Решение № 1717 от 19.09.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.Плевен,

19. 09. 2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1912 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:

Иск с правно основание чл. 415 от ГПК.

Делото е образувано по подадена искова молба от А.З.К.Н.П.З. ***

ЕИК / БУЛСТАТ ***, против Р. С. К., ЕГН **********, по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 , ал. 2, чл.

86, вр. чл. 79, чл. 92 от ЗЗД и цена на иска 1217, 18 лв.

В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр. д

№ 9189 / 2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

За ищеца, редовно призован, не се явява представител.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е безспорно, че съдът е разпоредил длъжникът Р.С. К., ЕГН **********,*** ***, ДА

ЗАПЛАТИ на кредитора А. З. К.Н.П.З.

***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от законния си представител ***- управители, чрез пълномощника си юрк. ******, п.к.***, главница по договор за потребителски заем № ***от 10.12.2015 г. в размер на 862.92 лв. договорна лихва в размер на 108.72 лв. за периода от 20.01.2016 г. до 20.09.2016 г.; мораторна лихва в размер на 245.54 лв. за периода от 21.01.2016 г. до 14.12.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25.00 лв. за разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за потребителски заем № ***от 10.12.2015 г. сключен между “***“ ***, като кредитор и Р.С.К., като кредитополучател. На 14.09.2018 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на парични вземания /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД ведно с Приложение 1 между “***“ *** и „А.з.к.н.п.з.“ ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 26.09.2018 г.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с. з. и не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Твърдението, че претендираната сума от 1217, 18лв. не е изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ответника, който не е предприел никакви процесуални действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да заплати разноските по делото.

Водим от горното, съдът

Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр.

422 от ГПК, че Р. С. К.,

ЕГН **********,***, дължи н. А.З.К.Н.П.З.

***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, представлявано от ***– Управител, главница по договор за потребителски заем № ***от

10.12.2015 г. в размер на 862.92 лв. договорна лихва в размер на

108.72 лв. за периода от 20.01.2016 г. до 20.09.2016 г.; мораторна лихва в размер на 245.54 лв. за периода от

21.01.2016 г. до 14.12.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25 лв. за разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.С. К.,

ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н.

А.З.К.Н.П.З. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, представлявано от ***– Управител, сумата, разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Р. С. К., ЕГН

**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенския районен съд разноските по делото в размер на 25 лв. за държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: