Решение № 187 от 07.08.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Монтана, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Й. А. като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500126 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от В. И. К. от с.В., община С. чрез адв.А. Д. от САК против Решение №304359 от 17.12.2019 на СРС по гр.д.№80997/2018година в отхвърлителната му част.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да отмени съдебното решение в атакуваната му част като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материлния закон и се произнесе по същество, като уважи исковата претенция в пълен размер.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Софийски градски съд,представляван от председателя А.Т. с изложени доводи за неоснователност на същата.Твърди се, че общата продължителност на протеклото наказателно производството не надхвърля разумния срок, тъй като въззивната инстанция е компенсирала забавата с намаляване на наложеното наказание, което е достатъчна компенсация.В жалбата се твърди, че присъденото обезщетение надхвърля принципа на справедливост.Жалбоподателят К. в исковия период е бил страна и в други 1 наказателни производства по които е бил подсъдими и в случая не би могло да се приложи човешката презумпция за обичайни болки и страдания, тъй като не може да се отграничи причиняващите вредите фактор.Моли съда да остави същата без уважение и присъди на СГС разноски за въззивното производство..

По делото е постъпила въззивна жалба и от Софийски градски съд, представляван от председателя А.Т. срещу осъдителната част на описаното по-горе решение с изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди се, че ищецът е получил непарична компенсация, тъй като му е определено наказание под минималния размер, установено в НК за процесното престъпление.Изложени са доводи за нарушение на чл.235,ал.2,чл.236 и чл.154 от ГПК.Твърди се, че е налице отказ в административната фаза да бъде обезщетен ищеца, който е обвързващ за съда.Не са установени по несъмнен начин и твърдените неимуществени вреди, нито пряката им причинна връзка с продължителността на производството по НДОХ №2825/2005година.Моли съда да отмени горното решение в осъдителната му част и отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна като се присъдят разноски.

В срока по чл.263 от ГПКе постъпил отговор от адв.А. Д. пълномощник на В. И. К. с изложени доводи за нейната неоснователност.Отговора е подробно мотивиран.Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

По делото е постъпила и частна жалба от СГС срещу Определение №65916/11.03.2020година на СРС с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение №304359 от 17.12.2019година по грд.

№80997/2018година по описа на СРС в частта за разноските с изложени доводи за неправилност, тъй като СРС не се е произнесъл в частта за разноските в отхвърлителната част на иска и неправилно е изчислено възнаграждението на адв.Д..Моли съда да отмени атакуваното определение и да допълни постановеното решение като се присъдят разноски за процесуално представителво на СГС на основание чл.10 от ЗОДОВ съобразно отхвърлената част, както и да се намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на адв.Д. до законоустановения размер от 29.40лева съответстващ на уважената част от иска.

2

По така подадената частна жалба е постъпил от отговор от В. К. чрез адв.А. Д. с изложени доводи за нейната неоснователност.На първо място се твърди,че на ответника не се следват разноски с оглед изменението на чл.10,ал.4 от ЗОДОВ от 29.11.2019година, тъй като към момента на постановяване на решението съгласно действащия чл.10,ал.3 от ЗОДОВ не е предвидено присъждане на разноски.По отношение на определения размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по реда на чл.38 от Закона за адвокатурат,а същия е съобразен с минималния такъв и в тази част жалбата също е неоснователна.Моли съда да остави частната жалба изцяло без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за основателност на жалбата на СГС и атакуваното решение в осъдителната част следва да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена изцяло като неоснователна, поради допуснати процесуално.и нарушения в първоинстанционното производство и рипса на предпоставки за уважаване на иска.

По делото са събрани писмени доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становището на страните изразено писмено, МОС приема следното:

Въззивният съд е приел жалбите за редовни и допустими, подадени от надлежни страни в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като ги е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбите, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

С атакувания съдебен акт - Решение №304359/17.12.2019година СРС е осъдил Софийски градски съд, гр. С., бул. В. * представляван oт председателя А.Т. да заплати на В. И. К. В. И. К., EГH **********, с адрес село В., Община С., ул. ;,*" № *, чрез пълномощника си aдв. А. Д. oт CAK сумата oт 5OOлв., представляваща обезщетение за забавено разглеждане на BHOXД № 2825/2005 no onuca на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума cчитaнo oт 27.12.2018 г. дo oкoнчaтeлнoтo й изплащане,като отхвърлил иска до пълния размер от 15 000 лева като неоснователен, както и да заплати на 3 адв. А. Д. от CAK със служебен адрес гр. С., ул. „С. С." № *, ет. * сумата от 300 лв. на осн. чл. 38, aл. 2 от ГПK, вр. Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения.

