Решение № 743 от 22.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Пловдив, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330106357 по описа за 2024 година

Производството образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу М. Г. К. ЕГН **********, с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1414.05 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.02.2023 г. – 31.03.2023 г. за обект, находящ се в ************************************************, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 140.26 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.04.2023 г. – 24.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 742/26.01.2024 г. по ч. гр. д. № 1410 описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. **********, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в

************************************************, има качеството на 1 клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.02.2023 г. – 31.03.2023 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, на стойност 1414.05 лева – главница, и 140.26 лева – обезщетение за забава. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1410 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, срещу която длъжникът възразил, поради което поради което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от М. Г.

К..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1410 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 742от 26.01.2024 г. Срещу заповедта е депозирано възражение от длъжника, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ 2 се в ************************************************, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****, том **, дело № ****/**** г. на нотариус **********, с район на действие – Районен съд Пловдив /л.24/. От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното отношение, респ. същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на обвързаността на ответника с ищеца. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, на лице – титуляр на вещно 3 право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Посоченото се потвърждава и от изложеното в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От заключението по изготвената съдебно техническа експертиза /л.47-49/ се установява, че жилищният блок в ***************************, е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) само за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение "Нелбо" ЕАД, В имота на ответника има 1 бр. водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходваното количество ТЕ за БГВ. През процесния период отчитането на ТЕ в АС е извършвано всеки месец дистанционно от отчетните показания на ИР. През процесния период 01.02.2023 г. -31.03.2023 г. показанията на водомера за топла вода са както следва за м. февруари 2023 год. – начало 24.00м3 и край 25.41 м3 и за месец март 2023 год. – начало 25.41 м3 и край 26.73 м.3. Установява се, че за имота на ответницата са прилагани изискванията на т.5.2 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост , приложение чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год за БГВ – за двата периода, правилно е извършвано дяловото разпределение. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.02.2023 г. -31.03.2023 год. е общо 9,39825 MWh в това число 0,0 MWh за отдадена от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 9,39825 MWh MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от 4 топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза /л.43-45/, се установява, че за времето от 01.02.2023 г. - 31.03.2023 г. размерът на задължението 1414.05 лева - главница. Размерът на обезщетението за забава върху главницата за периода 04.04.2023 г. - до 24.01.2024 г. е в размер на 140.26 лева. Установява се, че претендираната главница и законна лихва съответстват на установените такива.

Съдът кредитира коментираните заключения като пълни и обосновани и изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и незаинтересованост няма основание да се съмнява.

Поради всичко изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 1414.05 лева, която кореспондира с претендираната такава.

Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. ********** купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 140.26 лв. - обезщетение за забава за периода от 04.04.2023 г. - до 24.01.2024 г г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание 5 чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 625.48 лева, съгласно представен списък на разноските, от които за исковото производство:

75.48 лв. – държавна такса, 450 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 81.09 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.