Решение № 16382 от 31.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16382 гр. София, 31.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110173534 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск, предявен от „Мирамар ЛТД“ ООД, ЕИК 204726541, седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 9, представлявано от управителя С.В.В., чрез пълномощника й адв. Д. К. Г., АК – Пловдив, със съдебен адрес в гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 1, офис 403 против „Парсек Груп“ ЕООД, ЕИК 203215490, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Студентски“, ул. „21ви век“ № 17, ет. 4, ап. 6, представлявано от управителя Б.Д.Б..

Твърди се в исковата молба, че между ищцовото и ответното дружества е сключен договор за изработка № 2019 – 0802и допълнително споразумение – анекс № 1 към него от 15.01.2021 г. Ищецът – изпълнител по договора е извършил строително – монтажните работи възложени с договора и с допълнителното споразумение и подробно описани в исковата молба. Ответното дружество, обаче, не е платило изцяло уговореното по договора и анекса възнаграждение. Незаплатено е останало възнаграждение в размер на 6 826,61 лв.

Ищцовото дружество е предприело действия за събирането на неплатения остатък от възнаграждението и обезщетение за забава в размер на 269,25 лв. по реда на чл. 410 от ГПК.

Въз основа на депозираното заявление образувано частно гражданско дело № 45908 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162- ри състав, по което е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу дължимостта на сумата по заповедта, поради което с разпореждане № 4957 от 17.01.2022 г. и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК на заявителя е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

С тези обстоятелства, „Мирамар ЛТД“ ООД обуславя правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 45908 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162- ри състав.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства, допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза и прилагането в цялост на ч. гр. д. № 45908/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 162-и състав.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, 1 поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Във връзка с възраженията на ответника представя допълнително писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Не оспорва обстоятелството, че между ищцовото и ответното дружества е сключен договор за изработка (за СМР), но сочи, че с Анекс № 1 от 15.01.2021 г. към № 2019-0802 ищецът е поел задължението да извърши дейностите, описани в приложение № 1 към този анекс, което задължение не е изпълнил.

Същото е наложило ответникът – възложител да извърши посочените СМР със собствена работна сила и на свои разноски, поради което фактура № 111 не е осчетоводена от ответника.

С отговора ответникът не ангажира доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество депозира писмено становище, с което поддържа направените в отговора възражения. Не прави доказателствени искания.

Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Не е спорно между страните и от събрания доказателствен материал се установява, че между ищцовото и ответното дружества е сключен договор за изработка № 2019 – 0802 и допълнително споразумение – анекс № 1 към него от 15.01.2021 г. Ответникът не оспорва, че ищецът – изпълнител по договора е извършил строително – монтажните работи възложени с договора и същите са приети от възложителя „Парсек груп“ ЕООД С допълнителното споразумение – анекс № 1 от 15.01.2021 г. ищецът е поел задължението да извърши и следните СМР: мазилка по стените на басейна - 21 кв. м, мазилка по стените на преливен улей – 38 кв. м, замазка по дъното на басейна – 34 кв. м., подливане на преливен борд – 37 л. м, подливане на заден борд на преливника – 38 л. м и полагане на декоративна лайсна едностранно по преливен борд и стъпала – 49 л. м, на обща стойност от 4 141,56 лв.

В съдебно заседание, проведено на 09.05.2024 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице установява, че за строително – монтажните работи, предмет на договор за изработка № 2019 – 0802 и допълнително споразумение – анекс № 1 към него от 15.01.2021 г. са издадени и осчетоводени при ищцовото и ответното дружества фактура № 1000000817 от 01.03.2019 г. на стойност от 13 425,37 лв., фактура № 1000001745 от 03.02.2021 г. на стойност от 5 370,15 лв., фактура № 1000001752 от 12.02.2021 г. на стойност от 5 370,15 лв. и фактура № 2000000111 от 15.03.2021 г. на стойност от 6 826,61 лв. От посочените фактури не е отразено плащане само по последната фактура № 2000000111 от 15.03.2021 г., с която е осчетоводено 10 % възнаграждение по договора за изработка в размер на 2 685,74 лв. и стойността на СМР, уговорени с допълнителното споразумение в размер на 4 141,56 лв. Ответникът не е оспорва обстоятелство, че не е заплатил стойността на фактура № 2000000111 от 15.03.2021 г.

Като писмено доказателство по делото е приобщен приемо – предавателен протокол за доставка и монтаж към договор № 2019 – 0802 от 21.01.2021 г. В същия са описани строително – монтажните работи, извършени въз основа на договора и въз основа на допълнителното споразумение към него. Протоколът е подписан от представител на възложителя „Парсек Груп“ ЕООД и в него не са отрези забележки и8или недостатъци по извършената работа.

