Определение № 3272 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3272 гр. Варна, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

И.а Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от И.а Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501305 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Н. И. Г., И. В. Г. и М. В. Г., чрез процесуалния си представител с вх.№ 36222/07.05.2026г. по регистратурата на ВРС срещу определение № 5838/19.04.2026г. постановено по гр.д.№ 40/2026г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателите против ответника Община Варна искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, както следва: 1) Да бъде прието за установено между Н. И. Г. и Община Варна, че Н. И. Г. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност за времето от 05.04.2003г. до настоящия момент, на 5/8 ид. части от реалната част на ПИ с идентификатор ****** по КККР на град Варна, с площ от 230 кв.м. и с граници: на изток — нейния съсобствен имот с площ от 600 кв.м. и с идентификатор ********* по КККР на град Варна, а на север, запад и юг - останалата част от същия имот с идентификатор ****** по КККР на град Варна; 2) Да бъде прието за установено между И. В. Г. и Община Варна, че И. В. Г. е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за времето от 05.04.2003г. до настоящия момент, на 1/8 ид. части от реалната част на ПИ с идентификатор ****** по КККР на град Варна, с площ от 230 кв.м. при посочените граници на частта и 3) Да бъде прието за установено между М. В.

Г. и Община Варна, че М. В. Г. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобвина давност за времето от 05.04.2003г. до настоящия момент, на 1/8 ид. части от реалната част на ПИ с идентификатор ****** по КККР на град Варна, с площ от 230 кв.м. при посочените граници на частта.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и постановяването му в противоречие със съдебната и 1 тълкувателната практика на ВКС. Поддържат се заявените с исковата молба твърдения, че ищците са собственици на общо 7/8 ид.части от процесната реална част с площ от 230 кв.м. от ПИ с ид. ****** по Кадастралната карта на град Варна, целия с площ от 2774 кв.м. въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 05.04.2003г. до настоящия момент, че целият имот, включително процесната реална част е актувана от Община Варна с АЧОС № 7958/24.09.2014г., както и че с договор за продажба от 30.05.2018г. общината е продала целия имот с ид. ****** на ******* и съпругата му ******. Считат, че пасивната легитимация на ответника произтича от факта, че същият се легитимира като собственик с издадения АЧОС, както и поради това, че се е разпоредил с имота в полза на трето лице, с което оспорва собствеността на ищците. Позовават се на мотивите на Тълкувателно решение № 4/2014г. по описа на ОСГК на ВКС, с което е прието, че е налице правен интерес от предявяването на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. Посочват също, че правният им интерес от предявяването на иск за собственост срещу Община Варна като праводател на ******* произтича от невъзможността правото им на собственост да бъде установено спрямо тях, предвид формираната сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.№ 17622/2021г. по описа на ВРС, с което правата на ищците по отношение на процесната реална част са отречени.

Затова считат, че единственият приложим път за защита е предявяването на исковете само срещу праводателя Община Варна. Възразяват и срещу мотивите на първоинстнционния съд, че въпросът за правата на ответника ще бъдат преюдициално изследвани в рамките на висящото производство по гр.д.№ 9991/225г. по описа на ВРС, с което ******* са предявили спрямо жалбоподателите искове по чл.108 от ЗСс предмет процесната реална част с площ от 230 кв.м. от ПИ с ид. ****** по Кадастралната карта на гр.Варна. Молят обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна Община Варна не е депозирала писмен отговор на подадената частна жалба.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с искова молба, уточнена с молби от 26.01.2026г. и от 09.04.2026г., с която ищците Н. И. Г., И. В. Г. и М. В. Г. са предявили срещу ответника Община Варна обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, както следва: 1) за приемане за установено спрямо ответника, че всеки от ищците е собственик на посочената идеална част /общо 7/8 ид.части/ от реална част с площ от 230 кв.м. от ПИ с ид. ****** по Кадастралната карта на гр.Варна, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 05.04.2003г. до настоящия момент, както и 2) искове за приемане за установено, че ответникът Община Варна не е собственик на процесната 2 реална част с площ от 230 кв.м. от ПИ с ид. ****** по Кадастралната карта на гр.Варна, с граници на частта: на изток — имот с ид. *********, а на север, запад и юг - останалата част от имот с ид. ******.

Ищците обосновават правния си интерес от насочване на исковете за собственост срещу Община Варна с факта, че последната е съставила в своя полза АЧОС№ 7958/24.09.2014г. за целия ПИ с ид. ****** включващ и процесната реална част от него с площ от 230 кв.м., след което на 30.05.2018г. се е разпоредила с имота в полза на трети лица - *******, с което оспорва правото им на собственост. Твърдят също, че със заповед № 2045/04.04.2018г., имотът с ид. ****** по Кадастралната карта е деактуван като общински и въпреки това е бил продаден от общината в полза на Яневи. Г.и излагат, че между тях, в качеството на ищци, и *******, в качеството на ответници се е провело съдебно производство по повод предявени положителни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК с предмет процесната реална част с площ от 230 кв.м. от ПИ с ид. ****** по Кадастралната карта, което е приключило с влязло в законна сила решение /постановено по в.гр.д.№ 230/2024г. по описа на ВОС по повод инстанционен контрол на съдебното решение по гр.д.№ 17622/2021г. на ВРС/, с което исковите претенции на М. Г., И. Г. и Н. Г., основани на твърдения за придобиване на собствеността въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 26.08.1994г. до предявяване на исковете на 08.12.2021г., са били отхвърлени.

