Определение № 121 от 18.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно търговско дело № 20234001000105 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 729, ал. 3, във връзка с чл. 613а, ал. 3 от Търговския закон.

С Определение № 260081/31.03.2023 година по т. д. (несъстоятелност) № 101/2016 година на Окръжен съд Ловеч е отменена Частична сметка за разпределение № 5, изготвена от синдика В. И. Г., обявена в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 20230302143158 на налични суми от масата на несъстоятелността на „Никром-тръбна мебел“ АД-в несъстоятелност, с ЕИК 110034824, като незаконосъобразна.

Постъпила е частна жалба от В. И. Г. – синдик на „Никром-тръбна мебел“ АД-в несъстоятелност, против Определение № 260081/31.03.2023 година по т. д.

(несъстоятелност) № 101/2016 година на Окръжен съд Ловеч. В частната жалба се изтъква, че определението е недопустимо – със същото е подложена на преценка законосъобразността на решение на събранието на кредиторите, което е влязло в сила, извън процедурата по чл. 679 от Търговския закон. Съдът по несъстоятелността не може да замества, преформулира, подменя ясно изразени решения на кредитора „Обединена българска банка“ АД, обусловени от неговия интерес. Едностранчиво са интерпретирани съображенията на Върховния касационен съд по точка 9 от Тълкувателно решение № 1/3.12.2018 година по тълкувателно дело № 1/2017 година на ОСТК. Цитират се мотивите на решението. В случая заложният и обезпечен кредитор е дал съгласие възнаграждението да се заплати от постъпления от бъдещи или вече извършени продажби на заложени вещи (краткотрайни и дълготрайни активи) в полза на „Обединена българска банка“ АД, поради 1 което сметката е изготвена в съответствие с посоченото тълкувателно решение и чл. 722 от Търговския закон. Излагат се доводи за неправилност на заключението на състава на Окръжен съд Ловеч, че плащането на разноските по чл. 723 от Търговския закон, в частност на окончателното възнаграждение, е обвързано с „окончателната сметка за разпределение по чл. 734, ал. 1, във връзка с чл. 733, точка 2 от Търговския закон. В противен случай би се стигнало до ощетяване на кредитори от реда по чл. 722, ал. 1, точка 1 от Търговския закон, чието вземане е привилегировано.“ Възпроизвеждат се мотиви от Определение № 126/27.02.2019 година по в. ч. т. д. № 51/2019 година на Апелативен съд Варна. Сочи се, че при постановяване на определението съдът по несъстоятелността не е отчел, че осребряването на имуществото е към приключване. Всички суми на ипотекарните и заложни кредитори са изплатени (описват се изготвените до момента сметки за разпределение). Остават за разпределение 101 419.06 лева, получени при продажбата на краткотрайни материални активи. Съществена част от масата на несъстоятелността е осребрена, макар да не е напълно изчерпана. Развиват се съображения за логическа неприемливост на извода на съда, че разноските по чл. 723 от Търговския закон (включително възнаграждението на синдика) подлежат на изплащане след приключване на производството по несъстоятелност. Не е отчетено вписването на пристъпване към изпълнение, даващо правата по чл. 32 от Закона за особените залози – имуществото е в разпореждане на заложния кредитор, и от теоретично-догматична гледна точка не би следвало дори да се изготвя сметка за разпределение. Според жалбоподателя е погрешно формирането на заключение за възнаграждението на синдика въз основа на норми, които не го уреждат и нямат връзка с него (чл. 734, ал. 1, във връзка с чл. 733, точка 2 от Търговския закон). Прави се аналогия с дължимата такса в изпълнителното производство.

Направено е искане да се обезсили Определение № 260081/31.03.2023 година по т. д. (несъстоятелност) № 101/2016 година на Окръжен съд Ловеч, при условията на евентуалност – да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Депозирана е частна жалба от „Обединена българска банка“ АД, представлявана от юрисконсулт П. П., против Определение № 260081/31.03.2023 година по т. д.

(несъстоятелност) № 101/2016 година на Окръжен съд Ловеч. В частната жалба се изтъква, че определението е недопустимо – със същото е подложено на контрол решение на събранието на кредиторите, което е влязло в сила, извън процедурата по чл. 679 от Търговския закон. Съдът по несъстоятелността не може да замества, преформулира, подменя ясно изразени решения на кредитора „Обединена българска банка“ АД, обусловени от неговия интерес. Едностранчиво са интерпретирани съображенията на Върховния касационен съд по точка 9 от Тълкувателно решение № 1/3.12.2018 година по тълкувателно дело № 1/2017 година на ОСТК. Цитират се мотивите на решението. В случая заложният и обезпечен кредитор е дал съгласие възнаграждението да се заплати от постъпления от бъдещи или вече извършени продажби на заложени вещи (краткотрайни и дълготрайни активи) в полза на „Обединена българска банка“ АД, поради което сметката е изготвена в 2 съответствие с посоченото тълкувателно решение и чл. 722 от Търговския закон. Сочи се, че съдът по несъстоятелността е трябвало да отчете правата на „Обединена българска банка“ АД и да уважи нейните притежания по смисъла на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Развиват се доводи за неправилност на заключението на състава на Окръжен съд Ловеч, че плащането на разноските по чл. 723 от Търговския закон, в частност на окончателното възнаграждение, е обвързано с „окончателната сметка за разпределение по чл. 734, ал. 1, във връзка с чл. 733, точка 2 от Търговския закон“. Възпроизвеждат се мотиви от Определение № 126/27.02.2019 година по в. ч. т. д. № 51/2019 година на Апелативен съд Варна. При постановяване на определението съдът по несъстоятелността не е отчел, че осребряването на имуществото е към приключване. Всички суми на ипотекарните и заложни кредитори са изплатени. Остават за разпределение 101 419.06 лева, получени при продажбата на краткотрайни материални активи. Съществена част от масата на несъстоятелността е осребрена, макар да не е напълно изчерпана. Излагат се съображения за логическа неприемливост на извода на съда, че разноските по ч. 723 от Търговския закон (включително възнаграждението на синдика) подлежат на изплащане след приключване на производството по несъстоятелност.

