Определение № 45 от 14.01.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 7/2026
- Вид
- Определение № 45
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- Полина Пенкова, Кремена Големанова, Галина Косева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45 гр. Габрово, 14.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500007 по описа за 2026 година
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.Н. срещу разпореждане на Районен съдДряново по ч.гр.д.№902/2025г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А. Б. М. .
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Излагат се доводи, че на потребителя е била дадена възможност при сключване на договора за кредит да избере как да бъде обезпечено задължението му.
Същият е изразил съгласие трето лице да се задължи като поръчител и да отговоря солидарно с длъжника за всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Твърди се ,че чл.4 от договора за кредит не е неравноправна клауза. Жалбоподателят счита, че изложените в заявлението обстоятелства за договорните правоотношения по договора за кредит и договора за поръчителство и плащането на дълга от поръчителя , с което е встъпил в правата на кредитора на основание чл.143, ал.1 ЗЗД, не обосновават съществуването на неравноправни клаузи , нито пречка за издаване на заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми. Оспорва се приетото от заповедния съд, че поръчителството следва да се включи в ГПР. Твърди се, че изискванията за съдържанието на договора са спазени и не е налице неспазване на закона, като липсват основанията за недействителност на процесния договор.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане на РС-Дряново и се уважи искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми .
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт 1 и е процесуално допустима.
С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане по ч.гр.д.№902/2025г. по описа на РС-Дряново е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против А. Б. М. за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е приел , че от приложения договор за поръчителство е видно, че по същия се дължи възнаграждение, но размерът не е конкретно посочен (независимо, че към момента на сключването му договорът, по който се поръчителства, е бил сключен и параметрите му са били известни), а е предоставен за определяне по такъв начин, че за съда е затруднително да определи какво все пак възнаграждение се дължи по договора. Клаузата за цената не е индивидуално уговорена, видно от представянето й. Договорът за поръчителство е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.
Същият е нищожен на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради противоречието му със закона.
Наведените във въззивната жалба твърдения, че следва да се присъдят сумите, които жалбоподателят претендира като дължими с подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№902/2025г. по описа на РС-Дряново, са неоснователни.
Съгласно изложените обстоятелства в т.3.2 и т.5 от заявлението по чл.410 ГПК заявителят се позовава на възникнало договорно правоотношение между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и длъжника А. Б. М. по договор за потребителски кредит, договор за възлагане на поръчителство на „Кредит Гаранция“ЕООД, както и сключен между „Кредит Гарнация „ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД договор за цесия.
Претендират се вземания, заплатени от поръчителя на кредитора , които са цедирани на заявителя, както са индивидуализирани в т.3.1 от заявлението : сумата от 422,89 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 38,61лв. – договорна лихва за периода от 16.10.2024г. до 16.02.2025 г, сумата от 22,25лв. – мораторна лихва за периода от 17.10.2024г. до 26.11.2025г.
Към заявлението са приложени сключени на 10.04.2024 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и А. Б. М. договор за потребителски кредит тип кредитна линия - на момента , между „Кредит Гаранция“ЕООД и А. Б. М. договор за възлагане на поръчителство и сключен на 21.08.2024г. договор за поръчителство между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и „Кредит Гаранция“ЕООД. Към заявлението няма представен договор за потребителски кредит между Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и А. Б. М., сключен на 16.08.2024г. /датата, която е посочена в заявлението/.
В случая относно сключените на 10.04.2024г. два договора , се касае за свързани помежду си сключени на една и съща дата сделки, изводимо от чл.1, ал.2 от договора за потребителски кредит , всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като преценката за действителността на договора за възлагане на поръчителство от 10.04.2024 г.
2 следва да се разглежда наред с договора за заем, който обезпечава.
По своята същност и двата договора : за паричен заем и за възлагане на поръчителство, представляват потребителски договори, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП - кандидатствал е като физическо лице , от уговорените клаузи не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Предвид на това за процесните договорни правоотношения са приложими разпоредбите на ЗЗП. Преценката за действителността на процесния договор за възлагане на поръчителство като обезпечение на задълженията по договора за паричен заем, който обезпечава ,следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД , така и с нормите на ЗПК.
В случая в погасителния план на възнаграждението за обезпечение към договора за кредитна линия разходите за заплащането му са общо в размер на 449,76лв. / шест месечни вноски по 74,96лв./, дължими от длъжника. Същите са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване съгласно чл.1, ал.2 от договора за кредит. Уговореното като дължимо възнаграждение на поръчителя съгласно погасителния план общо от 449,76лв.лв. е почти колкото главницата от 500лв. , с оглед на което води до допълнително и то значително оскъпяване на ползвания заем, като утежнява финансовото състояние на длъжника и представлява скрито оскъпяване на кредита. Това възнаграждение следва да се включи при формиране на ГПР , с оглед даване възможност на потребителя да вземе информирано решение какви са реалните общи разходи по кредита, като в случая от клаузите на процесния договор за паричен заем не се установява възнаграждението на поръчителя да е включено в размера на ГПР. Сключването на договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Клаузата на чл.1,ал.2 от договора за потребителски кредит е уговорена във вреда на потребителя и е нищожна. Тъй като договорът за потребителски кредит от 10.04.2024 г., сключен между потребителя и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и договорът за възлагане на поръчителство от същата дата, сключен с "Кредит Гаранция“ЕООД, са във връзка помежду си , то нищожността на клаузата на чл.1,ал.2 от договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за възлагане на поръчителство и обуславят нищожността на последния. С оглед на това от него за „ Кредит Гаранция“ЕООД не са възникнали имуществени права /вземания/ по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, които да бъдат прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , каквито се претендират със заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№902/2025г. на РС-Дряново.
На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното разпореждане потвърдено, предвид на което въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2067 от 08.12.2025г. по ч.гр.д.№902/2025г. на РСДряново.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4