Ищцовото дружество е предявило вземането си за събирането на стойността на фактура № 2000000111 от 15.03.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 269,25 лв. по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на депозираното заявление образувано частно 2 гражданско дело № 45908 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162- ри състав, по което е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу дължимостта на сумата по заповедта, поради което с разпореждане № 4957 от 17.01.2022 г. и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК на заявителя е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за допустими, а по същество – основателни, предвид следните правни доводи:

Установителните искове са предявени от активно процесуално легитимирано търговско дружество против правосубектно юридическо лице. От данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални пречки или липсата на положителни такива, обуславящи правото на иск. Досежно установителната претенция са налице и специалните процесуални предпоставки, обусловени от предхождащо заповедно производство и депозирано в срок възражение срещу дължимостта на задължението по заповедта. Искът по чл. 422 от ГПК е подаден в преклузивния едномесечен. Вземанията, предмет на исковата молба, са идентични на тези присъдени със заповедта за изпълнение.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

По делото безспорно се доказа, че между ищеца, като и изпълнител и ответника, като възложител са възникнали облигационни правоотношения, основани на договор за изработка – договор № 2019 – 0802 от 08.02.2019 г. и анекс № 1 към него от 15.01.2021 г.

Ответникът не оспорва възлагането на строителното - монтажните работи, описани в договора и допълнителното споразумение, както и изпълнението на работата по договора, чиято стойност е заплатена. Спорен по делото е въпросът дали дейностите, посочени в анекс № 1 са извършени от ищцовото дружество и приети от възложителя „Парсек Груп“ ЕООД.

Съдът намира, че ищецът установи приемането на работата от страна възложителя на стротелно – монтажните работи, предмет на допълнителното споразумение. В приемо – предавателния протокол от 21.01.2021 г. са посочени и строителните работи, които „Мирамар ЛТД“ ООД се е задължило да извърши с допълнителното споразумение.

Протоколът е подписан от представител на ответното дружество без вързражения и забележки по извършената работа. Ето защо, съдът приема, че възложителят „Парсек Груп“ ЕООД е приело извършването на следните ремонтни дейности: мазилка по стените на басейна - 21 кв. м, мазилка по стените на преливен улей – 38 кв. м, замазка по дъното на басейна – 34 кв. м., подливане на преливен борд – 37 л. м, подливане на заден борд на преливника – 38 л. м и полагане на декоративна лайсна едностранно по преливен борд и стъпала – 49 л. м, на обща стойност от 4 141,56 лв. Стойността на тези СМР, както и допълнително възнаграждение в размер на 10 % (чиято дължимост ответникът не оспорва) са осчетоводени с фактура № 2000000111 от 15.03.2021 г. на стойност от 6 8216,61 лв. с начислен ДДС. Предвид обстоятелството, че възложителят е приел работата, на основание чл. 266 ал. 1 от ЗЗД за него възниква задължението да заплати уговореното възнаграждение, осчетоводено с горепосочената фактура. Ответникът не твърди, нито представя доказателства да е заплатил сумата по фактура № 2000000111 от 15.03.2021 г. Предвид тези съображения, съдът намира главния иск, имащ за предмет възнаграждение по договор за изработка, за доказан и основателен.

Основателността на главния иск предпоставя уважаването и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Според чл. 1 от допълнителното споразумение от 15.01.2021 г. възнаграждението е дължимо не по-късно от 15.03.2021 г. Считано от датата, следваща падежа възложителят е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Предвид изложените доводи първоинстанционният съд счита предявените искове за доказани и основателни.

3

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и разноски в обезпечителното производство.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

По иска, предявен от „Мирамар ЛТД“ ООД, ЕИК 204726541, седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 9, представлявано от управителя С.В.В. против „Парсек Груп“ ЕООД, ЕИК 203215490, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Студентски“, ул. „21-ви век“ № 17, ет. 4, ап. 6, представлявано от управителя Б.Д.Б., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 821,21 лв. (шест хиляди осемстотин двадесет и един лева и двадесет и една стотинки) - главница, представляваща възнаграждение, дължимо по договор за изработка № 2019-0802 от 08.02.2019 г. и допълнително споразумение – Анекс № 1 към него от 15.01.2021 г., за осчетоводяването на което е издадена фактура № 2000000111 от 15.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 269,25 лв. (двеста шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва за периода от 15.03.2021 г. до 03.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 45908 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

ОСЪЖДА „Парсек Груп“ ЕООД, ЕИК 203215490, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Студентски“, ул. „21-ви век“ № 17, ет. 4, ап. 6, представлявано от управителя Б.Д.Б. да заплати на „Мирамар ЛТД“ ООД, ЕИК 204726541, седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 9, представлявано от управителя С.В.В. сумата от 2 039,08 лв. (две хиляди тридесет и девет лева и осем стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на такси, адвокатски хонорари и възнаграждение за вещо лице в настоящето исково производство, в производството по налагане на обезпечителна мярка и по частно гражданско дело № 45908 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.