Решение № 192 от 12.07.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 264/2024
- Вид
- Решение № 192
- Подписан
- 12.07.2024
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Станимир Тодоров Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.62 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 65 т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 192 гр. гр. Добрич, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. А. при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20243200500264 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 6191/25.03.2024 год. на ЗД “Дал Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д- р Г.М. Д.“ №1 срещу решение № 163/20.02.2024 год. по гр.д.№ 20223230101161 по описа за 2022 година на Районен съд Добрич в частта на осъждането му на основание чл. 432 ал.1 от КЗ, да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Д. сумата от 5000.00 лева -обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на *** год. в гр.В. по вина на водача Т. Д. М. на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при дружеството , ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 08.10.2021 год. до окончателното изплащане на задължението.
С доводи за необоснованост и постановяване на решението в обжалваната му част в отклонение от материалния закон се претендира отмяната му и отхвърляне на исковата претенция поради липса на каквито и да е фактически и правни основания за присъждане на застрахователно обезщетение в полза на В. Д., а в условията на евентуалност размера на 1 присъденото от първоинстанционния съд обезщетение да бъде намален съобразно възражението за съпричиняване в значителна степен от пострадалата ,както и поради прекомерността му.
Страната възразявана срещу приетата от Районен съд Добрич фактическа установеност и правните му изводи, направени при несъобразяване на всички писмени и гласни доказателства и заключение на експертизи,както и неправилна оценка на доказателствената им стойност по въпросите :какъв е механизма на настъпване на пътния инцидент ,действията на водачката на МПС или на водачката на двуколесното превозно средство са причина за възникване на застрахователното събитие,респ. коя от тях е нарушила правилата на ЗДвП, допринесла ли е обективно В. Д. и в каква степен,определена в процент за реализиране на ПТП и вредоносния резултат от същото, съответно ли е присъденото обезщетение на критериите за определянето му по справедливост.
При данни, че първоинстанционния акт е бил връчен на дата 08.03.2024 год., жалба рег.№ 6191/25.03.2024 год. ,изпратена по пощата на дата 22.03.2024 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване частично на осъдителна претенция срещу дружеството и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна В. Д. Д., от гр. Добрич счита ,че обжалвания съдебен акт не страда от сочените пороци , поради което настоява жалбата като неоснователна да не бъде уважавана.
Добричкият окръжен съд в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, в обжалваната част – допустимо,но отчасти неправилно, по съображения,основани на фактически констатации и правни изводи ,както следва:
Първоинстанционния съдебен акт е постановен по претенция по чл. 432 2 от КЗ,във връзка с чл. 429 ал.1 от КЗ,във връзка с чл. 45,чл.51 и чл. 86 от ЗЗД на В. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Д. срещу ЗД “Дал Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д- р Г.М. Д.“ №1,заявена с искова молба рег.№ 6703/20.04.2022 год. и основана на твърдения за настъпило на дата *** год. в гр.В. около 13.10 часа пътно транспортно произшествие.В резултат на сблъсъка на кръстовището на бул.“Васил Левски“ и ул.“Атанас Томов“ между лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № ***, управляван от Т. Д. М. и двуколесно електрическо ППС /тротинетка/, марка „Xiaomi“, модел „М365рго“, управлявано от В. Д. Д., движещо се по обособена еднопосочна велоалея, на ищцата били причинени телесни увреждания,обусловили временно разстройство на здравето й,неопасно за живота. Причина за настъпване на ПТП било поведението на водачът на лекия автомобил „Рено Клио“, който движейки се по ул.“Атанас Томов“ и приближавайки кръстовището, не се съобразил със знак „Б2“, не спрял и продължил движението си с намерението да се включи в движението по бул. „Васил Левски“. Неправомерните действия на водача на лекия автомобил довели до пресичане траекторията на движение на двете превозни средства и настъпилия удар между тях. Тъй като водачът на лекия автомобил виновно нарушил правилата за движение по пътищата,с което създал предпоставки за настъпване на ПТП ,в резултат на което водачът на двуколесно електрическо ППС получил травматични увреждания на ляво рамо, мишница,гръден кош и подбедрица, се претендира ответното търговско дружество да покрие отговорността на водача на застрахования при него лек автомобил за причинените от него на водача на двуколесно електрическо ППС неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Ищцата заявява,че е отправила покана до ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,въз основа на която е образувано производство по щета №0801-005925/2021 год., приключила с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, което обусловило и правния й интерес от заявяване на претенцията по съдебен ред.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ЗД “Дал Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д- р Г.М. Д.“ №1 е изразил становище,че счита претенцията за допустима ,но неоснователна. Ответникът е признал наличието на застрахователно
3 правоотношение между дружеството и собственика на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. №*** по сключена на дата 20.09.2021 год. застрахователна полица . Оспорени са били твърденията за наличие на деликтно поведение на водача на лекия автомобил при настъпване процесното ПТП, който не бил нарушил императивни правила за движение по пътищата и нямало как да очаква движение на ищцата , не в посоката ,обозначената на обособената лента .