Посочват също, че понастоящем са ответници по гр.д.№ 9991/2025г. по описа на ВРС, образувано по предявени от **** срещу ищците искове с правно основание чл.108 от ЗС отново с предмет предаване на владението на спорната реална част от ПИ с ид. ****** по Кадастралната карта.

Твърдят, че предявяването на нови искове за собственост срещу ******* биха били недопустими поради наличието на отвод за присъдено нещо с решението по в.гр.д.№ 230/2024г. по описа на ВОС, поради което единствената им защита е чрез предявените искове за собственост срещу ответника Община Варна.

Към исковата молба са представени копия от постановените решения по гр.д.№ 17622/2021г. по описа на ВРС, по в.гр.д.№ 230/2024г. по описа на ВОС и Определение № 3265/10.07.2025г. по гр.д.№ 3963/2024г. по описа на ВКС, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. С решение № 368/10.04.2024г. по в.гр.д.№ 230/2024г. по описа на ВОС са отхвърлени претенциите на М. В. Г., ЕГН **********, И. В. Г., ЕГН **********, **** ЕГН ********** и Н. И. Г., ЕГН ********** против *******, ЕГН ********** и ******, ЕГН ********** за приемане на установено в отношенията между страните, че М. В. Г., И. В. Г., ****** и Н. И. Г. са собственици на реална част с площ от 229,45 кв.м. от ПИ с идентификатор ****** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ 2774 кв.м. находящ се в гр. Варна, район „А.о“, квартал „Галата“, с.о. „Боровец-юг“, заключени между точки 1,2,3,4,5,6,7 по скица-проект приложение №7 от приетото заключение на СТЕл. 223 от делото, на основание осъществявано давностно владение от 26.08.1994г. до предявяване на исковете - 08.12.2021г., която реална част бъде отразена в Кадастралната 3 карта и кадастралните регистри на гр. Варна, р-н „А.о” землище Галата, с.о. „Боровец-юг“, одобрени със Заповед №РД-18- 73/23.06.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, в границите на ПИ с идентификатор ********* със собственици М. В. Г., И. В. Г., ****** и Н.

И. Г., вместо в границите на ПИ с идентификатор ****** със собственици *******, ЕГН ********** и ****** ЕГН **********.

Като доказателство по делото е приложен АЧОС № 7958/24.09.2014г. съставен на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС в полза на Община Варна с предмет ПИ с ид. ****** по Кадастралната карта, с площ от 2774 кв.м. В същия в графа забележка е отразено, че със Заповед № 2045/04.04.2018г. на кмета на Община Варна, имотът е отписан от актовите книги за общинска собственост.

С договор за продажба на имот частна общинска собственост по реда на чл.35, ал.1 от ЗОС от 30.05.2018г., Община Варна е продала на *******, ЕГН ********** имот с ид.

****** по Кадастралната карта, с площ от 2774 кв.м.

При преценка допустимостта на предявените от ищците положителни установителни искове, настоящият съдебен състав намира следното:

Твърденията, с които ищците Г.и обосновават правния си интерес от предявените искове за собственост против ответника Община Варна са, че общината се легитимира като собственик на спорния имот с АЧОС от 2014г. и се е разпоредила с него в полза на Я******* през 2018г., с които действия оспорва правото им на собственост придобито през 2013г. въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност начиная от 05.04.2003г. Т.е, поради извършената разпоредителна сделка, понастоящем Община Варна не се легитимира като собственик на ПИ с ид. ****** по Кадастралната карта, реална част от който е предмет на заявената искова защита, а формално като такъв се легитимира правоприемника Я*******.

Съгласно т.3Б на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк.дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, налице е правен интерес от предявяването на иск за собственост и срещу лицето, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. В мотивите на решението е прието, че с насочването на иска за собственост както срещу приобретателя на имота, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

Споделяйки цитираното разрешение в тълкувателното решение и съдебната практика на ВКС, основана на приложението му, /Решение № 211/14.12.2016г. постановено по гр.д.№ 1386/2015г. по описа на ВКС; Определение № 50247/28.10.2022г. по ч.гр.д.№ 2945/2022г. на ВКС, I г.о.; Определение № 3355/25.06.2025г. по ч.гр.д.№ 1427/2025г. на ВКС, II г.о.;

Определение № 1626/03.04.2025г. по ч.гр.д.№ 237/2025г. по опис на ВКС; Определение № 1694/01.04.2026г. по гр.д.№ 4767/2024г. на ВКС II г.о. и др./, съдът намира, че Общината, в качеството на праводател би могла да бъде ответник по исковете за собственост на ищците основани на твърдения за изтекла в тяхна полза придобивна давност само наред с действително легитимитащия се понастоящем собственик на ПИ с ид. ****** по 4

Кадастралната карта, който след 2018г. е Я*******. Това е така, тъй като целта на всеки иск за собственост е да разреши спора за собственост между претендиращия ищец и последния приобретател на имота. Само в производство с участието на приобретателя на имота, съдебното решение ще е в състояние да рефлектира в неговата правна сфера и по този начин да разреши по окончателен начин спора за собственост. Именно на това основание допустимостта на исковете за собственост, насочени срещу прехвърлителя, е функция от насочването на исковете и срещу настоящия собственик и тяхното съвместно разглеждане в рамките на едно и също производство. Предявяването на иск за собственост само срещу прехвърлителя Община Варна, без участието на правоприемника, е лишено от правен интерес за ищците, предвид на това, че спорът няма да се разреши окончателно между претендиращия собственик /ищците/ и легитимиращият се като такъв последен приобретател.