Решение № 95 от 07.03.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 2711/2024
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 07.03.2025
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- Дарина Крумова -Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Стара Загора, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20245530202711 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „***“, гр. ***, подадена чрез адв. Д. К. против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505180233 на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, като се сочат подробни съображения в тази връзка. Искането е да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Д. К. заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител, но чрез депозирано от юрисконсулт П. И. писмено становище, моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш, като излага аргументи във връзка с доводите на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505180233 на Агенция „Пътна инфраструктура“ за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на ЕТ „***“, гр. *** е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за това, че на 18.02.2022г. в 08,48 часа в Община Стара Загора, по път А-1, км 205+326, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, е установено движението на влекач марка: ***, модел: ***, с рег. номер ***, с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси: 2, екологична категория: ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси: 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000, без да е заплатена за него пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.
От приложената справка от електронната система на АПИ за процесното нарушение № D9101720FE6A6A1BE053031F160A659B /л. 29 от делото/ е видно, че същото е заснето на 18.02.2022г. в 08,48 часа от ТОЛ Секция 20092, на по път А-1, км 205+326, намаляващ километър, Област Стара Загора, с. Памукчии, касае липса на плащане, липса на валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването на ППС с рег. № *** на ЕТ „***“. За това нарушение е съставен документ - ЕФ № 8505180233 на 18.02.2022г. в 08,48 часа.
Горното се потвърждава от приложените 2 бр. снимки от 18.02.2022г., 08,48 часа /л. 16-17 от делото/, от които е видно, че ППС с рег. № *** е заснето с техническо средство № 2009 - Dir: 2, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата на път отворен за обществено ползване.
Подробностите, касаещи собственика на процесното ППС - влекач 2 марка: ***, модел: ***, с рег. номер *** и техническите му характеристики са видни от приложенаите справки от електронната система на АПИ за нарушител и за връзка с информационната система на МВР /л. 32 от делото/, а именно, че същото е собственост на ЕТ „***“, гр. ***, със законен представител М.Г.М. и съответно е с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси: 2, екологична категория: ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси: 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000.
Във връзка с процесния ТОЛ сегмент № 2009 е представен протокол от 07.02.2020г. за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка.
От договор с предплатен баланс № 18413 от 11.03.2020г. е видно, че „Интелигентни трафик системи“ АД се задължава да предостави на ЕТ „***“, гр. *** услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време съгласно Общите им условия.
От представена справка от TоllPass*5000 е видно, че ППС с рег. № *** е с поставено бордово устройство въз основа на договор № 18413.
От писмо с изх. № ISD-317234/14.10.2024г. на „Интелигентни трафик системи“ АД е видно, че на 18.02.2022г. в 08,48 часа бордовото устройство със сериен № 0305424964370, асоциирано към ППС с рег. № *** е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване и поради тази причина не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. Вследствие на това не са генерирани данни за геолокация на бордовото устройство, съответно няма създадени тол декларации към момента на регистриране на нарушението, като това е причината за регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа. Към писмото е приложена справка, от която е видно, че между 13,23 часа на 17.02.2022г. и 05,55 на 21.02.2022г. не е подавана информация от бордовото устройство.
От становище от 22.10.2024г. от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление /НТУ/ е видно, че за датата и часа на нарушението няма получени тол декларации и маршрутни карти за ППС. Няма получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент.
От пътен лист серия А № 6171581 от 13.02.2022г. е видно, че ППС с 3 рег. № ***, че на 18.02.2022г. е тръгнало от Стрема в 15,00 часа и е пристигнало в Бургас на 19.02.2022г. в 09.20 часа.
Представена е и заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са утвърдени образците на електронни фишове, като същите са приложени към нея.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалвания електронен фиш на това основание.
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.“
Тази норма е следвало да бъде директно приложена от Агенция „Пътна инфраструктура“, като преди да бъде издаден обжалвания електронен фиш е следвало да бъде предоставена възможност на ЕТ „***“, гр. *** да отстрани констатираните нередности.
Неприлагането съществено е ограничило правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното от ЕТ „***“, гр. *** искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да му 4 заплати сумата от 450 лв., представляваща направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и е съобразено с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
С оглед изложеното съдът прие за основателно направеното възражение от въззиваемата страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
С оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи и следното:
На първо място, съдът намира за несъстоятелни възраженията на дружеството жалбоподател, че с оглед разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в редакцията й към 18.02.2022г. /датата на нарушението/, законодателят не е предвиждал възможност за издаване на електронен фиш за извършени нарушения на чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Действително в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в редакцията към ДВ бр.
105/2018г., в сила от 01.01.2019г., се предвижда следното: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение…. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на АПИ“
Същевременно обаче следва да бъде взета предвид ясно изразената законодателна воля в чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП за издаване на електронни фишове и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. В тази връзка следва да бъде отчетено, че разпоредбите на чл. 167а, чл.
179, ал. 3б и чл. 189ж ЗДвП са приети едновременно с ДВ, бр.105/2018г., поради което и според настоящия съдебен състав, систематичното им тълкуване сочи, че редът по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като непосочването на разпоредбата касае по-скоро законодателен пропуск, който е отстранен с изменението на чл.
5
189ж, ал. 1 ЗДвП с ДВ, бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024г.
На второ място, несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че е налице отчитане на тол данни за предходния и последващия сегмент.
От приложената към писмо с изх. № ISD-317234/14.10.2024г. на „Интелигентни трафик системи“ АД справка е видно, че между 13,23 часа на 17.02.2022г. и 05,55 на 21.02.2022г. не е подавана информация от бордовото устройство, с което е било оборудвано процесното ППС.
На трето място, по отношение на наложеното на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП административно наказание имуществена санкция в размер - 2500 лв. съдът съобрази следното:
С решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на Съда на ЕС е постановено, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2009/76/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 27.09.2009г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.
В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е с фиксиран размер и не дава възможност за преценка на конкретните факти, които обуславят тежестта на нарушението - изминати километри, тежест на ППС, дали става въпрос за изцяло или частично незаплатена такса.
При това положение националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
6
С оглед изложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС.
В Закона за движението по пътищата липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 102, ал.