Направено е искане да се отмени Определение № 260081/31.03.2023 година по т. д. (несъстоятелност) № 101/2016 година на Окръжен съд Ловеч при формиране на извод за неговата допустимост.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Частните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от лица, които имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

На 2.03.2023 година в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на „Никром-тръбна мебел“ АД-в несъстоятелност е публикувано съобщение за изготвена Сметка за разпределение № 5.

С Определение № 260081/31.03.2023 година по т. д. (несъстоятелност) № 101/2016 година на Окръжен съд Ловеч е отменена Частична сметка за разпределение № 5, изготвена от синдика В. И. Г., обявена в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 20230302143158 на налични суми от масата на несъстоятелността на „Никром-тръбна мебел“ АД-в несъстоятелност, с ЕИК 110034824, като незаконосъобразна. Съдът по несъстоятелността е приел, че при изготвяне на сметката за разпределение не е спазена императивната норма на чл. 722, ал. 1 от Търговския закон, с която се установява поредността на удовлетворяване и се гарантира справедливо разпределение на недостатъчните наличности между различните категории кредитори.

Сумите, предвидени за изплащане на окончателното възнаграждение на синдика, са от 3 продажби на вещи, заложени в полза на „Обединена българска банка“ АД за обезпечение на вземания на последното. Вземанията на „Обединена българска банка“ АД са включени в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, точка 1 от Търговския закон. Не би следвало с решение на събранието на кредиторите –дори и при съгласие на обезпечения кредитор, да се дерогира установената в чл. 722, ал. 1 от Търговския закон поредност на удовлетворяване. Такова правомощие не е предвидено нито в компетентността на събранието на кредиторите, нито е регламентирано като възможност за корекция на реда по чл. 722, ал. 1 от Търговския закон. Налице е неизплатено вземане на „Обединена българска банка“ АД в качеството му на заложен кредитор, поради което преминаването към следващ ред на удовлетворяване – този по точка 3, противоречи на чл.

722, ал. 1, съответно чл. 724 от Търговския закон и е незаконосъобразно. Съдът се позовава на точка 9 от Тълкувателно решение № 1/2017 година от 3.12.2018 година по т. д. № 1/2017 година на ОСТК на Върховния касационен съд: „Разноските по несъстоятелността, независимо от тяхното естество, се покриват от сумите от реализацията на обезпечението само ако такива суми са останали след пълното удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ – извод, който следва от разпоредбата на чл. 724 от ТЗ.“ Съставът на Окръжен съд Ловеч изтъква, че включването на окончателното възнаграждение на синдика в частична сметка за разпределение (без да е спорно, че такова се дължи, решение за същото може да се вземе и в по-ранен етап – чл. 661 от Търговския закон) е преждевременно.

Окончателното възнаграждение следва да се задели и изплати след завършване на дейността на синдика в производството – с окончателната сметка по чл. 734, ал. 1, във връзка с чл. 733, точка 2 от Търговския закон. В противен случай може да се стигне до ощетяване на кредитори от реда по чл. 722, ал. 1, точка 1 от Търговския закон, чиито вземания са привилегировани.

Определение № 260081/31.03.2023 година по т. д. (несъстоятелност) № 101/2016 година на Окръжен съд Ловеч е валидно и допустимо. Изложените в частните жалби доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт са несъстоятелни. Съдът по несъстоятелността не е пререшил въпрос, който е от изключителна компетентност на събранието на кредиторите; не е упражнил и косвен съдебен контрол върху решение на събранието на кредиторите.

С определението по чл. 729, ал. 1 от Търговския закон съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение. Съдът по несъстоятелността извършва проверка доколко включените в сметката за разпределение вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания; какви суми са получени при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността и по какъв начин същите следва да се разпределят между отделните класове кредитори с приети вземания. При констатирана незаконосъобразност съдът може служебно или по повод на депозирано възражение да направи корекции в сметката за разпределение, но само за приети, включени от синдика в списък и одобрени от съда по несъстоятелността вземания. В производството по чл. 729, ал. 1 от Търговския закон 4 съдът следи единствено за допуснати от синдика нарушения при прилагане на разпоредбите на чл. 722 – чл. 726 от Търговския закон. Целта е кредиторите на несъстоятелността да се удовлетворят съобразно приетите вземания, да се упражни контрол върху събраните при осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник средства и тяхното изразходване.

Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 от Търговския закон съобразно реда, привилегиите и обезпеченията (чл. 722, ал. 1 от Търговския закон). Редът за удовлетворяване на кредиторите се определя чрез включване на вземанията в списък и неговото одобряване от съда по несъстоятелността след провеждане на евентуална процедура по оспорване. Със списъка се очертава обема на правото на принудително удовлетворяване на кредитора от масата на несъстоятелността. В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 от Търговския закон, с изключение на вземане по чл. 694, ал. 1 от Търговския закон (чл. 693 от Търговския закон). Удовлетворяването на вземането (изцяло или частично) чрез сметка за разпределение предпоставя неговото включване в списък с приети вземания.