Решение № 198 от 08.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100500794 по описа за 2021 година

С Решение № 260047 от 02.03.2021г., постановено по гр. дело № 419/2020г. по описа на Районен съд – Несебър е осъден А. З. да заплати на ЕС на жилищен комплекс Рич сума в размер на 1 839, 28 лева, дължими за апартамент * от които – 138, 20 лева – вноска Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016/2017г., 559, 01 лева – вноски за 2017/2018г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, 662, 66 лева вноски за 2018/2019г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, определени с Решение на ОС в ЕС от 29.03.2019г. и 478, 81 лева – вноски за 2019/2020г. за Фонд „Ремонт и обновяване и за управление и поддържане на общите части, определени с Решение на ОС на ЕС от 25.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 2 845, 18 лева, включващ вноски за 2015/2016г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части и вноска за управление и поддържане на общите части за 2016/2017г., определени с Решение на ОС на ЕС от 29.03.2019г., а а 1 основание чл. 86, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 183, 05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019г. до 17.06.2020г., като е отхвърлен иска до пълния размер от 298, 73 лева. С цитираното решение е осъдена и И. Б. да заплати на ЕС на жилищен комплекс Рич сума в размер на 1 839, 28 лева, дължими за апартамент * от които – 138, 20 лева – вноска Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016/2017г., 559, 01 лева – вноски за 2017/2018г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, 662, 66 лева - вноски за 2018/2019г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, определени с Решение на ОС в ЕС от 29.03.2019г. и 478, 81 лева – вноски за 2019/2020г. за Фонд „Ремонт и обновяване и за управление и поддържане на общите части, определени с Решение на ОС на ЕС от 25.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 2 845, 18 лева, включващ вноски за 2015/2016г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части и вноска за управление и поддържане на общите части за 2016/2017г., определени с Решение на ОС на ЕС от 29.03.2019г., а а основание чл. 86, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 183, 05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019г. до 17.06.2020г., като е отхвърлен иска до пълния размер от 298, 73 лева.

Против първоинстанционното решение в частта относно отхвърлянето на иска за заплащане на следните суми – вноските за управление и поддръжка на общите части за периода 2016/2017г. в общ размер от 840 лева или от по 420 лева за всеки един от ответниците и вноска за управление и поддръжка на общите части за периода 2015/2016г. в общ размер от 472, 51 лева или от по 236, 26 лева за всеки един от ответниците и се претендира решението на РС – Несебър в тази му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което тези претенции да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че по вноските за управление и поддръжка на общите части за периода 2016/2017г., че решенията на ОС, с които са приети и утвърдени таксите за поддръжка и управление на вноските по Фонд „Ремонт и обновление“ не са обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС и са влезли в сила, а претендираните суми са дължими и следва да се заплатят. По отношение на вноските за управление и поддръжка на общите части за периода 2015/2016г. в жалбата се посочва, че 2 предмет на гр. дело № 10/2018г. по описа на БОС са други суми и не е налице припокриване на тези претенции. Посочва се, че решението, с което е утвърден размера на тази вноска не е обжалвано пред съда.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски и пред двете инстанции.

Ответната страна по въззивната жалба – А. З. и И, Б. депозират по делото писмен отговор на въззивната жалба и сочат, че решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част е правилно и законосъобразно, правилно и обосновано. Посочва се, че същото не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено. Против първоинстанционното решение в частта, в която ответниците – А. З. и И, Б. са осъдени да заплатят на ЕС конкретни суми, дължими за апартамент * е депозирана въззивна жалба от тяхна страна, с която претендират то да бъде отменено в тези му части и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което претенциите на ЕС да бъдат отхвърлени. В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, постановено е в противоречие със закона и е необосновано. В жалбата се посочва, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е указал на ответниците да представят превод на конкретни документи под страх от изключването им като доказателства по делото, поради което и пред настоящата инстанция се представят три писма, които са с превод на * език.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски и пред двете инстанции.

Ответната страна по въззивната жалба – ЕС на жилищен комплекс Рич 1, бл. 1, находящ се в гр. Несебър, м. Акротиря в сграда с идентификатор *** депозират по делото писмен отговор на възззивната жалба и сочат, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъда отхвърлена. В писмения отговор се посочва, че решенията на ОС, с които са приети и утвърдени таксите за поддръжка и управление и вноските по Фонд „Ремонт и обновление“ не са обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС и са влезли в сила, няма постъпили възражения от ответниците и приетите по тези решения такси са дължими и следва да се заплатят. Посочва се, че проверка на 3 законосъобразността на взетите решения на ЕС в настоящото производство е изключена, като заявените възражения, изложени в отговора на исковата молба пред първата инстанция и във въззивната жалба са недопустими.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна – ищец в първоинстанционното производство – Етажната собственост на комплекс „Рич 1“ – гр. Несебър чрез своя процесуален представител поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на въззивниците – ответници в първоинстанционното производство. Претендира да бъде уважена депозираната от Етажната собственост въззивна жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част.

