Решение № 997 от 19.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100105267 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата В. М. Г. сумата от 51 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 3000 лв. – разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в размер от по 1000 лв. за всяко от развилите се наказателни производства - досъдебно, първоинстанционно и въззивно, както и неимуществени вреди в размер на 48 000 лв., от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда по НОХД № 22498/2014 г., 114 св, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на СРС - 20.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че срещу В. М. Г. е било образувано и водено наказателно производство, което е продължило повече от 20 години, като след приключване на досъдебното производство й е повдигнато обвинение в извършване на две престъпления, за които е била оправдана с присъда по НОХД № 5411/2012 г. по описа на СРС, Н.О., 144 състав. От СРП е подаден протест по отношение на част от присъдата, която се отнася до престъплението по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като е поискано прекратяване на наказателното производство в тази му част на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. С решение № 260054 от 28.01.2021 г., постановено по ВНОХД № 1856/2020 г., по описа на СГС, НО, V-ти въззивен състав, наказателното производство по отношение на престъплението по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Оправдателната присъда на СРС е влязла в сила на 20.02.2021 г.

Ищцата излага, че по време на цялото наказателно производство е била крайно 1 потисната и е чувствала неудобство, че околните обсъждат, че е обвиняема и подсъдима, загубила е доверието на колеги и приятели, били накърнени честта и достойнството й. Сочи, че е била стресирана, че срещу нея е повдигнато обвинение за престъпления, които не е извършила, а авторитетът и доброто й име са били сериозно накърнени.

Ищцата сочи, че е станала необщителна, некомуникативна и затворена в себе си, като е ограничила общуването дори и със семейството си и близките си приятели. Търпяла е негативни емоции, свързани със страх от неоснователно осъждане. Ищцата и семейството й имали финансови затруднения, тъй като тя не е можела да си намери работа и не получавала трудово възнаграждение, заради висящото наказателно производство срещу нея.

Твърди, че действията на СРП и дългата продължителност на наказателния процес довели до психически и емоционален срив и се отразили пагубно на здравето й. С уточнителна молба от 15.07.2024 г., сочи че след повдигане на обвинението е започнала да страда от главоболие, което постепенно се засилило и станало постоянно. На 26.01.2012 г. е установено, че ищцата страда от аневризма. Сочи, че към настоящия момент посочените оплаквания са по-интензивни и все още изпитва болки.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна, излагайки доводи, че не са доказани твърдените вреди и непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Твърди, че не е налице непосредствена причинно-следствена връзка между реално претърпените неимуществени вреди визирани в исковата молба и повдигнатото обвинение в престъпление, по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда.

Сочи, че с оглед фактическата и правна сложност на делото не е налице твърдяната неразумна продължителност, която да е настъпила по причина на незаконосъобразно и неоправдано бездействие от страна на ответника.

Оспорва като недоказани и твърденията на ищеца, че от незаконното обвинение спрямо нея са настъпили уронване на престижа, личното достойнство и доброто име, злепоставяне след обществеността и накърняване на професионалната репутация. Твърди, че Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност по чл. 2 ЗОДОВ за неоснователно преувеличаване с исковата молба и непонесени реално с посочения интензитет обикновени неимуществени вреди.

Сочи, че не са представени доказателства за влошеното здравословно и психическо състояние.

Твърди, че при привличането й като обвиняема не са извършвани интензивни процесуално-следствени действия и не са взети мерки за процесуална принуда, в т.ч. и мерки за неотклонение.

При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното обезщетение като изключително завишен с оглед икономическия стандарт в Република България и съдебната практика по аналогични случаи, който е в разрез и с принципа за обезвреда на смисъла на ЗОДОВ.

Оспорва исковата претенция за претендираното обезщетение в размер на 3000 лв., 2 представляващо имуществените вреди под формата на претърпени загуби, по основание и размер. Оспорва претенцията за лихва за забава, като погасена по давност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Към датата на приключване на устните състезания между страните не съществува спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба факти, касаещи повдигнато на ищеца обвинение, взетата мярка за неотклонение и продължителността на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда още на първа инстанция. Тези обстоятелства се доказват и от съдържанието на приложените към исковата молба доказателства.

