Решение № 17 от 16.01.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000514 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ”УП България 4” ЕООД, с ЕИК 200361515, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №51Б, ет.4, представлявано от Каталина- Кристиана Драгои срещу решение № 187/17.05.2022г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 783/21г., с което е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу “Енерго-Про Продажби“ АД , с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от П С С, Я М Д и Д Д за заплащане на сумите, дължими на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия №175 от 30.08.2011г., както следва: -сумата от 51 631.85лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №128/31.10.2018г. към Фактура №127/11.10.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.09.2018г., както и сумата от 15 719.12лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до 15.11.2021г., и - сумата от 48 616.26лв., представляваща дължим остатък 1 от обективирана във Фактура №129/31.10.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.10.2017г., както и сумата от 14 801.01лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска- 16.11.2021г. до окончателното им изплащане, като неоснователен и с което дружеството е осъдено да заплати на ответника сумата от 6 000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли същото да бъде отменено в цялост и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.

Изложени са подробни аргументи, свеждащи се до твърдения за постановяване на решението в противоречие на Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е издадено в нарушение на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, а именно – при наличие на преюдициален спор предвид висящото производство по проверка на законосъобразността на Решение СП-1 от 15.10.2020г. и Решение СП-2 от 15.10.2020г. на КЕВР; при нарушение на материалния закон, тъй като съдът изобщо не е приложил релевантната към настоящия спор материалноправна норма. Изразено е несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че ВяЕЦ не може да се отнесе едновременно към централите, работещи до 2 250 часа и тези, работещи над 2 250часа в рамките на една календарна година. Счита, че с отмяната на решение СП -1 в приложимия към настоящия спор раздел втори с обратна сила са отпаднали праговите стойности на НСПЕ, установени в решението, което води до извода, че за жалбоподателя не съществува императивно ограничение да продава произведената от него ел.енергия по преференциални цени до определено количество.

Неправилно първоинстанционният съд е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на производителите на ВяЕЦ. Според него с това изменение не се въвеждат нови пазарни механизми или нова регламентация на пазара, още по-малко се преуреждат съществуващите договори и пазарни практики. В тази смисъл определените в т.7 и т.8 от Решение Ц-18 преференциални цени остават непроменени и се прилагат, както са се прилагали преди изменението на ЗЕВИ, като единствената промяна, въведена с измененията на ЗЕВИ са максималните количества 2 ел.енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Решението е и необосновано, тъй като съдът не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на жалбоподателя, не се е произнесъл по валидността на Решение Сп-5.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Третото лице - помагач на ответника-“Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” № 8, представлявана от Изп.директор М Г изразява становище зе допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, по аргументи, подробно изложени в писмен вид, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД.

Ищецът ”УП България 4” ЕООД, с ЕИК 200361515, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” No51Б, ет.4, представлявано от Каталина- Кристиана Драгои – управител претендира от ответника „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик No258 заплащане на дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия No175 от 30.08.2011г., както следва: -сумата от 51 631.85лв., представляваща обективирана в Дебитно известие No128/31.10.2018г. към Фактура No127/11.10.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.09.2018г., както и сумата от 15 719.12лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до 15.11.2021г., и -сумата от 48 616.26лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура No129/31.10.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.10.2017г., както и сумата от 14 801.01лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до 15.11.2021г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от предявяване на иска-16.11.2021г. до окончателното им изплащане, 3 както и на деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия No 2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г., а ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия NoЛ139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение NoИ1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/.

По силата на сключения между страните по спора Договор за изкупуване на електрическа енергия No175 от 30.08.2011г. – л.26, ищецът, в качеството си на производител, продава произведената от него електроенергия, която ответникът изкупува при условията на договора, ЗЕВИ и Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електроенергията, в редакция към процесния период, на база издадени от производителя фактури по преференциална цена, опредЕ. от КЕВР с Решение Ц-18/20.06.2011г.

Съгласно чл.16 ал.3 от договора тази цена е в размер на 191лв/МВч без ДДС – т.7 на Решение Ц-18, а съгласно ал.4 - при достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа на електроцентралата, за следващите пълни ефективни годишни часове на работа до края на календарната година, цената е 173,06лв МВч без ДДС – т.8 на Решение Ц-18.

Безспорно е още, че през м.септември 2018г., ищецът произвел и доставил на ответника електроенергия в общ размер на 438,476 МВч, за която издал две фактури - № 126/30.09.2018г. и № 127/11.10.2018г. Във фактура № 126 е остойностено продадено количество електроенергия от 201,525 МВч при единична цена от 191 лв / по т.7 от Решение Ц-18/, на обща стойност 46 189,54лв с ДДС. Това количество е произведено докато централата е работила под 2 250 часа и преди да е надхвърлила прага от 1907 КВч нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 КВ мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2139 КВч НСПЕ от инсталиран 1 КВ мощност. Фактурата е изцяло заплатена от ответника. За останалото количество електроенергия, 4 произведено през м.септември 2018г., ищецът издал фактура № 127/11.10.2018г. на стойност 2 677,32лв с ДДС, с приложима цена за излишък на балансиращия пазар, тъй като към този момент през м.септември 2018г.

