Решение № 280 от 29.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Ю. Л. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600467 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор при СГП и въззивна жалба на адв. Е. Г., защитник на подс. Н. Д. срещу присъда № 15 от 29.01.2025г., на СГС, НО, 39-ти състав, по нохд № 3000/24 на СГС.

С присъдата съдът е признал подс. Н. Д. за виновен за престъпления: по чл. 316, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т .2 б. „б“ вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание една пробация за срок от една година и четири месеца с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител. по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК , за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител

1 по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК , за което на основание чл.

55, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т.

1 и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 4 пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр.чл. 26, ал. 1 НК , за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено едно общо найтежко наказание – една година и четири месеца лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.

3 ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК от срока на общото наказание е приспаднато времето на предварително задържане на подсъдимия по делото.

На основание чл. 253, ал. 6 НК подсъдимият е осъден да заплати равностойността на липсващия предмет на престъплението по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 4 пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр.чл. 26, ал. 1 НК.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 5 457,83 лв. Съдът се произнесъл и по веществените доказателства.

С протеста се релевира неправилност на присъдата в частта на наказанието. Мотивира се, че съдът погрешно е приложил едновременно нормите на чл. 55 НК и чл. 58а, ал. 1 НК, което противоречи на нормата на чл.

58а, ал. 4 НК. Обосновава се, че съдът, след като е приложил нормата на чл. 55 НК, приета за по-благоприятна, не е можел да редуцира допълнително наказанието чрез прилагане и на нормата на чл. 58а, ал. 1 НК.

На второ място, заявява се недоволство от наложените наказания.

Аргументира се, че за нито едно от престъпленията не е налице хипотезата на чл. 55 НК, а само тази на чл. 58а, ал. 1 НК, доколкото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства се намират в баланс и това обосновава приложението на чл. 54 НК.

Прокурорът моли присъдата в частта на наказанията да се измени, като се отмени приложението на чл. 55 НК, приложи се чл. 54 НК и за престъпленията се наложат следните наказания: по чл. 316, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал 1 НК – лишаване от свобода за срок между две и три години по чл. 309, ал 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК - лишаване от свобода за срок между шест месеца и една година

2 по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от поне пет години, а наред с това се наложат и наказания – конфискация на поне 1/3 от имуществото на подсъдимия, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1,т. 6 и т. 7 НК за срок не по – малък от срока на лишаването от свобода. по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - лишаване от свобода за срок от поне две години по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 4 пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1 вр.чл. 26, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от поне четири години, като наред с това се наложи и наказание глоба от поне 20 000 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 НК да се определи едно общо най-тежко наказание – поне пет години лишаване от свобода, към което на основание чл.

23, ал. 2 НК се присъединят наказанията глоба в размер на 20 000 лв., конфискация на една трета от имуществото на подсъдимия и лишаване от права по чл. 37, ал. 1т. 6 и т. 7 НК

На основание чл. 24 НК да се увеличи общото най-тежко наказание лишаване от свобода с поне една година и на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде намалено с 1/3 , и към него се присъединят на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК и наказанията глоба, конфискация и лишаване от права.

С въззивната жалба се заявява недоволство от определения ефективен начин на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода. Прави се искане за изменение на присъдата в тази част, като се приложи институтът на условното осъждане по чл. 66 НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП поддържа протеста. Развива доводи и съображения за нарушение на материалния закон в частта на наказанието поради едновременното приложение на нормите на чл. 58а и чл. 55 НК. Отделно релевира, че не са налице многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, както и че първоинстанционният съд е надценил обясненията на подсъдимия дадени по фактите по делото, приемайки ги за проявено разкаяние от негова страна.

Обосновава наличието на отегчаващи за подсъдимия обстоятелства. Моли въззивния съд да измени присъдата в частта на наказанието като изключи приложението на чл.55 НК, а определи наказания съобразно изложеното в протеста и приложи чл.58а, ал.1НК. Счита жалбата на защитата за прилагане на условно осъждане спрямо подсъдимия за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Защитникът на подсъдимия Д., адв. Г., представя доводи, че присъдата е правилна и законосъобразна. Моли съда да приложи нормата на чл.66, ал.1 НК и отложи изтърпяването на определеното най-тежко наказание лишаване от свобода. Посочва като аргумент, че деянията са извършени в рамките на 3 много кратък срок, в рамките на седем дни, а също и че подсъдимият полага грижи за своите родители.

Подс. Д. в лична защита се присъединява към защитника си. заявява че единствената причина да обжалва присъдата, е че се грижи за родителите си.

В последна дума моли за условно осъждане.

Съдът, като съобрази доводите на жалбата и протеста, на страните в съдебно заседание, доказателствата по делото и като сам подложи присъдата на цялостна проверка съгласно чл. 314 НПК, прие следното:

Протестът е основателен. Жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло като съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, в което подсъдимият е признал изцяло фактите на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Правилно съдът е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по чл.

372, ал. 4 НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира съответни доказателства. Съгласно чл. 373, ал.

3 НПК законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По описания ред, законосъобразно съдът е приел за установено от фактическа страна, че:

Подс. Н. Н. Д. е роден на ******** г. в гр. ***., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование.

Подсъдимият на неустановена дата, но не по-късно от 23.07.2019г., се сдобил с неистинска или с преправена бланка на български документ за самоличност - лична карта, върху която по технически и противоправен път били пренесени личните данни, отнасящи се до самоличността на свидетеля Ф. Г. М. от град *** - с три имена, ЕГН, дата на раждане, постоянен адрес, номер, дата, място на издаване и срок на валидност на лична карта.

