Определение № 6030 от 11.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6030 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110153222 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба от М. П. М. срещу Изпълнителна агенция „***“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 264,50 лв., представляваща обезщетение за неизползван 1 ден платен годишен отпуск за периода 05.06.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление вх. № 137 от 21.03.2025 г. на ИА СОСЕЗФ до окончателното плащане, алтернативно - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 238,91 лв., представляваща обезщетение за неизползван 1 ден платен годишен отпуск за периода 05.06.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление вх. № 137 от 21.03.2025 г. на ИА СОСЕЗФ до окончателното плащане.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба.

Съдът констатира, че исковата молба е нередовна в частта, с която се прави искане за присъждане на обезщетение за забава. Ищецът претендира присъждане на такова от дата, предхождаща датата на подаване на исковата молба, но като краен момент за начисляване на обезщетението е посочил окончателното изплащане на сумата. В случая ищецът следва да съобрази, че претенцията за присъждане на законна лихва от дата, предхождаща датата на подаване на исковата молба, до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба включително, се предявява като самостоятелен иск, по отношение на който трябва да се посочи начален и краен момент на начисляване на обезщетението за забава, както и размер на иска. В случай че ищецът претендира законна лихва като законна последица от уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, следва да има предвид, че началният момент, от който може да претендира законната лихва, е датата на подаване на исковата молба – 25.4.2025 г. На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни претенцията си.

На следващо място съдът намира, че с цел изясняване предмета на делото следва да се отбележи, че ищецът е предявил един иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер от 264,50 лв., а 1

„алтернативното“ му искане за присъждане на обезщетение в размер от 238,91 лв., в случай че съдът не уважи претенцията му до пълния предявен размер от 264,50 лв., касае съображения, относими единствено към размера на предявения иск, като по тях съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

В този смисъл искането за присъждане на сумата от 238,91 лв. не представлява предявяване на самостоятелен иск, било то в условията на евентуално или алтернативно съединяване.

С оглед процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание. Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК.

Считано от 01.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос.

Следва да се изиска информация от Върховния административен съд относно етапа, на който се намира производството по адм.д. № 7752/2025 г. на Върховния административен съд.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и писмения отговор писмени доказателства са относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

С допълнение към исковата молба от 30.07.2025 г. ищецът поддържа доказателствените си искания за задължаване на ответника да представи описаните в допълнението към исковата молба документи. Съдът констатира, че те са представени от ответника с отговора на исковата молба, поради което ответникът не следва да бъде задължаван да ги представи.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.03.2026 г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на М. П. М. в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника:

1. да посочи дали предявява иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забава, като в този случай посочи начална дата на периода, за който претендира изплащане на обезщетение за забава, крайна дата на периода, за който претендира изплащане на обезщетение за забава и размер на претенцията в евро, като съобрази, че при предявяване на такъв иск крайната дата на периода, за който се претендира обезщетението, е най-късно датата, предхождаща деня на подаване на исковата молба;

2. да посочи дали претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като законна последица от уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неизползван платен 2 годишен отпуск.

При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в частта, с която се претендира обезщетение за забава.

СЪОБЩАВА на страните, че размерът на претенцията в евро е както следва: сумата от 135,24 евро, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да вземат становище по размера на претенцията в евро в срок до откритото съдебно заседание, насрочено с настоящото определение.

ОБЯВЯВА на страните проекта на доклада по делото:

Ищецът твърди, че служебното му правоотношение е прекратено със заповед

№ ЧР-38 от 05.06.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „***“, считано от 05.06.2024 г. Твърди, че заповедта е отменена с влязло в законна сила съдебно решение № 2874 от 19.03.2025 г. по адм. д. № 53/ 2025 г. на Върховния административен съд. Твърди, че със заявление вх. № 137 от 21.03.2025 г. на Изпълнителна агенция „***“ ищецът уведомил изпълнителния директор посочената Изпълнителна агенция, че ще се завърне на работа в Агенцията и е предявил претенция за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Твърди още, че със заповед № РД-27 от 01.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „***“ ищецът бил възстановен на длъжност „главен юрисконсулт“ в Дирекция „Финансово-стопанска и административно-правна дейност“ в Агенцията.

