Определение № 349 от 07.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Велико Търново, 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100058 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

По редовността на разменените по делото книжа :

С Разпореждане № 143/30.01.2025г. по делото съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба и приложенията й на ответника с указания по чл.

131 от ГПК .

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, като с това съдът намира, че размяната на книжа по делото е надлежно приключена.

По редовността и допустимостта на иска:

Исковата молба е редовна. С нея ищецът изчерпателно и ясно е посочил всички факти, които счита относими към повдигнатия спор и е обосновал подробно защо счита, че за него е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на процесните имоти.

Държавната такса за разглеждане на иска е внесена изцяло.

Като съобрази изложените в исковата молба твърдения и наведените от ответника възражения срещу иска, съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му и като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Съображенията за това са следните :

С исковата си молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, по отношение на кредиторите на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД (в несъстоятелност) е признат за недействителен апорт на недвижимите имоти, предмет на иска, в капитала на ищцовото дружество.

Това решение според ищеца е дало само възможност на кредиторите на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД да насочат принудително изпълнение срещу имотите на ищеца, като ги опишат и изнесат на публична продан, а в изпълнителния процес трябвало да участва и „БЕЛ БРОКЕРС“ЕООД, който е присъединен по право кредитор по отношение на тези имоти - има възбрани и ипотека.

1

Ищецът твърди, че синдикът на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД заблудил съда по несъстоятелността, че процесните имоти са част от масата на несъстоятелността като собственост на длъжника, а в същност това не е така, защото по отношение на тях не е провеждан и уважаван иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ, нито иск за попълване масата на несъстоятелността. Според ищеца в случая е следвало синдикът да проведе принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител по отношение на спорните имоти, а не да провежда проданта им в рамките на производството по несъстоятелност на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД, както е сторил. Така ищецът бил лишен от възможността да вземе участие и да защити правата си.

С постановление за възлагане от 28.08.2024г. Окръжен съд - Габрово възложил на ответника спорните имоти, които, макар и да не са били собственост на несъстоятелния длъжник, били продадени от синдика му.

Ищецът развива подробни съображения относно това, че действията на синдика са били незаконосъобразни, като сочи, че правният му интерес от отричане на собствеността на ответника върху спорните имоти произтича от това, че синдикът ще проведе законосъобразна продан за тези имоти, за които е уважен Павлов иск и така ищецът ще може да защити интересите си чрез пълноценно участие в проданта или дори чрез заплащане на задълженията в несъстоятелността. Освен това, като се отрече правото на собственост на ответника ищецът смята, че ще има възможност да продължи да стопанисва имотите, като получава наемни вноски, което също доказва наличието на правен интерес от иска.

Предвид горното ищецът е отправил искане към съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД не е собственик на недвижимите имоти, подробно описани в исковата молба.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът е заел становище за недопустимост на исковата претенция, като твърди, че ищецът е бил страна в проведеното срещу него исково производство по чл.

135 от ЗЗД и е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното в това производство съдебно решение. Ответникът от своя страна твърди, че е цесионер на вземанията на кредитор в производството по несъстоятелност на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД. Твърди, че е проведен търг с тайно наддаване, съгласно обявление на синдика на дружеството и след разрешение на съда, като за купувач на имотите, предмет на исковата претенция, е обявен ответникът. Посочва, че при отричане правата му на собственост върху процесните имоти, не би могло да се стигне до нова продан на процесните имоти, доколкото постановлението за възлагане на имотите е влязло в сила и такава продан може да се проведе само при отмяна на постановлението за възлагане или ако продажбата бъде обявена за недействителна съгласно чл.

717г. от ТЗ. Според ответника целта на предявения иск е да се приеме, че извършената в производството по несъстоятелност продажба е незаконосъобразна, което е недопустимо да се извършва по този ред. Тъй като ищецът твърди, че с позитивно решение в негова полза ще се постигне евентуално придобиване на право да участва в евентуална нова продан, не е налице правен интерес, защото целените от ищеца последици не 2 представляват допустим правен резултат. Според ответника интересът на ищеца от воденето на предявения отрицателен установителен иск е всякакъв друг, но не и правен. Счита и че предявяването на иска е явна злоупотреба с права.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал и нарочна молба, с която иска прекратяване на делото предвид това, че искът е недопустим. Изложените в тази молба доводи кореспондират почти изцяло с изложените в отговора такива относно допустимостта на иска. Отделно от това с молбата се твърди, че заведеното дело служи на ищеца само като инструмент за извънпроцесуална принуда, гарантираща му доходност, чрез реализиране на наеми, което съставлява главният му спекулативен интерес.

Според ответника с иска се цели недопустимо повторно упражняване на погасени, отречени и непризнати с влезли в сила съдебни актове процесуални права. Според ответника целта на исковото производство е да се ревизират няколко влезли в сила съдебни акта.

