Определение № 504 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502774 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Образувано по частна жалба от Г. Н. Н., ЕГН **********; против определение № 5131/15,04,2025 г., постановено по гр. д. № 16273/2024 г. на РС Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. С оплакване за незаконосъобразност на определението от въззивния съд се иска да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът П. И. М., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното определение. Ответникът И. Н. Н., ЕГН **********; не заявява становище по частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Частната жалба е допустима (предявена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт) и следва да се разгледа по същество.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. Н., ЕГН **********; против И. Н. Н., ЕГН **********; и П. И. М., ЕГН **********. От съда се иска да допусне извършване на съдебна делба между посочените страни при посочени в исковата молба квоти по отношение на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784,512,184, находящ се в гр. Пловдив, кв.

Прослав, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Просвета“ № 34-36, с площ от 1

1062 кв. (представляващ по предходен план имот № 184 от кв. 13). Като основание за възникване на съсобствеността ищецът сочи: наследствено правоприемство и договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 19,09,2002 г. Ищецът сочи още, че дворното място, чиято делба се иска, не представлява обща част, тъй като в него се построени: 1/ жилищна сграда с идентификатор 56784,512,184,1, в която са обособени два самостоятелни етажа, като приземният е собственост на ответника П.

М., а първият (над приземен) е собствен на ответника И. Н.; 2/ самостоятелни сгради (в частната жалба се уточнява, че същите представляват: Друг вид сграда за обитаване – с идентификатор 56784,512,184,2; и Селскостопанска сграда с идентификатор 56784,512,184,3) за които се твърди, че са индивидуална собственост на ищеца.

Ответникът И. Н. не заявява становище по иска.

Ответникът П. И. признава твърдяната от ищеца съсобственост върху поземления имот при посочените в исковата молба квоти. Признава, че в построената в имота са построени: жилищна сграда с обособени два самостоятелни обекта, от които тя притежава приземния етаж, а първият жилищен етаж счита за съсобствен между ищеца Г. Н. и ответника И. Н., както и две самостоятелни сгради с друго предназначение, които също счита за съсобствени между ищеца и посочения ответник.

Поради това счита, че дворното място представлява по своето предназначение обща част, обслужваща отделните обекти на собственост, построени в него, и не може да бъде обект на делба.

С обжалваното определение РС е приел, че страните са обвързани от постановеното между тях и влязло в сила съдебно решение № 62/17,01,2022 г. по гр. д.

№ 1915/2020 г. на ПОС, с което се признава за установено, че П. И. М. притежава 248/1062 ид. части от процесния поземлен имот и се прогласява за нищожен сключеният между съсобствениците на имота Договор за доброволна делба от 19,09,2002 г. В ЧАСТТА досежно дворното място поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 40 от ЗС. Според първоинстанционния съд, с това решение се установява със сила на пресъдено нещо между страните, че процесното дворно място представлява обща част за възникналата с посочения договор за делба етажна собственост, поради което делбата му е недопустима.

Настоящата инстанция споделя изложения извод по следните съображения:

Пред въззивната инстанция страните изразяват различни становища (и в този смисъл се установява наличие на спор между тях) относно собствеността на построените в процесния имот сгради с идентификатори 56784,512,184,2 и 56784,512,184,3. Независимо от този спор обаче, безспорно между тях е обстоятелството, че жилищната сграда с идентификатор 56784,512,184,1 е поделена с Договор за доброволна делба от 19,09,2002 г. (л. 6 по делото на РС) и собствеността върху приземния етаж от същата е възложена в самостоятелен дял на П. М., а в дял а 2

Н. Н. (чийто правоприемници са ищецът и ответникът И. Н.) е възложено правото на собственост върху първия (над приземния) етаж от сградата. Следователно в процесния имот е възникнала т. нар. вертикална етажна собственост – различни обекти в една и съща сграда са придобити от различни собственици. Това е прието и с влязлото в сила съдебно решение между страните, цитирано по-горе (л. 27-37 по делото на РС). Поради това дворното място по предназначение представлява обща част за етажната собственост, възникнала в жилищната сграда, и делбата му между собствениците на отделните обекти в нея е недопустима.

В исковата си молба ищецът сочи, че е налице възможност за подялба (онагледена на представения с исковата молба скица-проект – л. 11), при която от процесното дворно място се обособят два самостоятелни поземлени имота: единият в северната част, в която е построена жилищната сграда, като обслужващ същата да остане съсобствен между собствениците на отделните обекти в нея, а южната част, в която са отразени три сгради (с идентификатори 56784,512,184,3; 56784,512,184,4; и 56784,512,184,5), да се обособи като отделен имот. Видно обаче от приложената (л. 10) скица на процесния имот, посочените три сгради в южната му част представляват селскостопански сгради, които нямат самостоятелен характер. Затова сочената от ищеца възможност за отделянето им в самостоятелен имот не дава основание искът за делба на дворното място – обща част да се приеме за допустим.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено. Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5131/15,04,2025 г., постановено по гр. д. № 16273/2024 г. на РС Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3