Решение № 11 от 11.06.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Монтана, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело № 20231600900038 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предявени от Г. З. против СЛРД „*“ – *.

Ищецът Г.. твърди, че от 20 години е член на ответното Сдружение. На 2 ноември 2023 г. било проведено извънредно отчетно-изборно събрание на СЛРД „*“ – *, което взело и решения за потвърждаване решение на УС за освобождаването на ищеца като член на Сдружението, за избор на Управителен и на Контролен съвет и на председател на двата органа.

Ищецът обжалва тези решенията на ОС като посочва, че извънредното отчетноизборно събрание е било свикано с определение на МОС, но няма данни по какъв начин лицето А. Г. е отправило искане от името на членове на Сдружението до МОС за свикване на събранието.

ОС е взело решение за потвърждаване на две решения на УС: по протоколи № 19/10.05.2023 г. и от 31.05.2023 г. С тези две решения ищецът е бил изключен като член на Сдружението. Решенията на УС са незаконосъобразни, като се развиват конкретни съображения за това. Незаконосъобразността на тези решения влече и незаконосъобразност на решението на ОС, което ги потвърждава.

Решението на ОС е незаконосъобразно и поради това, че ищецът не е бил поканен да участва в това събрание, в поканата за свикването му не е вписано изрично, че ще бъде изключен, нито кои негови конкретни действия съставляват нарушения, несъвместими с по-нататъшното му членство. Като не е бил поканен на ОС, ищецът е бил лишен от възможността да защити правата си и да изложи аргументите си срещу изключването му.

ОС не е формирало изрична и недвусмислена воля за изключването му като член на Сдружението. Не са посочени конкретни нарушения на Устава, на ЗЛОД или на друг нормативен акт, липсват мотиви, липсва конкретизация по време и място на 1 извършване на нарушенията.

Въвежда се довод, че ОС няма правомощие „да изключва и заличава членство в Сдружението“. Това е от компетентността на УС съгласно чл. 38, ал. 8, т. 16 от Устава, а решенията на УС подлежат на последващ контрол от ОС. ОС е взело решението си за изключване на четирима ловци (един от които ищецът) анблок и въз основа на нищожни текстове от Устава. Чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устава е в противоречие с чл.

25, ал. 4 и ал. 5 от ЗЮЛНЦ, поради което е нищожен и решенията, взети на това основание също са нищожни.

Относно решението за избор на Председател на УС и КС посочва, че няма длъжност Председател на двата органа едновременно. Уставът предвижда всеки от двата органа да има свой председател, недопустимо е съвместяване на двете длъжности от едно лице, а дневният ред е предвидил именно такова съвместяване.

ОС не е освободило досегашните членове на двата органа, такава точка в дневния ред не е била включена. След като не са освободени досегашните, незаконосъобразно е решение за избор на нови членове.

Ищецът моли да бъдат отменени:

1) решението на извънредното отчетно-изборно ОС на СЛРД „*“ от 2 ноември 2023 г., с което са потвърдени решения на УС за изключването му като член на Сружението;

2) решението за избор на членове на УС и на КС и

3) решението за избор на Председател на УС и КС.

Ответникът по исковете СЛРД „*“ *, представлявано от председателя на УС Спасимир Спасов, оспорва исковете като неоснователни. ОС е свикано с определение на МОС по ч. т. д. № 20/2023 г. и е редовно проведено при спазване на Устава и ЗЮЛНЦ. Искането до съда е отправено от А. Г. като „натоварено лице“ по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Дневният ред е посочен в определението на МОС. Поканата за свикване е обявена в ТР по пратидата на СЛРД „*“ на 26 септември 2023 г. и разлепена на видно място в офиса на Сдружението, от което следва, че всички членове са надлежно уведомени, няма изискване за индивидуална покана до ищеца.

