Решение № 330 от 14.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 621/2024
- Вид
- Решение № 330
- Подписан
- 14.11.2024
- В сила
- 14.11.2024
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 330 гр. Стара Загора, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20245500500621 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на „З.а.д. О.-З.“ АД срещу отказ за намаляване приетите по и.д. № 20248710400243 разноски за адвокатски хонорар, заплатен от взискателите Д. К. А. и И. С. А., и начислена от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективиран в уведомление с изх. № 10064/13.09.2024 г. по изп. д. № 20248710400243 на ЧСИ Я.Г., рег. № 871 на КЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че приетия по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен за горницата над 200 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че освен подаването на молба за иницииране на производството с посочване на способа за изпълнението процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да било други действия, които да водят до необходимост от заплащане на адвокатски хонорар в по-висок размер. Отделно от горното твърди, че размерът на начислената по изпълнителното дело такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобрзно завишен, доколкото в случая ЧСИ неправилно е прибавил претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение към основата, върху която таксата се изчислява. При условията на евентуалност 1 твърди, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да е в по-нисък размер, с оглед прекомерността на адвокатския хонорар.
Предвид изложеното жалбоподателят моли обжалваният отказ да бъде отменен, а разноските за адвокатски хонорар и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите Д. К. А. и И. С. А., с което същият оспорва жалбата.
Взискателите твърдят, че заплатеното от тях адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Сочат, че същото се дължи за процесуално представителство и правна помощ по изпълнителното дело до събиране на всички суми, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат предприети.
Навеждат довод, че до момента длъжникът не е заплатил задължението, което обстоятелство представлява индиция за необходимостта от извършването на допълнителни изпълнителни действия в бъдеще.
На осн.чл. 436 ал.3 от ГПК по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., рег. № 871, с район на действие ОС-Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата, тъй като приетият по делото адвокатски хонорар е в законоустановения размер на възнагражденията, визиран в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 04.11.2022 г./. Сочи, че адвокатът на взискателите е получавал книжа по изпълнителното дело и е депозирал становища. Навежда довод, че до настоящия момент задължението не е погасено дори частично, поради което не може да се твърди липса на фактическа и правна сложност на делото. Излага съображения, че правилата за събиране на вземанията, посочени в изпълнителния лист, и на вземането за адвокатско възнаграждение, прието в изпълнителното производство, са едни и същи, поради което възнаграждението следва да бъде включено при определяне на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима.
В тази насока следва да бъде съобразено разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който 2 се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование /в случая отказът е обективиран както в изрично постановление от 13.09.2024 г., така и в уведомление с изх. № 10066/13.09.2024 г., за които жалбоподателят е бил уведомен на 16.09.2024 г./.
По същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20248710400243 по описа на ЧСИ Я.Г. е образувано по молба на Д. К. А. и И. С. А., подадена чрез адв. Ж. З. от АКСтара Загора, въз основа на изпълнителен лист № 260055/13.08.2024 г., издаден от Окръжен съд - Стара Загора, Търговско отделение, I състав, съгласно който жалбоподателят ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК ***, е осъден да заплати на взискателя сумата от 30 992 лева - направените разноски в производството по т.д.№ 99/2012г. по описа наОС-Стара Загора и по в. т. д. № 374/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 16.08.2024 г. взискателите Д. К. А. и И. А. са заплатили в брой сумата от 1 765 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, дължимо на адв. Ж. З.. Съгласно договора възнаграждението на адвоката е определено като сбор от сумите, дължими за образуване и водене на изпълнителното дело /съответно 200 лева и 1 565 лева/.
С постановление от 21.08.2024 г. на ЧСИ Я.Г. сумата от 1765лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е приета като разход на взискателя по изпълнителното дело, като отново с постановление от 21.08.2024 г. е определена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 2623,08 лева.
На 27.08.2024 г. „З.а.д. О.-З.“ АД е подало възражение срещу приетите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По така депозираното възражение е постановен отказ за намаляване на приетите разноски, обективиран в постановление от 13.09.2024 г. и уведомление с изх. № 10064/13.09.2024 г. на ЧСИ Я.Г..
Към настоящия момент не са налице данни за заплатени от длъжника суми в изпълнителното производство.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на 3 разноските за адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.
Действително, настоящият съдебен състав намира, че, преценено към настоящия момент, процесното изпълнителното производство не се характеризира с висока фактическа и правна сложност. Същевременно се установява и обстоятелството, че до момента извършената от адв. З. работа се изчерпва единствено с подаването на молба за образуването му. Но предвид липсата на данни дори за частично погасяване на сумата по изпълнителния лист, в случая не е налице яснота относно продължителността на изпълнителното производство, както и относно евентуалните бъдещи изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети за събиране на сумите. Поради това не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая се дължи единствено възнаграждение в размер на 200 лв. за подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
Не на последно място трябва да се посочи, че материалният интерес в настоящото изпълнително производство /30 992 лева/ не може да бъде приет за нисък, поради което същият обуславя съответно по-висок размер на адвокатския хонорар.
Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на процесното адвокатско възнаграждение /1765 лева/ се явява адекватен и справедлив, като в случая не са налице предпоставките за намаляването му съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.
Неоснователни са и наведените в жалбата възражения за неправилно определяне от съдебния изпълнител на таксата, дължима на основание т. 26 ТТРЗЧСИ. Съгласно посочената разпоредба за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната по делото сума. Според настоящия съдебен състав заплатеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство трябва да бъде включено към основата за определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото то не представлява такса за самото изпълнение и не се дължи на съдебния изпълнител.
4
Следователно същото подлежи на събиране наред и заедно със сумите по изпълнителния лист.
В тази връзка следва да се посочи, че доколкото в случая не са налице предпоставките за редуциране на адвокатското възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, няма основание и за намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Ето защо същата е определена правилно от съдебния изпълнител.
Предвид гореизложеното подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед характера на производството в случая не са налице основания за присъждане на разноски на която и да е от страните.
Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски.
По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска 5 кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 4254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение №
278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.;/.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Застрахователно акционерно дружество О.-З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, жалба срещу отказ за намаляване на приетите по изпълнително дело № 20248710400243 разноски, представляващи заплатен от взискателите Д. К. А. и И. С. А. адвокатски хонорар в размер на 1765лева, както и начислена на основание т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса в размер на 2623,08 лева, обективиран в уведомление с изх. № 10064/13.09.2024 г. по изпълнително дело № 20248710400243 на ЧСИ Я.Г., рег. № 871 на КЧСИ.