Установява се от постановление от 15.12.2006 г. на прокурор при СРП е образувано досъдебно производство № 5670/2006 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г. на СРП срещу В. М. Г. за това, че за периода от 01.02.2002 г. до 30.10.2003 г. в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ООД, присвоила чужди пари, поверени и да ги пази и управлява – престъпление по чл. 202, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.

1 от НК.

С постановление от 29.06.2007 г. на дознател при ОИП-ОДП гр. София, В. М. Г. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление в периода от 09.01.2003 г. до 30.09.2003 г., при условията на продължавана престъпна дейност, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД-гр. София, която присвоила чужди пари – на „Булгарплодекспорт“ ЕООД, връчени й в качеството на управител на дружеството да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършила други престъпления – по чл. 308 от НК – съставила неистински официални документи, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание - престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал.

1 от НК.

На 29.06.2007 г. материалите по дознание № ЗМ 5670/2006 г., по описа на ОИП СДП, гр. София, са предявени на В. Г. от дознател ОИП СДП.

С постановление от 27.10.2011 г. на разследващ полицай при СДВР по ДП № 5670/06 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г. на СРП, В. М. Г. е привлечена повторно като обвиняема за извършено престъпление в периода от 12.02.2002 г. до 29.10.2003 г., в гр.

София, при условията на продължавано престъпление с две или повече деяния, които осъществяват състава на една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД-гр. София, ул. „Съборна“ № 7 присвоила чужди пари – на „Булгарплодекспорт“ ЕООД, в размер на 16 550,40 лв., като ги похарчила за лични нужди, връчени й в качеството на управител на дружеството, като деянието е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл.

201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и в периода от 22.09.2002 г. до 30.09.2003 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление с две и повече деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от 3 време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД – гр. София, ул. „Съборна“ № 7, присвоила чужди пари, като ги похарчила за лични нужди връчени в това й качество, като за улесняване на длъжностното присвояване извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – по чл. 311, ал. 1 от НК – като длъжностно лице, в кръга на службата си съставила неистински официални документи – Договори и РКО към тях на името на различни лица и ги употребила за да докаже, че съществуват правоотношения между лицата и „Булгарплодекспорт“ ЕООД, като присвоила по 6 бр. договори общо в размер на 10 300 лв., като ги изхарчила за лични нужди, връчени в качество и на управител на дружеството, като деянието е в големи размер – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На обвиняемата е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

На 15.11.2011 г. материалите по ДП № 5670/2006 г., по описа на СДВР, гр. София, са предявени на В. Г. от разследващ полицай при С“РИП“ – О“ДП – СДВР, гр. София.

С постановление от 09.01.2012 г. на прокурор при СРП частично е прекратено ДП № 5670/06 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г. на СРП водено срещу В. Г. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

С постановление от 03.02.2012 г. на разследващ полицай при СДВР по ДП № 5670/06 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г. на СРП, В. М. Г. е привлечена отново като обвиняема за извършено престъпление в периода от 12.02.2002 г. до 29.10.2003 г., в гр.

София, при условията на продължавано престъпление с две или повече деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД-гр. София, ул. „Съборна“ № 7 присвоила чужди пари в размер на 16 550,40 лв., собственост на „Булгарплодекспорт“ ЕООД, като ги похарчила за лични нужди, връчени й в качеството на управител на дружеството, като деянието е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал.

2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и на 01.01.2002 г., при условията на продължавано престъпление с две и повече деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД – гр. София, ул. „Съборна“ № 7, в кръга на служебните си задължения, определени от Дружествен договор на „Булгарплодекспорт“ ООД, съставила неистински частни документи, а именно договори с различни граждани, в частта положените подписи в графа „ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛ“ и използвала същите пред АДВК, за да докаже, че съществуват правни отношения между лицата и „Булгарплодекспорт“ ООД – престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 4 от НК. На обвиняемата е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

На 28.02.2012 г. материалите по ДП № 5670/2006 г., по описа на СДВР, гр. София, са предявени на В. Г. от разследващ полицай при С“РИП“ – О“ДП – СДВР, гр. София.

С постановление от 12.02.2013 г. на разследващ полицай при СДВР по ДП № 5670/06 г. по описа на СДВР, пр. пр. № НСН 6/13 г. на СРП, В. М. Г. е привлечена отново като обвиняема за извършено престъпление в периода от 12.02.2002 г. до 29.10.2003 г., в гр.