Протокол № 224 от 21.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 224 гр. Пазарджик, 20.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500193 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

На второ четене в 10.40 часа

Жалбоподателят Н. Н. А., редовно призован се явява лично и с назначения му особен представител адв.К..

За ответника по въззивната жалба ГД„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, редовно призован се явява юрк.Р., редовно упълномощен.

Адв.К. : жалбоподателя.

Да не се дава ход на делото.Представям молба от юрк.Р. : - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира искането на ищеца за сваляне на белезниците на краката му и колана на кръста за неоснователно. Видно от писмо изх. № 12460/03.12.2021 г. на Затвора – гр.Пазарджик, изпратено до РС-Пазарджик по гр.д. № 4019/2021 г. по описа на същия съд, Н. Н. А, е осъден с влязла в сила присъда № 78/12.04.2010 г., постановена по НОХД № 112/2009 г. по описа на Окръжен съд – гр.Хасково, като на основание чл.116 от НК му е наложено наказание „доживотен затвор“, което към момента той изтърпява в Затвора в гр.Пазарджик. При постановяване на присъдата съдът е взел предвид високата степен на обществена опасност както на деянието, за което 1 е осъден, така и на личността на дееца. Считано от 08.04.2011 г. Н. А, е поставен при условията на „специален режим“, и,кващ той да бъде настанен в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана (чл.71, ал.2 от ЗИНЗС). Съгласно чл.214 от ППЗИНЗС изолацията на осъдените на доживотен затвор от останалите лишени от свобода се спазва и при конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и други случаи на напускане на помещението.

В същото време разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ГПК вменява на председателя на съдебния състав да следи за реда в съдебната зала, в т.ч. да гарантира сигурността в съдебната зала и безопасността на всички участниците в производство.

Като съобрази високата степен на обществена опасност на личността на осъдения на доживотен затвор жалбоподател - от една страна, а от друга страна като взе предвид необходимостта да бъдат охранени правата му в гражданския процес при разглеждането на настоящото дело, въззивният съд приема, че за целите на това производство е достатъчно на ищеца да бъдат свалени белезниците на ръцете, за да може същият да упражнява пълноценно и активно процесуалните си права, като за това не е необходимо свалянето на белезниците на краката и колана на кръста. Последните две предпазни средства е необходимо да бъдат оставени, за да се гарантира сигурността и безопасността в съдебната зала на останалите участници в процеса и на гражданите, намиращи се в съдебната зала.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ СВАЛЯТ белезниците на ръцете.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Н. Н. А, да бъдат свалени белезниците на краката и колана на кръста.

Жалб. А,: - Правя искане за отвод на състава на съда, заради неуважаване на искането ми за сваляне на останалите предпазни средства.

Съдебния състав намира за неоснователно искането за отвод, тъй като отказа на съда да разреши сваляне на всички предпазни средства на лице осъдено с влязла в сила присъда, не е измежду основанията по чл.22 от ГПК, които могат да мотивират съда да се отведе от разглеждане на делото.

Съдебния състав няма лични отношения с жалбоподателя и не е предубеден 2 спрямо разглеждането на висящия процес, нито пък е заинтересован от неговия изход.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважения искането за отвод на съдебния състав.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1389/21.12.2022г., постановено по гр.дело №4019/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик съсът е отхвърлил предявените от Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове с правно основание 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 1 и 3 от ЗЗДискр. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. чрез неравно третиране на ищеца на основата на признака „лично положение“, изразяващо се в липса на качествено стоматологично лечение поради липса на фотополимерна лампа и щифтове в Затвора Пазарджик през периода от 10.06.2017 г. до 11.09.2020 г., и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

ОСЪДИЛ е Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в Пазарджик, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Н. Н. А., чрез назначения особен представител адвокат Н. А. К..

Счита решението на Районен съд Пазарджик, като нищожно, неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

На първо място се твърди, че делото било разгледано и решено от незаконен съдебен състав. В нарушение на разпоредбите за принципа за равенство на страните установен в разпоредбата на чл.9 от Гражданско 3 процесуалният кодекс и представляващ едно от основните начала на гражданския процес първоинстанционния съд постановил да не се свалят белезниците на страната ищец в гражданския процес Н. Н. А,, като по този начин по време на целият процес пред първа инстанция бел поставен в неравнопоставено положение спрямо другите страни участващи в процеса и спрямо другите участници и техните представители като по този начин акцентира на неговото положение на осъден изтърпяващ наказание в затвора в гр.Пазарджик и имплицитно сравнявайки го с другите страни в процеса и техните представители.

На второ място в нарушение на разпоредбите на чл.22, ал.1 т.6 от ГПК и чл.22, ал. 2 от ГПК първоинстанционният съд бел оставил без уважение искането за отвод на състава на съда и в същото време не изпълнил задължението си по чл.22 ал. 2 от ГПК да си направи самоотвод, въпреки наличието на основателно съмнение за неговата безпристрастност доказана от оставените белезници на страната по делото Н. Н. А,, а от друга страна не обявил обстоятелствата поради които не приема отвода и не си прави самоотвод и поради които оставя несвалени белезниците на страна по делото Н. Н. А,. Твърди, че не свалените белезници на Н. Н. А, демонстрират и доказват предубеденото и небезпристрастно отношение на съда към ицщовата страна и предявените от нея искове.