Счита ,че вина за настъпилото ПТП носи ищцата ,евентуално го е съпричинила. Оспорва причинната връзка между ПТП-то и уврежданията на ищцата В. Д., като вид, характер и продължителност и размерът,в който се претендира те да бъдат обезщетени,респ. оспорва и акцесорната претенция за лихва.
По делото е изискана от ОД на МВР-В., заверено копие на адм. наказателна преписка във връзка с издадено НП №21-0819- 004775/16.11.2021 год., изд. от началник сектор група „Пътна полиция“. Видно от книжата по нея, на водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №*** – Т. Д. М. е бил съставен АУАНН от *** год., за това, че на същата дата е допуснала ПТП, като управлявайки гореописаното МПС в гр.В. на кръстовището с бул. „Васил Левски“ при наличие на пътен знак Б-2 от ЗДвП , не пропуска и блъска движещата се от дясно на ляво по велоалеята тротинетка, марка Шоуми с водач В. Д., която в следствие на ПТП получава контузии на десен крак и ляво рамо, прегледана от екип на Спешна помощ В., с което Т. М. е нарушила чл.6 ал.1, пр.3 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка. АУАНН възпроизвежда констатациите в КП от *** год. Т. Д. е подала възражение срещу съставения акт, като е навела съображения, че не е нарушила ЗДвП, спряла е на знак „Стоп“, пропуснала е движещите се МПС отляво. На кръстовището, на което е била, по пешеходната пътека не е имало преминаващи пешеходци. По велоалеята, която е била еднопосочна, в нарушение на ЗДвП ищцата В. Д. се е движила на тротинетка срещу движението и е връхлетяла върху колата на М., като се е блъснала в предната и броня и паднала на земята. Т. Д. се обадила в КАТ, дошлите полицаи повикали линейка, но лекарите констатирали, че ищцата има само охлузване и натъртване. Полицейските служители съставили акт на М., като й обяснили, че движещите се по велоалеята били с предимство, независимо, какво е обозначението на пътната маркировка, относно посоката на движение. Т. Д. отрича да има вина за ПТП-то и моли, да се отмени акта. По възраженията на 4
М. е изготвена справка от четирима инспектори към ОД на МВР-В., назначени със заповед на сектор „Пътна полиция“, съгласно която, възраженията са неоснователни. Т. Д. е следвало да пропусне при приближаване към кръстовището и възприемане на пътния знак Б-2 от ЗДвП, движещите се по път с предимство, т.е. движещите се по велоалеята. В справката изрично е посочено, че В. Д. се е движела в лентата предназначена за движение на велосипедисти, но в обратна посока, като това е било сигнализирано с пътна маркировка“. На 16.11.2021 год. е издадено НП №210819-004775, което възпроизвежда установената фактическа обстановка в акта. С постановлението е наложено на Т. Д. наказание глоба в размер на 200.00 лв. Документът и е връчен на 25.11.2021 год., като е обжалван от нея пред ВРС. По делото не са представени доказателства за изхода от образуваното адм. наказателно дело във ВРС.