В съдебно заседание въззивната страна – ответници в първоинстанционното производство депозират писмено становище чрез своя процесуален представител, в което поддържат своята въззивна жалба и изразяват становище по същество на спора.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са шест обективно съединени иска от Етажната собственост на жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, находящ се гр. Несебър, ул.

„Акротиря“ – сграда с идентификатор *** против А. Ю. З. и против И. А. Б., с които се претендира да бъдат осъдени всеки един от двамата ответници да заплатят на етажната собственици следните суми:

- 585, 91 лева – дължима вноска за апартамент * за периода 2015/2016г.;

- 558, 80 лева – дължима вноска за апартамент * за периода 2016/2017г.;

- 559, 01 лева – дължима вноска за апартамент * за периода 2017/2018г.;

4

- 662, 66 лева – дължима вноска за апартамент * за периода 2018/2019г.;

- 478, 81 лева – дължима вноска за апартамент * за периода 2019/2020г.

С исковата молба се претендират и обезщетения за забавено плащане на претендираните суми от датата на техния падеж до датата на предявяване на исковата молба, както и от датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2020г. до окончателното плащане.

В исковата молба се посочва, че на 29.03.2019г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост на жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, гр.

Несебър с дневен ред, посочен в Протокола от проведеното общо събрание и с решение по т. 4 от дневния ред на ОС са определени и приети идеалните части, припадащи се на всеки самостоятелен обект и съответно за апартамент № * това са 0, 800% ид.ч. от общите части на сградата. В исковата молба се посочва, че съгласно взетите решения са определени размери на припадащите се на всеки самостоятелен обект суми, както и сроковете за тяхното плащане.

Посочва се, че с решения по т. 7 и по т. 8 от проведеното Общо събрание се е определил и утвърдил размера на дължимата сума за самостоятелния обект за периода от 2015г. до 2019г. общо за апартамент * за Фонд „Ремонт и обновяване“ и такса за „Управление и поддържане на общите части“ .

Посочва се, че на 25.10.2019г. се е провело ново ОС на ЕС и съгласно взетите решения по т. 9 и по т. 10 от дневния ред са определени дължимите суми за периода 2019/2020г.

В исковата молба се посочва, че двете решения не са обжалвани и са задължителни за всички собственици на самостоятелни обекти същите следва да се изпълняват от тях.

В исковата молба се посочва и обстоятелството, че за периода от 01.05.2015г. – 10.07.2015г. ответниците са заплатили сума в размер на 526 лева.

Ответната страна по предявения иск – А. З. и И. Б. са депозирали писмен отговор на исковата молба в първоинстанционното производство, в който се посочва, че приетите решения от проведеното ОС на ЕС от 29.03.2019г. не представляват годно основание за претендираните суми, тъй 5 като в ЗУЕС не е предвидена възможност за приемане на решения на ОС на ЕС за определяне размера на паричните вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата за минали периоди.

При взимане на решенията от 29.03.2019г. ОС на ЕС е надхвърлило своята компетентност поради което решенията изначално не са породили действие и са нищожни и на проведеното ОС не са взети решения, от които да произтича претенцията на ищцовата ЕС за осъждане на ответниците за заплащане на посочените в исковата молба суми.

По отношение на дължимите суми за 2015/2016г. и за 2016/2017г. се сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като е налице процесуална пречка за водене на производството – сила на присъдено нещо между същите страни и по отношение на същия спор, тъй като между страните е постановено влязло в законна сила Решение № 25 от 17.08.2018г., постановено по гр. дело № 10/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

По отношение на претендираните суми за 2015/2016г. и за 2016/2017г. е изтекла тригодишната погасителна давност.

Посочва се, че не е ясен начина, по който са изчислени посочените в приложение № 7 процент идеални части.

По отношение на претендираната сума за периода 2019г./2020г. се посочва, че не е взето решение по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, тъй като решението по т. 9 от дневния ред не представлява действие по „определяне“, а по „утвърждаване“ на размер на вноските, тъй като смисълът на термина „утвърждаване“ е стабилизиране на нещо вече прието, а такава информация липсва.

Въпреки изложеното – в отговора на исковата молба се посочва, че ответниците не са пребивавали в етажната собственост повече от 30 дни в рамките на календарните години – 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. и като доказателство се сочи уведомление от 01.02.2016г., 22.10.2017г., 25.12.2017г., 14.11.2018г. и от 25.04.2020г.

Предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен служебно да провери валидността и допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В тази връзка настоящата инстанция намира, че решението на БРС е валидно и допустимо, тъй като при въззивния контрол 6 не се установиха пороци, които да дават основание то да бъде квалифицирано като нищожно или недопустимо.