-въззивник не е лице в тежко материално състояние, нуждаещо се от безплатна правна помощ). Няма искане за присъждане в полза на въззивника на разноски с естество на заплатена за обжалването държавна такса. Поради това САС не дължи произносяне съобразно чл. 78 ГПК.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ в осъдителната му част решение 260 011/28.02.22 г., постановено по гр.д. 755/20 г. по описа на Софийския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 30 СК, предявен от В. Х. К. срещу С. Т. Л. за установяване на общност на влог и присъждане на 17 500 щ.д. в полза на В. Х. в качеството й на бивша съпруга на С. Л., представляваща ½ от лично вземане по вложени парични средства на С. Л. в общ размер на 35 000 щ.д.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6