Привидно този преправен или неистински документ за самоличност съответствал по съдържание на действително издадената на 09.10.2017г., в ОДМВР - Монтана, лична карта на св. Ф. М., с № 647221716, с изключение на снимката на лицето-титуляр на документа, която съставлявала копие на снимка на подсъдимия Д., и с изключение на подписа, положен в долната, предна, дясна част на подправения документ, който не съставлявал копие на автентичен подпис, положен от св. Ф. М., но по начина му на изписване на част от елементите съвпадал с копието на подпис, положен от подсъдимия Д..

Визуално копието на снимката на Д., имплантирано върху инкриминирания 4 документ за самоличност, имало прилика (от гледна точка на форма и черти на лицето, челно оплешивяване) с копието на действителната снимка на свидетеля М..

Целта, заради която подс. Д. се сдобил с преправен или с неистински документ за самоличност, в който се съдържали личните данни на св. М., била свързана с последващото му използване за кратък период от време (в рамките на около десет дни) пред кредитни и финансови институции, за да бъдат сключени договори за потребителски/стокови/ кредити/заеми/ и за платежни услуги от името на М., без знанието и съгласието на последния, като по този начин да се създадат условия за усвояване на парични суми или за закупуване на стоки, без каквото и да било последващо намерение у дееца за погасяване на главницата и лихвите по кредитните договори, а всички кредитни задължения да останат в тежест на лицето, с чиито лични данни било злоупотребено, т.е. в тежест на св. М.. В случай че последният узнаел и оспорел истинността на сключването на тези кредитни договори, то отпуснатите суми като главница по тях щели да се превърнат в имотна вреда/щета/ за самите кредитни институции.

Така в периода 23.07 - 01.08.2019г. подс. Д., използвайки подправен документ за самоличност, на който бил придаден вид, че е издаден на свидетеля Ф. М., подал от името на последния и без неговото знание и съгласие в шест финансови институции - „Търговска банка Д“ АД, „УниКредит Булбанк “ АД, „ УниКредит Кънсюмер Файненсинг“ ЕАД, „ БНП Париба Файненс С.А“ - клон на чуждестранен търговец в България, Ти Би Ай Банк“ АД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД, заявления /искания/ за отпускане на потребителски и стокови кредити/заеми/ с измамлива цел, т.е. с цел да получи/усвои/ за себе си паричните средства, респективно стоките по тези кредити, без каквото и да било намерение за последващо плащане на погасителните вноски, установени с договорите, съответно с цел набавяне на лична имотна облага и създаване на привидната представа, че плащанията по тези договори за кредити/заеми/ оставали в тежест на лицето, чиито лични данни неправомерно подсъдимият използвал пред кредитните дружества.

Освен че кандидатствал с измамлива цел за отпускане на кредити, подсъдимият Д. открил в три от финансовите институции – банки - „ Ти Би Ай банк“ АД, „Търговска банка Д“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД сметки на името на свидетеля М., без последният да е давал съгласието си за тяхното откриване, през които сметки били получени, усвоени или пренасочени значителна част от отпуснатите кредитни суми.

В резултат на действията, извършени от подс. Д., които са описани подробно по-натам в седем пункта, на всичките шест финансови институции, „Търговска банка Д“ АД, ,,Уникредит Булбанк“ АД, „УниКредит Кънсюмер 5

Файненсинг“ ЕАД, „БНП Париба Файненс С.А., клон България“. ,,Ти Би Ай Банк“ АД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, били причинени значителни имуществени вреди, чиито общ размер достигнал до 91 646 лева.

1.Относно кредит за 29 500 лева от „Търговска банка Д“ - София:

В рамките на работния ден на 23.07.2019г., подс. Д. посетил финасов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ АД, на административен адрес град София, бул. „Н. Й. Вапцаров“ № 10. Пред св. Р. Г. - кредитен консултант в същата банка, подс. Д. се представил с чужда самоличност, т.е. със самоличността на св. Ф. М., като заявил, че желае да кандидатства за отпускане на кредит в размер на 30 хиляди лева. За да потвърди привидната си самоличност пред св. Г., подс. Д. предоставил на банковата служителка неистинска или преправена лична карта с № 647221716, носеща дата и място на издаване - 09.10.2017г., МВР - Монтана, в която се съдържали личните данни на св. Ф. М. - три имена, ЕГН, постоянен адрес, дата на раждане, но в която снимката на лицето-титуляр съответствала на копието от снимка на подсъдимия Д.. Копието на подписа, положен в долния десен ъгъл на предната страна на подправения документ за самоличност, не бил копие на подписа на св. М., а копие на подпис, в който част от елементите му съвпадали с копие на подписа на подсъдимия Д.. св. Г. извършила проверка на валидността на предоставения й документ за самоличност като въвела ръчно в информационната система на банката (свързана с информационната система на МВР) данни за номер на личната карта, ЕГН и дата на раждане на посочения в картата титуляр. Тъй като номерът на документа за самоличност съответствал на действително издадена и валидна към този момент лична карта, издадена на името на св. М., то и проверката на св. Г. не довела до установяване на проблем с валидността на използваната от подсъдимия пластика на лична карта. Отделно от това, св. Г. не открила видими белези /находки, следи/, от които да се усъмни, че документът за самоличност бил неистински, или преправен.