Определение № 2000 от 13.08.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2000 гр. Бургас, 13.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А.А - МИТЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА в присъствието на прокурора А. П. Г. като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Частно наказателно дело № 20262120202964 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.65, ал.1 и сл. от НПК.

Производството по делото е по реда на чл. 65, ал. 1 от НПК и е образувано по молба от М. Т. М., ЕГН **********, чрез неговия защитник адв. С. С. от БАК, в качеството му на обвиняем по ДП № 3388 ЗМ-489/2025 година по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх. № 15364/2025 година, пор. № 2529/2025 година по описа на Районна прокуратура - Бургас, с искане за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас изразява становище за неоснователност на молбата. Пледира, че към настоящия момент не са отпаднали предпоставките за налагане на МНО „Задържане под стража”, поради което и моли съда да остави молбата без уважение.

Защитникът на обвиняемия М. – адв. С. С. - БАК поддържа молбата, като моли за изменение на МНО в по – лека такава.

Обвиняемият М. също моли съда за уважаване на молбата му за изменение на мярката „Задържане под стража” в по – лека такава.

Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.65, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Досъдебно производство № 3388 ЗМ-489/2025 година по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх. № 15364/2025 година, пор. № 2529/2025 година по описа на Районна прокуратура - Бургас е започнало на 01.09.2025 година за това, че на 28.07.2025г. на територията на парк, находящ се в ж.к. „***“ в гр.Бургас са отнети чужди движими вещи на обща стойност 337,45 евро от владението на И.Б. от гр.Бургас, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

1

С Определение № 1214/29.05.2026 година по НЧД 1922/2026 година по описа на Районен съд – Бургас, потвърдена с Определение № 638 от 02.06.2026 година по ВНЧД 780/2026 година по описа на Окръжен съд – Бургас, спрямо М. Т. М. – роден на ***, ЕГН: ********** - обвиняем по ДП № 3388 ЗМ-489/2025 година по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх. № 15364/2025 година, пор. № 2529/2025 година по описа на Районна прокуратура - Бургас, е била взета МНО „Задържане под стража” Производството по искане за изменение на МНО представлява съдебен контрол върху основанията и продължителността на ограничаване на правото на свободно придвижване на обвиняемия, като за осъществяване на този контрол съдът дължи нов и независим анализ на доказателствата по делото, с цел установяване наличието на предпоставките и целите, визирани в чл.57 НПК.

В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че липсват нови обстоятелства, настъпили след вземане на първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража”, които да налагат необходимост от изменение на същата в по-лека.

В конкретния случай са приложими правилата на чл.63, видно от ал.4 на който това задържане и ограничаване на свободата на придвижване на обвиняемия, в настоящият случай предвид квалификацията, по която му е повдигнато обвинение може максимално да продължи до осем месеца. Към настоящия момент този срок не е изтекъл, поради което и не са налице предпоставките за изменение на МНО на това основание.

Първата предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража” е престъплението, за което е привлечен обвиняемият да се наказва с лишаване от свобода или с друго по - тежко наказание. Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери, дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В конкретния случай М. е привлечен за престъпление чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за което в особената част на наказателния кодекс е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години, поради което и първата изискуема предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“ е налице.

Втората задължителна предпоставка, която е визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и за която съдът в производството по чл.65 и сл. НПК следи, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. От събраните към момента доказателствени материали - множество разпити на свидетели, писмени доказателства и др., може да се направи обосновано предположение на този етап от разследването, че М. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Наред с горепосочените задължителни предпоставки за продължаване на мярката за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни предпоставки, а именно – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако е на свобода. Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност – т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях.

Преценката за наличието на реален риск от извършване на престъпление се извежда от съвкупната преценка за степента на обществена опасност на разследваното 2 престъпление и на обвиненото лице. В тази връзка БРС отчете и факта, че от материалите по делото става ясно, че обвиняемият М. е бил освободен непосредствено преди настоящото му задържане от затвора, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок от две години. На следващо място, видно от справката за съдимост, обвиняемият М. е многократно осъждан за различни престъпления против собствеността /10 пъти/. Макар и на млада и трудоспособна възраст, същият очевидно се е към реализиране на доходи единствено от престъпна дейност.

Съдът счита, че не са изтекли разумните срокове според критериите и на българското законодателство и на чл.6 от ЕКЗПЧОС, в които едно лице може да изтърпява най-тежката мярка за неотклонение, като от първоначалното задържане до настоящия момент е изминал период от едва две седмици. В същото време след вземане на МНО „Задържане под стража“ прокуратурата е извършвала действия по разследването.

Нещо повече, от вземане на първоначалната МНО е изминал период от около 2 месеца и половина от общия допустим 8-месечен срок за задържане. В същото време настоящото искане за изменение на МНО е второ такова по ред, като едва преди месец БРС се е произнесъл по друго такова, което е оставил без уважение.

Не могат да бъдат споделени и изнесените от защитата аргументи за изменение на МНО в по – лека с оглед финалният етап на който се намира разследването по ДП и евентуалното скорошно внасяне на обвинителен акт в съда. Освен, че изложеното не съставлявакакъвто и да е аргумент за изменение на МНО, се явява и обстоятелство, което на още по – силно основание налага задържане на лицето предвид своевременното приключване на ДП и разглеждане на делото в разумен съд от страна на съда. Прави впечатление също така, че както в предходното производство по чл.65 НПК, така и в настоящото такова, от обвиняемия и защитата се излагат едни и същи доводи – за наличие на дървеници в помещенията, където се изтърпява МНО и за желание за възстановяване на вредите, но последното така и не е реализирано от страна на обвиняемия. В този смисъл БРС се солидаризира и със становището на представителя на държавното обвинение, че макар и да се вербализира желание за възстановяване на вредите, същото съставлява единствено декларация на М., целяща осигуряване на по – добро процесуално положение. Още повече предвид факта, че същият е имал един месец на разположение да възстанови вредите, което не е сторил, но за сметка на това изразява готовност за заплащане на гаранция в двойно по – висок размер.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че към настоящия момент не са налице предпоставките за изменение на МНО на обвиняемия М. от „Задържане под стража” в по-лека, поради което и молбата следва да се остави без уважение. Съдът намира и че мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража” не би била достатъчно ефективна, като е налице голяма вероятност, ако неговото свободно придвижване не е ограничено, той отново да извърши общественоопасно деяние.

Предвид всичко горепосочено, на основание чл. 65, ал. 4 НПК, настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. М. – роден на ***, ЕГН:

********** - обвиняем ДП № 3388 ЗМ-489/2025 година по описа на Пето РУ на МВР 3 Бургас, вх. № 15364/2025 година, пор. № 2529/2025 година по описа на Районна прокуратура - Бургас, за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава.

ПОТВЪРЖДАВА взетата с Определение № 1214/29.05.2026 година по НЧД 1922/2026 година по описа на Районен съд – Бургас, потвърдена с Определение № 638 от 02.06.2026 година по ВНЧД 780/2026 година по описа на Окръжен съд – Бургас, спрямо М. Т. М. – роден на ***, ЕГН: ********** - обвиняем по ДП № 3388 ЗМ489/2025 година по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх. № 15364/2025 година, пор.

№ 2529/2025 година по описа на Районна прокуратура - Бургас, МНО „Задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл.65, ал.7 НПК подлежи на обжалване или протестиране с частна жалба или частен протест пред БОС в тридневен срок от днес, като в случай на жалба или протест, съдът насрочва делото за разглеждане от БОС на 20.08.2026г. от 14.00 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени в днешното съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4