Определение № 11477 от 27.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11477 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503289 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, с вх. № 53240 от 18.02.2026 г. на Е. П. Т. и М.П.С., чрез адвокат Г. срещу Определение № 3803/28.01.2026 г., постановено по гр. дело № 20598/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав, в частта в която на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по иска по чл. 37 от ЗН.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт в частта, в която е прекратено производството по иска, с правно основание чл. 37 ЗН. Посочва, че първоинстанционният съд е приел, че с влязло в сила решение по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД дарението от 19.09.2013 г. е отменено до размер на 1/2 идеална част, поради което липсва правен интерес от иска по чл. 30 ЗН, а искът по чл. 37 ЗН като обусловен от него също е недопустим. Поддържа че този извод е неправилен, тъй като цЕ.та правна промяна не е постигната, доколкото процесният имот е бил предмет на последващо дарение. Сочи се, че по въпроса за допустимостта на иска по чл.

37 ЗН вече е постановено влязло в сила Определение № 140/21.01.2022 г. по ч. гр. д. № 3940/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено предходно прекратяване, поради което районният съд неправилно е разгледал отново този въпрос. Излагат се подробни съображения относно приложението 1 на чл. 37 ЗН, като се поддържа, че при последващо разпореждане с имота същият не се връща автоматично в наследството и може да бъде възстановен единствено след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН. Позовава се на съдебна практика, според която искът по чл. 37 ЗН е самостоятелен конститутивен иск, насочен срещу приобретателя на имота. Поддържа, че искът е предявен в рамките на преклузивния срок, който тече от откриване на наследството, както и че предявяването му не е обусловено от решението по чл. 30 ЗН. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството, по иска с правно основание чл. 37 ЗН.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният Софийски районен съд неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 130 ГПК.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба, с вх. № 17672/21.09.2021 г., подадена от Е. П. Т. и М.П.С., уточнена с молба вх. № 213365/11.10.2022 г., с която са предявени искове, с правно основание чл. 30 ЗН, срещу Ц.С.Н. за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на С.П.Т. и на М.Д. Т., чрез намаляване на извършеното от наследодателите в полза на ответника дарение от 19.09.2013 г. на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор *** до размера на запазената част на ищците, възлизаща общо на 1/2 идеална част, и иск, с правно основание чл. 37 ЗН срещу Ц.С.Н. и И.С.Н. за отмяна на извършеното от Ц.С.Н. в полза на И.С.Н. последващо дарение от 06.10.2017 г. на същия недвижим имот. В исковата молба се сочи, че ищците са внуци и наследници по право на заместване на наследодателите, като твърдят, че с извършеното дарение от 2013 г. е накърнена запазената им част. Посочва се, че през 2017 г. ответникът Ц.Н. се е разпоредил с имота, дарявайки го на И.Н., поради което е предявен и искът по чл. 37 ЗН.

С протоколно определение от 17.11.2022 г. производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. дело № 7871/2018 г. на СГС, ГО, I-IV 2 състав, образувано по предявен иск, с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарението от 19.09.2013 г.

В хода на производството, поради настъпилата смърт на първоначалните ищци С.П.Т. и М.Д. Т., на тяхно място като ищци са конституирани Е. П. Т. и М.П.С..

С Решение № 260256/25.04.2024 г. по гр. дело № 7871/2018 г. на СГС, Първо ГО, IV състав, е уважен предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, като е отменено дарението от 19.09.2013 г. до размер на 1/2 идеална част от прехвърленото право на собственост. Решението е потвърдено с Решение № 632/16.05.2025 г. по в. гр. д. № 502782/2024 г. на Софийски апелативен съд и е влязло в сила на 10.07.2025 г.

С Определение № 36296/01.09.2025 г. по гр. дело № 20598/2022 г е възобновено производството по делото, поради отпадане на пречките за неговото развитие.

След възобновяване на производството Софийски районен съд е приел, че с уважаването на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД цЕ.та от ищците правна промяна – отмяна на дарението до размер, съответстващ на запазената им част – е постигната, поради което предявеният иск по чл. 30 ЗН е недопустим, поради липса на правен интерес.

Първоинстанционният съд е приел още, че искът по чл. 37 ЗН е обусловен от иска по чл. 30 ЗН и не може да бъде разглеждан самостоятелно, поради което и производството по него следва да бъде прекратено. С обжалваното определение съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по исковете, с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 37 ЗН.

Настоящият въззивен първоинстанционния съд. състав не споделя изводите на

От данните по делото се установява, че по въпроса за допустимостта на иска, с правно основание чл. 37 ЗН, вече е налице влязло в сила Определение № 140/21.01.2022 г. по ч. гр. д. № 3940/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено предходно определение за прекратяване на производството по този иск и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С този съдебен акт въззивната инстанция е приела, че предявеният при 3 условията на евентуалност иск по чл. 37 ЗН е допустим и подлежи на разглеждане в рамките на производството.

При това положение въпросът за допустимостта на иска по чл. 37 ЗН е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен за първоинстанционния съд при по - нататъшното развитие на делото.

Въпреки това, с обжалваното определение Софийски районен съд е приел, че искът по чл. 37 ЗН е недопустим, като е изложил съображения, че същият е обусловен от иска по чл. 30 ЗН и не може да бъде разглеждан самостоятелно.

Този извод е неправилен. Първоинстанционният съд е пререшил въпрос, по който вече е налице задължително произнасяне на въззивната инстанция, с което е нарушил процесуалния закон. Независимо от това, изводът за недопустимост на иска е неправилен и по същество. Искът по чл. 37 ЗН е самостоятелен конститутивен иск, насочен срещу последващи разпореждания с имущество, извършени от надарения или заветника, и има за цел да осигури реалното възстановяване на запазената част в хипотезите, при които имуществото е излязло от неговия патримониум.

Обстоятелството, че по отношение на първоначалното дарение е налице влязло в сила решение по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, не обуславя липса на правен интерес от иска по чл. 37 ЗН, когато е налице последващо разпореждане с имота в полза на трето лице. В тези случаи защитата на наследника със запазена част не може да бъде осъществена без провеждане на иска по чл. 37 ЗН, чрез който той може да противопостави правата си спрямо приобретателя. Следователно, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че искът по чл. 37 ЗН е недопустим и че производството по него следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК.

При тези съображения въззивният съд приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3803/28.01.2026 г., постановено по гр. дело 4

№ 20598/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав, в частта, в която е прекратено производството по предявения иск, с правно основание чл.

37 ЗН.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 76 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по иска, с правно основание чл. 37 ЗН.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5