ВяЕЦ е прехвърлила прага ог 1907 КВч НСПЕ, но без да е достигнала 2 250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 139 КВч НСПЕ от инсталиран 1 КВ мощност. Тази фактура също е заплатена от ответника.

Когато през м.октомври ВяЕЦ достигнала 2 139 КВч НСПЕ, ищецът издал Дебитно известие № 128/31.10.18г. към фактура № 127 на стойност 51 631,85лв с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т.2.7 от Решене СП-1 – 191лв/МВч за количеството електроенергия, произведено през м.септември 2018г. преди достигане на 2 139 КВч НСПЕ от инсталиран 1 КВ мощност, в размер на 236,951 МВч.

Освен тази сума се претендира и обезщетение за забава в размер на 15 719,12лв за периода – 16.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба – 16.11.2021г.

През м.октомври 2018г. ищецът произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 227,049 МВч, произведена след достигане на границата от 1 907 КВч НСПЕ, но преди достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа, за която издал фактура № 129/31.10.2017г. на обща стойност 52 039,63лв с ДДС при цена от 191лв/МВч – по т.7 от Решение Ц-18.

От дължимата сума по тази фактура са заплатени 3 423,37лв, като остават дължими и претендирани 48 616,26лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 14 801,01лв за периода от 16.11.2018г. до подаване на исковата молба – 16.11.2021г.

Според ищеца претендираната от него преференциална цена му се дължи по следните съображения :

При сключването на договора за изкупуване на електроенергия цената на търгуваната енергия се определя съгласно Решение на ДКЕВР Ц-18 и се прилага за период от 12 години. При определяне на преференциалните цени енергийният регулатор е използвал въведения с Решение Ц-10/30.03.2011г. специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от ВяЕЦ, а именно – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2 250 часа 5 вкл. и над 2 250 часа годишни часове. Въз основа на този критерий за производителите на електроенергия от ВяЕЦ са определени две различни преференциални цени за изкупуване, които се прилагат в зависимост от това колко работни часа е достигнала съответната ВяЕЦ. Така в т.7 на Решение Ц18 е опредЕ. цена от 191лв/КВч за ВяЕЦ, работила до 2 250часа, а в т.8 на Решение Ц-18 е опредЕ. цена от 173,06лв/КВч за ВяЕЦ, работили над 2 250часа. В този смисъл след достигане на 2 250 годишни часа работа на производителя на електроенергия от ВяЕЦ се дължи втората преференциална цена по т.8 от Решение Ц-18. Това разрешение, според ищеца, е валидно и след приемане на последващите изменения на ЗЕВИ, в т.ч. и изменението на чл.31 ал.5 от с.з. /ДВ бр.56/15г., в сила от 24.07.2015г./, съгласно което произведеното количество електроенергия от ВИ се изкупува по преференциални цени до размера на НСПЕ, въз основа на което са определени тези цени в съответните решения на КЕВР, като за количествата, надхвърлящи НСПЕ, електроенергията се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. В пар.17 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е предвиден срок до 31.07.2015г., в който КЕВР да приеме решение, с което да установи стойността на НСПЕ въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните ценови решения, приети от КЕВР до влизане в сила на измененията в ЗЕ И ЗЕВИ. Въз основа на тази законова делегация КЕВР приема Решение СП-1/31.07.2015г., с което установява НСПЕ, въз основа на което са определени преференциални цени със съответните решения на КЕВР през периода 2008-2015г. за изкупуване на електроенергията, произведена от ВИ вятър. Съгласно т.2.7 от Решение СП-1, НСПЕ на ВяЕЦ при опредЕ. зена от 191лв/МВч без ДДС / т.е. т.7 от Решение Ц-18/ е 1 907 КВч за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, а съгласно т.2.8 от същото решение НСПЕ на ВяЕЦ при опредЕ. цена от 173,06лв/МВч без ДДС / т.е. т.8 от Решение Ц-18/ е 2 139 КВч за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа. С оглед на така определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциална цена по т.7 и т.8 от Решение Ц-18 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на ВяЕЦ, ответникът следва да изкупува количествата електроенергия, произведени от ВяЕЦ на ищеца по преференциална цена по т.7 от Решение Ц-18 до достигане на максималното количество от 1 907 КВч НСПЕ и при условие, че ВяЕЦ на ищеца не достигне