Определение № 3390 от 25.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3390 гр. С., 25.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110111028 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 40408/02.03.2022 година на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор против М. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.С. *****, община С., ул. (АДРЕС), Е. И. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. (АДРЕС) и А. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.

*****, община С., ул. (АДРЕС)

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника А. И. Д..

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че е било налице облигационно отношение между ищеца и М. В. Ч. и И. С.

Ч. като съсобственици на процесния имот, като същите са били битови клиенти, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, че И. С. Ч. е починал, като негови наследници са Е. И. Ч. и А. И. Д.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна 1 енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от (ФИРМА) ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците в условията на разделна отговорност да заплатят на (ФИРМА) ЕАД сума в общ размер на 2044,71лв., от които 1712,25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (02.03.2022 г.) до окончателното изплащане на сумите, 303,24 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.04.2019 г.

– 30.04.2020г. в размер 23,80 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 5,42 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.05.2019 г. до 25.01.2022г.

Счита, че съгласно наследствените квоти ответниците следва да бъдат осъдени за следните суми:

1.М. В. Ч., ЕГН **********- 4/6, а именно: 1363,15лв., от които 1141,50 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (02.03.2022 г.) до окончателното изплащане на сумите, 202,16лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 04.2019 г. - 04.2020г. в размер 15,86 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (02.03.2022 г.) до окончателното изплащане на сумите, 3,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.05.2019 г. до 25.01.2022г.

2.Е. И. Ч., ЕГН **********- 1/6 , а именно: 340,78лв., от които 285,38 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (02.03.2022 г.) до окончателното изплащане на сумите, 50,54 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 04.2019 г. - 04.2020г. в размер 3,96 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (02.03.2022 г.) до окончателното изплащане на сумите, 0,90 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово 2 разпределение от 30.05.2019 г. до 25.01.2022г.

3.А. И. Д. с ЕГН **********- 1/6 , а именно: 340,78лв., от които 285,37 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (02.03.2022 г.) до окончателното изплащане на сумите, 50,54 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 04.2019 г. - 04.2020г. в размер 3,97 лв. - главница, ведно със законната лихва от от датата на депозиране на исковата молба (02.03.2022 г.) до окончателното изплащане на сумите, 0,90 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.05.2019 г. до 25.01.2022г.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. И. Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който посочва, че всички задължения по настоящето дело са погасени. Моли за отхвърляне на предявените искове.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение - правната квалификация чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че 3 облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА) ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за вземането за главница и лихва за забава - на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответниците е тежестта да докажат точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия - битов клиент.

За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответниците са имали достъп и са потребили реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер - количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената - единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период. Ищецът следва да докаже, че ответниците са изпаднали в забава - съответно да докаже периода на забава.

За ответниците

Ответниците носят доказателствената тежест да установят точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на дружеството (ФИРМА) ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Ищецът и ответниците са заявили искане за допускане и приемане на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

По искането за допускане на експертизи – съдът следва да отложи произнасянето по това искане за първото открито съдебно заседание с оглед твърденията на ответника за погасяване на задълженията.

Искането по чл. 190 ГПК на ищеца също следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание с оглед твърденията за погасяване на задълженията.

4

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.219 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ДО УЧАСТИЕ и КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – (ФИРМА) ЕООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВЯ НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по останалите доказателствени искания на ищеца съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание с оглед становището на ответника за погасяване на задълженията.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото , така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.