Разпитана като свидетел по делото Т. Д. М. е дала показания, че на *** год. около 13-13.10 часа в гр. В. е управлявала лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. №*** ,като е излизала от ул. „Атанас Томов“, за да се включи в движението по бул. „Левски“, като маршрутът й е бил познат, често минавала от там. На кръстовището имало знак „Стоп“, на който свидетелката спряла, пред нея имало пешеходна пътека, но нямало преминаващи пешеходци, огледала се на ляво за преминаващи автомобили, защото булеварда бил еднопосочен с движение от ляво на дясно, при което водачката изчакала да преминат тези автомобили, след което бавно потеглила и видяла от дясно да идва тротинетка и веднага спряла, но ищцата, която управлявала ел. превозно средство се ударила в страничната част на колата. М. изрично подчертава, че В. Д. се е движела в насрещното движение, а е следвало да се движи от ляво на дясно, по посока на движението, което е еднопосочно. При удара, ищцата паднала на земята, а тротинетката се превъртяла и останала долу под колата.
Свидетелката предложила на В. Д. да я откара до спешното, но тя отказала.
Отговорила ,че била добре, само краката я болели леко долу ,за други болки по тялото си не споменала. М. се обадила в КАТ и дошли полицейски служители, които направили оглед на местопроизшествието. Още тогава, свидетелката ги попитала, дали пострадалата не е нарушила правилата за движение, след като се движи в обратна посока на движението и не съблюдава посоката, указана с пътната маркировка- положени по велоалеята стрелки.
Разпитаната по делото свидетелка М.Д.В. е дала показания ,че е научила 5 от своята сестра –ищцата по делото в телефонен разговор , че по обяд на *** год. е блъсната от кола , не може да стане, защото много я болят краката и чака да дойде Бърза помощ . Инцидента станал докато отивала на работа с управлявана от нея електрическа тротинетка. Движела се по велоалеята ,която пресичала пешеходна пътека.Видяла,че автомобила, който я блъснал бил спрял на знак“Стоп“ на пешеходната пътека, затова решила да си продължи пътя.Когато била в края на пешеходната пътека,автомобила изведнъж потеглил, при което последвал удара в краката на сестра й,в резултат на който паднала върху капака на колата. Лекарите не установили счупвания, получили се само отоци, както и изпитвала болка в гърдите,като дишала,задъхвала се . Ищцата не била посещавала варненска болница непосредствено след ПТП-то. Свидетелката знае, че приятелят на В. – А. е пристигнал на мястото на инцидента, взел е сестра и са дошли в гр.Добрич при родителите му, които са я обгрижвали. На другия ден, ищцата е отишла при личния си лекар, който и дал направление за ортопед-хирург, като са и били предписани мазила. На другия ден след ПТП, свидетелката отишла да види сестра си, като тя била много зле физически и психически. Оплаквала се от болки в краката, в лявото рамо и гърдите, при вдишване изпитвала болки, имала е оттоци потяло, задъхвала се, плачела, не можела да си движи лявата ръка, казвала, че има нужда от помощ. От направената рентгенова снимка на В. Д., се потвърдило, че тя няма счупвания. М.В. твърди, че всеки ден е ходила да обгрижва сестра си, като тя я е къпела, обличала, хранила, помагала и да отиде до тоалетна. Тъй-като свидетелката била по майчинство /защото е родила детето си на 10.06.2021 год./, не ходела на работа и можела да отдели време и да се грижи за болната си сестра. Свидетелката сочи, че след инцидента, В. е била две седмици в болничен, след това си е пуснала една седмица отпуск, след което се върнала на работа в магазин на „Била“ в гр.В., където нареждала стоки по рафтовете. Видяла, че не може да се справи, чувствала болки и пак си пуснала още една седмица отпуск. При посещенията при лекарите, ищцата била водена от приятеля си А. с неговата кола. В. Д. след инцидента не ползвала тротинетка, не карала кола, изпитвала страх.