Определение № 384 от 18.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Перник, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500289 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. Т., Р. С., С. Т., О. И. и Н. В., чрез адв. Б. срещу Определение № 800/04.03.2025г. по гр.д. № 3073/2024г. на PC Перник, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателите-ответници за изменение на Решение № 1094 от 16.12.2024г. по същото дело, в частта му за присъдените разноски за процесуално представителство на ищеца в размер на 480,00 лева с ДДС в исковото и 240,00 лева с ДДС в заповедното производство.

В частната жалба са изложени доводи, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и поради тази причина адвокатското възнаграждение присъдено на ищеца както в заповедното производство по ч.гр.д. № 1445/2024г. по описа на P C Перник, така също и в настоящото производство по гр.д. № 3073/2024г. по описа на PC Перник, следва да бъде редуцирано.

В срок е постъпил отговора на частната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с който по изложени доводи и съображения счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Гр. дело № 3073/2024г. на Районен съд – Перник е образувано по предявен от ищеца „ВиК" ЕООД установителен иск по чл. 422 ГПК за сумата за главница в общ размер на 409.80 лв. и лихва в общ размер на 63,32 лв., дължими в условията на разделна отговорност на ответниците – всеки от тях дължи главница в размер на 81.96 лева, и лихва в размер на 1

12,66 лева. В исковото производство пред първата инстанция, както и в заповедното производство ищецът е представляван от упълномощен представител - адвокат Д.У., като както в исковото, така и в заповедното производство са претендирани и доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С молба от 28.10.2024г. в исковото производството ответниците са направили и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като молят същото да бъде намалено до законоустановения минимум.

С постановеното в първата инстанция съдебно решение са уважени изцяло установителните искове по чл. 422 ГПК–за сумата по главница в общ размер на 409.80 лева и лихва в общ размер на 63,32 лева, дължими в условията на разделна отговорност на ответниците – всеки един от тях дължи главница и лихва поравно от общите суми. С оглед изхода на спора е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 191,00 лева всеки един от тях - разноски пред Районен съд Перник в исковото производство, и сумата от по 53,00 лева всеки един от тях - разноски пред Районен съд - Перник в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1445/2024 г.по описа на ПРС. С решението съдът е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение по заповедното производство от 480 лева с ДДС следва да бъде редуциран на половина - 240 лева с ДДС в минимален размер, съгл. чл. 7, ал.7, вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1 МРАВ, в съответствие с вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

С молба по чл. 248 ГПК ответниците са поискали да бъде изменено решението в частта за разноските, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и поради тази причина адвокатското възнаграждение присъдено на ищеца както в заповедното производство, така също и в исковото производство, следва да бъде редуцирано, която молба е оставена без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим в заповедното производство с оглед систематичното му място на правило с общ характер и съгласно чл. 412, т. 6 ГПК, заплатените от заявителя в заповедното производство разноски вкл. и заплатено адв. възнаграждение се заплащат от длъжника съразмерно с уважената част от претенциите. Към заявлението по чл. 410 ГПК е приложено и пълномощно, с което заявителят е упълномощил адвокат да го представлява в заповедното производство пред РС, съответно заявителят е поискал и доказва разноски от 480 лв. с ДДС – адв. възнаграждение. Определено по правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за МРАВ - понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 480 лв. с ДДС.

Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Така платеното от заявителя адвокатско възнаграждение за заповедното производство е прекомерно с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, предвид на това какво е същото.

При положение, че процесуалния представител на заявителя е попълнил единствено заявление по образец за образуване на заповедно производство, то този размер на възнаграждение от 480 лв. с ДДС се явява прекомерен над 240 лв. с ДДС. Възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано, като въззивният съд намира, че намаляването на адв. възнаграждение под този размер от 240 лв. с ДДС не отговаря на тези критерии. Още повече, че както се посочи– изричното искане на ответниците е съдът да определи адв. възнаграждение на ищеца на допустимия минимум съгласно Наредба № 1 за МРАВ, което по изложените съображения е в размер на 480 лв. с ДДС.

2

Въззивният съд приема, че е неоснователен доводът на жалбоподателя за прекомерност на определеното и присъдено на ищеца заплатено адв. възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за исковото производство. С исковата молба срещу ответниците са били предявени установителен иск по чл. 422 ГПК за сумата за главница в общ размер на 409.80 лв. и лихва в общ размер на 63,32 лв. Следователно заявената от ищеца срещу ответниците цена на исковете попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение е 480 лв. с ДДС. Доколкото обаче направеното от ответниците в преклузивния срок възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение - същото да бъде намалено до законоустановения минимум по Наредба за адвокатски възнаграждения – с молба от 28.10.2024г. по делото пред РС, то съдът н е дължи и преценка дали да намали възнаграждението и под този предвиден минимум от 480 лева с ДДС съобразно диспозитивното начало и волята на страните съобразно размерите по Наредбата.

По изложените съображения, поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционният съд, определението по чл. 248 от ГПК следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 248 от ГПК относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.

81 ГПК не намира приложение. Затова в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски съобразно изхода на спора, включително адвокатско възнаграждение, заплатено за защита в производството по чл. 248 от ГПК и за заплатена по частната жалба държавна такса – в този смисъл изрично Определение № 1411 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1880/2023 г., I т. о., ТК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 800/04.03.2025г. по гр.д. № 3073/2024г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3