Определение № 4535 от 10.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4535 гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Частно касационно гражданско дело № 20248003103460 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А.

П. М. срещу определение № 10877 от 10.07.2024 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20905 от 18.12.2023 г. на СРС, в частта му имаща характер на определение, с което е прекратено производството по предявените от А. П. М. срещу „Биософ България“ ООД, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ като процесуално недопустими поради липса на правен интерес от търсената защита.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Ищецът А. М. е предявил искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ. Твърди, че е получил покана за връчване на заповед за дисциплинарно уволнение, в която е поканен да се яви на 03.11.22г. в офиса на работодателя за получаване на заповед за дисциплинарно уволнение, а при неявяване заповедта ще се счита за връчена. Заявява, че заповед за уволнение не му е връчена, но иска отмяна на уволнението като незаконно и плащане на обезщетение за оставане без работа.

В срока за отговор работодателят е заявил, че не е връчвал заповедта за уволнение, поради което е поискал прекратяване на производството по тези искове.

СРС е приел, че и двете страни са заявили, че заповед за уволнение не е връчена, респективно получена, поради което е прекратил производството по исковете поради липса на правен интерес.

В частната въззивна жалба ищецът е оспорил извода на РС по съображения, че поканата за връчване представлява писмено волеизявление за прекратяване на трудовия договор.

СГС е направил същите изводи като СРС, а именно, че ищецът не е получил заповедта за уволнение, а работодателят респективно не я е връчил, поради което е направил извод за 1 недопустимост на исковете.

В касационната частна жалба ищецът отново излага съображения, че с поканата за връчване на заповедта за уволнение му е прекратено трудовото правоотношение. В изложението към жалбата е формулирал въпрос какво следва да е съдържанието на писменото уведомление за прекратяване на трудовия договор, за да се счита, че е налице връчено писмено изявление за прекратяване по чл. 335, ал.1, т.3 от КТ. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се твърди противоречие с решение № 248/22.10.18г. на ІV ГО, където е прието, че писменият акт на работодателя може да бъде заповед за уволнение, предизвестие или наименован по друг начин.

В срока за отговор работодателят е възразил, че поканата за връчване на заповед за уволнение не представлява писмено изявление за прекратяване на трудовия договор.

Въз основа на гореизложените обстоятелства, ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, доколкото ВС в противоречие с посочената съдебна практика е приел, че само и единствено връчването на заповедта за уволнение прекратява трудовия договор. Нормата на чл. 335, ал.1, т.3 от КТ предвижда, че връчването на писменото изявление за прекратяване прекратява трудовия договор. Няма основание нормата на закона да се тълкува ограничително- само за случая, когато е връчена заповедта за уволнение. Всяко писмено изявление съдържащо воля на работодателя за прекратяване на трудовия договор, независимо от наименованието, поражда предвидената в закона правна последица. Писменото волеизявление представлява упражняване на потестативно право, поради което писменото едностранно волеизявление трябва да бъде ясно и недвусмислено.

Без значение за прекратяването е дали писменото волеизявление е мотивирано- да съдържа правно и фактическо основание за уволнение. Последните са от значение за законосъобразността на уволнението. Настоящият състав на ВКС се присъединява към изразеното становище в решение № 248/22.10.18г. на ІV ГО, където е прието, че писменият акт на работодателя може да бъде заповед за уволнение, предизвестие или наименован по друг начин. Споделя се и приетото в решение №332/14г. на ІV ГО, според което без значение за прекратяването е дали изявлението е съобразено с изискванията за мотивираност.

По съществото на жалбата, ВКС счита, че определенията на СРС и на СГС за прекратяване на производството по предявените искове, са неправилни. В поканата за връчване на заповед за уволнение, работодателят е изразил ясна и недвусмислена воля, че прекратява трудовия договор на 03.11.22г. на основание дисциплинарно уволнение, заради неявяване на работа. Волята на работодателя е ясно изразена. Волеизявлението за прекратяване не е поставено под зависимост от бъдещо несигурно събитие, а единствено от изтичането на отлагателен срок- до 03.11.22г.. Единствено по този начин се разбира волеизявлението, доколкото обстоятелството дали работникът ще се яви или не да получи заповедта е без значение, тъй като трудовият договор ще се прекрати на 03.11.22г.. Касае се за уговорен отлагателен срок за прекратяването на трудовия договор- 03.11.22г., доколкото поканата е била връчена на 26.10.22г..

При това положение трудовият договор е бил прекратен с връчването на писменото волеизявление, наименувано „Покана за връчване на заповед за прекратяване на трудовите 2 взаимоотношения“. По тази причина ищецът има интерес от предявяване на исковете по чл.

344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.

В обобщение, определенията за прекратяване на производството са неправилни и следва да се отменят като делото се върне на СРС за ново разглеждане.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 10877 от 10.07.2024 г. по ч. гр. д. № 7594/2024 г. на Софийския градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 10877 от 10.07.2024 г. по ч. гр. д. № 7594/2024 г. на Софийския градски съд, както и решение № 20905 от 18.12.2023 г. на СРС, в частта му имаща характер на определение, с което е прекратено производството по предявените от А. П. М. срещу „Биософ България“ ООД, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.

3 КТ.

Връща делото на СРС за ново разглеждане на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3