В гореизложеният смисъл счита, че е налице незаконен състав на първоинстанционния съд, който е разгледал и решил делото в противоречие на закона поради което е постановен един невалиден съдебен акт изразен в поставеното Решение 1389/21.12.2022г. по гр.дело №4019/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик, което било нищожно, неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

На трето място се твърди, че волята на съда не може да бъде изведена, поради противоречие в мотивите и абсолютна неразбираемост . В мотивите на съдебното решение първоинстанционият съд бил приел от фактическа страна, че от показаният на свидетелката Н., че ищецът Н. Н. А, е лекуван многократно в медицинския дентален център в затвора в гр.Пазарджик, чрез използване на наличните дентално медицински материали, а именно чрез поставяне на амалгама и химиополимерна полмба и че в процесният период 4 от 10.06.2017г. до 11.09.2020 г. медицинският център в мястото за лишаване от свобода не е разполагал с фотополимерна лапма и фотополимерни пломби и поради това пациентите, включително и ищецът Н. А, не били лекувани с такава фотополимерна пломба. От друга страна приема, че с въпреки предприетото лечение с амалгама и фотолимерна пломба на един от зъбите му е „бил лекуван три-четири пъти“ според депозираните показания на свидетелката Е. Н.. Сами по себе си лечението само с ограничен брой материали и средства, каквито в случая представляват амалгамата и химиоплимерната пломба, без денталният лекар да има възможност да използва пълният набор от лечебни възможности, в случая да използва фотополимерна лампа и фотополимерна пломба при лечението на зъбите на ищеца Н. А, изключвал извода на съда, че на ищцовата страна е предоставено най- доброто възможно лечение, тъй като лекарят бил ограничен до използването на най-доброто лечение и материал за пациента, а до наличните материали за лечение, още повече видно от показанията на разпитаните свидетели и конкретно на свидетелката Н. фотополимерната пломба била изключена, тъй като е била налична, нито е бил наличен уред за провеждане на лечение с такава пломба.

На четвърто място се твърди, че неправилно първоинстанционният съд бил приел и приложил като критерии за дискриминация и териториално бил ограничил приложението на дискриминацията само спрямо територията на затвора Пазарджик като място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и „доживотен затвор“ и бил ограничил и субектите спрямо които се прилага като е приел, че това са изтърпяващите наказания на територията на Затвора в гр.Пазарджик. Сравнението за наличие на пряка и непряка дискриминация по смисъла на Закон за защита от дискриминация и на Решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по к.д. № 14/92 г.за тълкуване на чл. 6 , ал. 2 от Конституцията (Обн., ДВ, бр. 93 от 17 ноември 1992 г.), които действат и се прилагат на цялата територия на Република България и не били ограничени спрямо населено място, място лишаване от свобода и конкретен затвор в който осъдени изтърпяват наказания. В този смисъл счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложел както материалният закон съдържащ е в разпоредбите на Закона за защита от дискриминация, така и цитираното тълкувателно решение на Конституционния съд на Република България, като е сравнявал и преценявал за наличието на дискриминация 5 само спрямо други осъдени лица изтърпяващи наказанията си в затвора в гр.Пазарджик и бил отказал да направи преценка за наличие на пряка и непряка дискриминация спрямо осъдени лица изтърпяващи наказанията си в други места за изтърпяване на наказания и конкретно на територията на затвора в гр. София, за който от показанията на свидетелите по делото и конкретно на свидетелката Николова се установило, че осъдените там са били лекувани с фотополмерна лапма и фотополимерни пломби от 2008 година.

В този смисъл както от събраните по делото гласни доказателства разпитаните по делото свидетели, така и от събраните по делото писмени доказателства се установило, че докато осъдените изтръпяващи наказания в Затвора в гр.София за били лекувани чрез използване на фотополимерни пломби, то Н. Н. А, бил лишен от това лечение в медицинския дентален център в Затвора Пазарджик и в този смисъл е бил подложен на понеблагоприятно третиране при дентално лечение в сравнение с тях и в този смисъл бил подложен на непряка и пряка дискриминация при получаването на такова лечение в затвора в Пазарджик. Поради гореизложеното, счита че първоинстанционият съд необосновано и неправилно не е оценил в пълнота, поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, включително писмените и е постановил едно неправилно и порочно решение.

Неправилно и необосновано Районен съд Пазарджик бил приел, че не се установява от събраните по делото доказателства и са налице предпоставките за уважаване на предявените с исковата молба кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация и чл.37, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, като не установява и доказва неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода, както и че не се е доказало действие или бездействие на длъжностно лице, представляващо неравностойно третиране на ищеца спрямо другите основано на признака „лично положение“.