Оспорва твърдението на ищеца, че е следвало да бъде персонално поканен за ОС, както и че З. не е бил уведомен за двете заседания на УС, на които е обсъждано изключването му. От него с писмо са били поискани обяснения – покана №30/12.04.2023 г., и той е изпратил писмено заявление с вх. № 34/27.04.2023 г.

Решението на УС за изключване е оспорено от ищеца пред ОС, докладвано е на делегатите и е било подложено на гласуване, в резултат на което е потвърдено от ОС, с което предвидената в Устава процедура е спазена.

Подчертава, че съдебният контрол върху решенията на ОС е ограничен до спазване на императивните изисквания на ЗЮЛНЦ относно свикване, обявяване на дневен ред, кворум, лица, имащи право на участие в ОС, но не и контрол по същество.

Ответникът оспорва доводите за нищожност на чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устава, защото тези текстове от устройствения акт не изключват възможността за обжалване решенията на УС пред ОС на Сдружението.

Относно решенията на ОС за избор на членове на УС и на КС изтъква, че събранието на 2 ноември 2023 г. е свикано като отчетно-изборно, което ясно сочи, че изборът се отнася до нови членове на двата органа след като е изтекъл мандатът на досегашните. Оспорва тълкуването на ищеца, че точката в дневния ред, формулирана 2 като „Избор на Председател на УС и КС“, има предвид избор на едно лице, което да председателства двата съвета на Сдружението. От Устава на Сдружението е ясно, че всеки от тези два органа има свой председател.

Ответникът СЛРД „*“ – *моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и се присъдят разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Ищецът Г. З. е член на СЛРД „*“, което се установява от приложения препис от членска карта.

На 12 април 2023 г. с писмо с изх. № 30 той бил поканен от председателя на Сдружението да се яви пред УС на 27 април 2023 г. и да даде обяснения по четири въпроса:

1. Гласувал ли е с пълномощни и колко на брой на отчетно събрание на Ловнорибарска дружина (ЛРД) *на 25 март 2023 г.;

2. Пълномощните представени ли са пред събранието и описани ли са в протокола от събранието;

3. Защо на събранието не са допуснати да присъстват Зам. председателят на Сдружението и председателят на КС;

4. От какви дейности се формират допълнителните приходи на ЛРД *.

С писмено заявление, прието от Председателя на УС (вх. № 34/27.04.2023 г.), ищецът изложил становището си по поставените въпроси.

На 10 май 2023 г. било проведено заседание на УС, за което е съставен Протокол № 19. На това заседание единодушно е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание „изключване“ на четирима членове на Сдружението: Б.Г., П.П., Г. З. и Ц.Ц.

От изложението на председателя на КС на това заседание е видно, че наказанието се налага за:

1. Нарушения на устава на СЛРД „*“: недопускане на зам. председателя на УС на Сдружението и председателя на КС на отчетно събрание на ЛРД *на 25 март 2023 г.; извършване на нерегламентирана спортно-състезателна дейност, тренировъчна дейност с ловен туризъм като се формират приходи, неотчетени в Сдружението; допускане до участие в събранието на ЛРД * на лица с неограничен брой пълномощни или с неподписани пълномощни, без да се следи кворумът на събранието;

2. Нарушения на ЗЮЛНЦ: на събранието на ЛРД *председателят на Дружината П.П. гласувал с 8 пълномощни в нарушение на чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, като извършването на това нарушение е допуснато от Б. Г.. Част от пълномощните не са подписани.

3. Нарушения на ЗЛОД: нарушение на чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД: отнети са функциите на Сдружението да ръководи дейността на ЛРД; в нарушение на чл. 76 от ЗЛОД е организиран международен ловен туризъм на територията на ЛРД *.

В изпълнение на задължението си по чл. 31а, ал. 6 от Устава на Сдружението председателят на УС издал Заповед № 10/11.05.2023 г. за налагане на Г. З. на 3 дисципилнарно наказание „изключване и заличаване на членството в Сдружението“ заради допуснати нарушения на Устава, чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, чл. 30 и чл. 70 от ЗЛОД и ППЗЛОД.