Твърди, че на същата дата му била връчена и заповед № ЧР-14/01.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „***“, с която отново било прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. Твърди, че за периода от 5.06.2024 г. до 30.06.2024 г. не е бил назначаван по трудово или служебно правоотношение. При тези съображения моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение за неизползван 1 ден платен годишен отпуск за периода 5.06.2024 г. до 30.06.2024 г.

С допълнение към исковата молба от 30.07.2025 г. ищецът твърди, че с невлязло в сила съдебно решение № 17963 от 27.05.2025 г. по адм.д. № 3652/2025 г. на Административен съд – София град е отменена заповед № ЧР14/01.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „***“, с която повторно е прекратено служебното му правоотношение. Излага съображения относно размера на предявения иск.

Ответника оспорва иска. Сочи, че същият е преждевременно предявен, тъй като правото на ищеца, въз основа на което би могъл да претендира обезщетение, все още било спорно. Сочи, че заповед № ЧР-14/01.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „***“ е отменена с решение № 17963 от 27.05.2025 г. по адм.д. № 3652/2025 г. на Административен съд – София град, което обаче било обжалвано от ответника, като по този повод било образувано адм.д. № 7752/2025 г. на ВАС.

С тези съображения счита, че към момента не се било породило правото на ищеца да претендира обезщетение за един ден неизползван платен годишен отпуск, тъй като спорът относно прекратяването на служебното правоотношение на ищеца не бил приключил, поради което било възможно същият да бъде възстановен на работа и да се възползва от платения годишен отпуск, на който има право. Счита, че в такава хипотеза на ищеца не се 3 дължало обезщетение. Оспорва размера на предявения иск, като сочи, че размерът на претендираното обезщетение се определя въз основа на основната месечна заплата към момента на уволнението – за ищеца същата била в размер от 4 155 лв., като ответникът счита, че тази сума следвало да послужи като основа за определяне на обезщетението. Счита, че ако съдът приеме иска за основателен, същият следвало да бъде уважен до размера от 198,65 лв.

Претендира разноски по делото.

1. Правна квалификация: предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗДСл.

2. Разпределение на доказателствената тежест:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:

1. Наличие на служебно правоотношение между страните, в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „главен юрисконсулт“;

2. Ищецът е служител, уволнен незаконно, а по-късно – възстановен на работа вследствие на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение със съдебно решение,

3. За периода от 5.06.2024 г. до 30.06.2024 г. ищецът не е работил по друго трудово или служебно правоотношение,

4. За ищеца е възникнало право на платен годишен отпуск;

5. Възникване на основанията за финансово обезщетяване на същото право – наличие на полагаем и неизползван към датата на повторното прекратяване на служебното правоотношение платен годишен отпуск;

6. Размер на полагащото се обезщетение за неизползвания отпуск, в това число основната месечна заплата, определена на служителя към датата на първоначалното прекратяване на правоотношението.

О ТД Е Л Я като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти:

1. Между ищеца и ответника е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „главен юрисконсулт“, което правоотношение е било прекратено със заповед № ЧР-38 от 05.06.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „***“, считано от 05.06.2024 г.;

2. Ищецът не е работил по друго трудово или служебно правоотношение в периода 05.06.2024 г. до 30.06.2024 г.;

3. Заповед № ЧР-38 от 05.06.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „***“ е отменена с решение № 2874 от 19.03.2025 г. по адм.д. № 53/2025 г. на Върховния административен съд;

4. Ищецът е бил възстановен на работа със заповед № РД-27 от 1.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „***“;

5. Служебното правоотношение на ищеца било повторно прекратено със заповед № ЧР-14/01.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „***“;

ДОПУСКА приемането на представените с исковата молба и писмения отговор писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените в допълнение към искова молба от 30.07.2025 г.

4 документи.

ДА СЕ ИЗИСКА информация от Върховния административен съд относно етапа, на който се намира производството по адм.д. № 7752/2025 г. на Върховния административен съд, постановен ли е краен съдебен акт по него, влязъл ли е в сила, ако такъв е постановен и влязъл в сила – да се изпрати заверен препис от него.

НАПЪТВА страните към спогодба.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.

УКАЗВА на връчителя да връчи своевременно призовките за откритото съдебно заседание и да върне разписките в съда преди датата на откритото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5