Наведени са и доводи, че интересите, които ищецът е изтъкнал, за да обоснове правния си интерес, са евентуални и първият от тях- възможността ищецът да участва в евентуална нова продажба на процесните имоти, е отречен с влезли в сила съдебни актове, които го обвързват. Вторият интерес - възможността за реализиране на доходи от процесните имоти, е според ответника, без всякаква връзка с иска.

Наведени са доводи във връзка с твърденията по исковата молба, като същите се оспорват.

В заключение ответникът в молбата си за прекратяване на производството по делото сочи, че искът е недопустим, тъй като не е възможно провеждането на продажба от съдебен изпълнител при висящо производство по несъстоятелност, не е допустимо и провеждането на втора продажба от синдика, дори при уважаване на предявения иск, тъй като са налице влезли в сила актове по универсалното принудително изпълнение, както и уважаването на иска няма да промени по никакъв начин правното положение на ищеца.

Изложените по-горе твърдения на двете страни по повдигнатия спор, обосновават следните правни изводи :

Ищецът е предявил отрицателен установителен иск (чл. 124ГПК), с който цели да бъде отречено със сила на присъдено нещо правото на собственост на ответника върху процесните имоти.

И двете страни са посочили, че ответникът се легитимира като собственик на спорните имоти въз основа на издадено от съда по несъстоятелността на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД постановление за възлагането им като акт, слагащ край на проведена от синдика на дружеството продажба по реда на Глава четиридесет и шеста от ТЗ.

За да е налице правен интерес от предявяването на един установителен иск (бил той положителен или отрицателен), следва нормалното упражняване на конкретни права на ищеца да е смутено от претендираното ( при положителен установителен иск) или отричаното (при отрицателен установителен иск) с иска право. Както се посочи, с предявения от ищеца иск се отрича правото на 3 собственост на ответника върху процесните недвижими имоти. Безспорно в случая ответникът претендира да притежава отричаното от ищеца право на собственост, но от твърденията в исковата молба ясно личи, че за ищеца не е налице правен интерес да го отрича.

По отношение конкретно на правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост ВКС в свое ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д. № 8/1012г.на ОСГТК, на което се позовава и самият ищец, посочва, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Ищецът категорично не твърди, че притежава право, което ответникът му оспорва по някакъв начин.

Формално той се позовава на възможността за него да възникнат права, ако правото на собственост на ответника бъде отречено със сила на присъдено нещо. Такова чисто формално позоваване обаче не е достатъчно, за да се счете, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Следва действително уважаването на отрицателния установителен иск да води до възникването на такива права за ищеца.

Възникването им трябва да е последица единствено от факта на отреченото право на ответника, а не от волята на например синдик или съдебен изпълнител, които евентуално могат да проведат принудително изпълнение върху спорните имоти, в което евентуално ищецът може да вземе участие.

Предвид това предполагаемото право на ищеца на участие в една предполагаема нова продажба на спорните имоти, не обосновава правния му интерес от отричане правото на собственост на ответника върху тях.

Твърденията на ищеца относно неправомерно провеждане на проданта на процесните имоти представляват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебни актове и на действия на синдика в производството по несъстоятелност, в рамките на което ответникът е придобил право на собственост върху имотите. Ищецът очевидно смята, че тези актове на съда по несъстоятелността и действията на синдика засягат по някакъв начин правата му и не е доволен от тях. Срещу тях обаче той не може да се защити чрез предявяването на отрицателен установителен иск за собственост. Още по-малко той може да оспорва чрез този иск влезли в сила актове на съда по несъстоятелността, какъвто акт е постановлението за възлагане на собствеността върху процесните имоти на ответника.

Постановлението за възлагане, след влизането му в сила, съгласно чл. 717з, ал.

4 от ТЗ, може да се оспорва по исков ред само при нарушаване на чл. 717г ТЗ и при невнасяне на цената. Ищецът, макар да намира това постановление за издадено при неспазване на законовите изисквания, не твърди, че то е порочно на някое от лимитативно изброените от закона основания, на които може да бъде оспорено по исков ред. Друг е въпросът дали ищецът въобще би бил процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 717з , ал. 4 от ТЗ. Такъв иск не е и предявен.

4

На последно, но не и по значение място, следва да се отбележи, че ищецът твърди в исковата си молба, че правото на собственост на ответника върху спорните имоти засяга и правата на трети лица, които имали вписани ипотека и възбрана върху тези имоти. Това твърдение изобщо не може да обоснове наличието на правен интерес у ищеца да предяви иска си, доколкото той не е субституент на посоченото трето лице и не може да защитава неговите права.

Самият ищец сочи, че е обвързан от силата на присъдено нещо на съдебно решение, с което сделката, по силата на която е придобил спорните имоти, е обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД и те могат да се удовлетворят от цената на спорните имоти.

При това положение твърдението на ищеца, че с отричане правото на собственост на ответника върху имотите за него ще възникне правото да продължи да придобива гражданските плодове от тези имоти, сочи на извода, че ищецът чрез иска цели да черпи права от собственото си неправомерно поведение, каквото представлява сключването на обявената за относително недействителна сделка за апортиране на имотите в неговия капитал.