Ищецът подал на 22 май 2023 г. жалба до УС срещу взетото решение за налагане на дисциплинарното наказание. С решение от 31 май 2023 г. УС приел жалбата за неоснователна и повърдил решението си. На 19 юни 2023 г. З. подал и жалба до ОС.

С определение на Окръжен съд – Монтана по ч. т. д. № 20/2023 г. било свикано Общо събрание на СЛРД „*“, в дневния ред на което са включени и въпросите за приемане и освобождаване на членове на Сдружението; избор на членове на УС и на КС и избор на председател на УС и КС.

Поканата за ОС била поставена на 20 септември 2023 г. на информационно табло в седалището на Сдружението в гр. *(протокол за удостоверяване на поставянето – л. 39 от делото).

ОС било проведено на 2 ноември 2023 г. Безспорно е, че ищецът не е присъствал на ОС. На събранието било прочетено Заявление № 34, подадено от Г. З. (с което той на 27 април 2023 г. е дал писмени обяснения до УС). Последвали са изказвания, след което ОС е взело следното решение: „Приема се предложението за изключване на Г. З. от Сдружението“.

На същото заседане ОС е приело решение за избор на 11 членове на УС и трима на КС, като също така избрало С.С. за председател на УС, а Е. Х. за председател на КС.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Общото събрание е било надлежно свикано с акт на окръжния съд по седалището на Сдружението по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Доводите на ищеца, че лицето, сезирало МОС за свикване на събрание, не е имало активна легитимация за това, не могат да се изследват в настоящия процес, защото това би означавало да се осъществи контрол върху акт на съда, което е недопустимо. Определенито на МОС по ч. т. д. № 20/2023 г. е задължително за настоящия съд, поради което приема, че не са допуснати нарушения в процедурата по свикване на събранието.

По решението за изключване на ищеца Г. З. като член на СЛРД „*“:

Доводите на ищеца за незаконосъобразност на това решение се свеждат до липса на покана за участие в събранието, което ще обсъжда поведението му; непосочване на деяния, обосноващи изключване; липса на компетентност на ОС да изключва, тъй като Уставът възлага това на УС и изключване на четирима членове без да се разграничи отговорността на всеки от тях.

Уставът на СЛРД „*“ е предвидил ред за налагане на наказанието изключване в чл. 23б и чл. 23в. Процедурата се провежда пред УС, чието решение може да се обжалва пред същия орган. Ако той потвърди решението си, то подлежи на обжалване пред ОС.

Неоснователен е доводът на ищеца, че ОС не може да вземе решение за изключване на член на Сдружението. На първо място такова правомощие органът има по силата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЮЛНЦ. На следващо място Уставът на СЛРД „*“ е уредил допустима от закона процедура по налагане на дисциплинарно наказание „изключване“ без да нарушава нормата на ЗЮЛНЦ отнасно правомощието на ОС, тъй като е предвидено, че ОС упражнява последната санкция за най-тежкото наказание чрез обжалване решението на УС.

Съдът не намира за нищожни разпоредбите на чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от 4

Устава, според които наказанието се изпълнява незабавно, а обжалването му не спира изпълнението. Уставът на юридическо лице с нестопанска цел по своята правна същност е многостранен договор, в който е постигната обща воля на членовете на сдружението по уредените в него въпроси. Като такъв по отношение на Устава важат общите правила за действителност на правните сделки. Оспорената норма регулира отношения във връзка с поведението на членове на Сдружението и цели бързина при преустановяване на нерагламентирани действия. В същото време Уставът е уредил възможности за обжалване на наказанието, с което е дал защита и на наказаното лице.

Вътрешният нормативен акт постига баланс между интересите на юридическото лице и на неговите членове без да влиза в противоречие с императивни правни норми. Не е налице конфликт между уреденото в Устава и предвиденото в ЗЮЛНЦ, защото и двата акта дават възможности за обжалване, а окончателното произнасяне е на ОС.