В развилото се производство, районният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на забавено разглеждане на наказателно производство, намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяния деликт

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото е проведено от страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди, макар и не в поддържания в исковата молба обем. СРС е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 500 лева, приемайки за доказано в развилото се пред него производство, че ищецът е търпял негативни емоции и неприятни изживявания. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди районният съд е отчел изключително лекото наказание, което е наложено на ищеца и което не би получил без забавяне на делото според мотивите на наказателния съд.Така направените изводи от първоинстанционния съд напълно се споделят и от настоящата инстанция, която обаче приема с оглед продължителния период от извършване на деянието и налагане на окончателното наказание-почти 13 години, размера на обезщетението е занижен.

Съгласно чл.2б,ал.1 от ЗООВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцият а.

Основателността на предявения иск по ЗОДОВ е обусловена, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията .

От приетото като доказателство no делото НДОХ № 8914/2004 г. по описа на СРС, 21 състав ce установява че ищецът е признат за виновен за извършен грабеж и е осъден, като мy наложено наказание лишаване oт свобода за срок oт 3 години , като на основание чл. 66, от. 1 oт НК изпълнението на наказанието е отложено за срок oт 5 години. Защитникът на ищеца адв. Н. е подал жалба и делото е билo изпратено на СГС на 28.06.2005 г, където е образувано ВНОХД № 2825/2005 no onuca на СГС.

4

B пъpвoтo no дeлoтo открито съдебно заседание от 21.11.2005 г. делото е приключило, като в пpoтoкoлa е пocoчeнo че е постановена присъда, каквато липсва no делото.

Ha 09.11.2007 г. е изготвено решение no дeлoтo, кoeтo обаче е подписано само oт докладчика, като член на състава е oткaзaл, да подпише решението, с твърдение, че в съдебно заседание е постановена оправдателна присъда.

За периода oт 11.01.2017 г. Дo 03.02.2017 г. е установена липсата на акта no съществото на cnopa.

B периода от 03.02.2017 до 19.06.2017 г. въпреки двете проведени открито съдебно заседание опитите за възстановяване на акта no същество са останали неуспешни, включително и зaщoтo ищецът нe e разполагал с копие от акта кoйтo твърдял че гo ползва. Прието е че невъзможно да бъде възстановена твърдяната оправдателна присъда от ищеца, тъй като не установено такава изобщо да е съществувала.

Ha 11.08.2017 г. е отменен ход no същество и делото е насрочено за 10.10.2017 когато е обявено за решаване.

С решение от 04.12.2017 г. наказанието на ищеца е намалено oт 3 години лишаване oт свобода нa 6 месеца лишаване от свобода и изпитателният срок е намален от 5 на минималния пo закон 3 години.

Единствения мотив за намаляване на наказанието е изтеклия дълъг период от време на разглеждането на делото в СГС.

C решение от 03.07.2018 г. o описа на САС 3-ти с-в no ВНОХД № 765/2018 г. е оставено без уважение искането за възобновяване на наказателното производство и оправдаването му, тьй като при факти no делото не може да бъде постановена оправдателна присъда.

От приетата no дeлoтo копие oт деловодната справка се установява че ищецът е бил подсъдим no НОХД 4264/04, 335/2006, 1446/2010, 1324/2010 всичките no onuca нa СГС; като no първите две е осъден с влязла в сила присъда на лишаване oт свобода.

Пo делото е разпитан поискания свидетел, oт показанията на който се установява, че, ищецът му споделил,че бил оправдан no това дело, и в един по-късен период научава, че отново е осъден поради кoeтo бил изплашен, възмутен oт развитието на производството no делото след изгубването на 5 присъдата. Започнал да пue лекарства,имал проблеми със зъбите. Според свидетеля ищецът бил притеснен и почти побъркан.

Така изложената фактическа обстановка е възприета и от първоинстанционния съд.Настоящият съдебен състав формира следните правни изводи въз основа на нея:

Нормата на чл. 2б,ал.1от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от конвенцията .

С исковата молба, ищецът е претендирал обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧО С.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Съгласно чл. 6 ЕКЗПЧ – всяко лице, при решаването на правен спор относно основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на гледане на делото в разумен срок. Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното производство, съгласно чл. 22 НПК. В случая това право е нарушено, защото продължителността на воденото наказателно производство е продължило почти 13 години. Не може да се определи като разумна, преценена съобразно фактическа и правна сложност на делото тази продължителност.

Прекомерното забавяне е единствено и само по вина на властите и поконкретно на СГС, който не само, че не е изпълнил задължението си за приключване на делото в разумен срок, но си е позволил да постанови съдебен акт, който не е оформил в писмен вид, не е открит и възстановен и след като на ищеца му е съобщено, че е оправдан 12 години по-късно се постановява нов съдебен акт с който се изменява първоинстанционната присъда, макар и да се намалва размера на наказанието.