Определение № 60 от 01.04.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Габрово, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20254200600090 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от РП – Габрово против протоколно определение от 26.02.2025 г. по НОХД № 48/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, постановено в разпоредително заседание, в частта в която на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуално нарушения, довели до ограничаване на правата на подсъдимия.

В протеста се изразява несъгласие с мотивите на районния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Прокурорът счита, че обвинителният акт не страда от пороците, посочени от съда. Във връзка с обвинението за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочена как е извършено инкриминираното посегателство, а в диспозитива са отразени съставомерните елементи на престъплението. Обръща внимание, че противоречието между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт е съществено, когато води до невъзможност да бъде разбрано обвинението, което в случая не е налице, още повече, че в досъдебната фаза на процеса подсъдимият е заявил, че е наясно с обвинението. Прокурорът отбелязва също така, че дори в случая да е налице своебразно посредствено извършителство, фактическото действие не може да промени извода за това кой следва да носи отговорност за извършването му. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК държавният обвинител счита, че не е налице твърдяната неяснота, тъй като обстоятелствата изключващи умисъла на наказателнонеотговорните две лица са 1 посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът претендира за отмяна на определението на Районен съд – Габрово.

Окръжен съд - Габрово, след като се запозна с материалите по делото и с изложението в частния протест, намира следното от фактическа и от правна страна:

Частният протест е депозиран в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Производството пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово, с който подсъдимият Н. А. И. от гр. Габрово е предаден на съд по следните обвинения:

1. За това, че през периода 19.03.2024 г. – 13.05.2024 г., в гр. Габрово, в кв.

„Шенини“, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго – Г. С., Ц. К. и Д. И., свое предполагаемо право – да му бъде заплащано правото на преминаване през недвижим имот с идентификатор ***, собственост на фондация „Елпида“ – Габрово, представлявана и управлявана от Н. И., като на 19.03.2024 г. с багер прокопал канал през съществуващ горски път, преминаващ през имота и на 13.05.2024 г. с багер разширил този канал, с което прекъснал единствения възможен транспортен достъп на живущите в кадастрален район 429 на квартал „Шенини“ до недвижимите им имоти и същевременно скъсал водопроводна тръба и електрически кабели, с което прекъснал водоснабдяването и електрическото захранване в района, като случая е немаловажен – престъпление по чл.

323, ал. 1 от НК;

2. За това, че през периода 19.03.2024 г. – 13.05.2024 г., в гр. Габрово, в кв.

„Шенини“, в поземлен имот с идентификатор ***, собственост на фондация „Елпида“ – Габрово, представлявана и управлявана от Н. И., при условията на продължавано престъпление и при посредствено извършителство чрез В. В. и Н. Г., повредил противозаконно чужди движими вещи, както следва:

- на 19.03.2024 г., при посредствено извършителство чрез В. В., с багер скъсал метална водопроводна тръба, собственост на „ВиК“ ООД – Габрово, с което причинил на дружеството имуществена вреда в размер на 1174,87 лева;

- на 13.05.2024 г., при посредствено извършителство чрез Н. Г., с багер скъсал два броя електрически кабели, собственост на „Електроразпределение Север“ АД Варна, с което причинил на дружеството имуществена вреда в размер на 742,81 лева, като общата стойност на причинените имуществени вреди е 1917,68 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора първоинстанционния съд е приел, че са налице противоречия между обстоятелствената 2 и диспозитивната част на обвинителния акт. По отношение на обвинението по чл. 323, ал. 1 от НК контролираната инстанция е приела, че според заключителната част на обвинителния акт престъплението е осъществено чрез лични действия на подсъдимия Н. А. И., което противоречи на обстоятелствената част, в която се обосновава наличието на определена форма на посредствено извършителство. Във връзка с едно от деянията, включени в обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.

1 от НК, съдът е констатирал, че при описанието на извършеното от страна на подсъдимия на 12.05.2024 г. в описателната част на обвинителния акт е посочено, че свидетелят Н. Г. е осъществил уширяване на вече съществуващ изкоп, в изпълнение на поръчка дадена му от подсъдимия, но не е упоменато кой конкретно и каква форма на вина има по отношение на скъсването на двата броя подземни електрически кабели.

Прието е, че формулировката е неясна, тъй като в диспозитива изрично се твърди, че това е станало при условията на посредствено извършителство, а в описателната част не става ясно защо се изключва изобщо вина именно на свидетеля Н. Г., а такава се ангажира единствено и само на подсъдимия Н. И..

Въззивният съд се солидаризира с крайния извод на контролираната инстанция, че обвинителният акт не отговаря в пълнота на изискванията на чл. 246 от НПК. Същественият проблем във връзка с квалификацията по чл. 323, ал. 1 от НК не се състои само в противоречието относно наличието или липсата на посредствено извършителство, а в неяснота на обвинението като цяло. Поначало изпълнителната дейност на самоуправството трябва да е предпоставена от съществуването на правен спор между субекта на деянието и другото лице по спора. В случая в заключителната част на обвинителния акт е прието, че спорът е по правото „да му бъде заплащано правото на преминаване през недвижими поземлен имот …“. В обстоятелствената част обаче се ангажират факти за това, че спорът е по претенцията на живущи в района относно свободното им преминаване по пътя през същия имот, който фактически съществувал от години. Така формулирането обвинението внася неяснота при индивидуализацията на спорното право, а именно дали същото се отнася до свободното преминаване през имота или до претенция от страна на дееца за преминаване през имота срещу заплащане. Ако се приеме изписаното в диспозитива на обвинителния акт, че става дума за упражняване на предполагаемо право за заплащане на преминаването през имота, то тогава възниква въпроса как чрез прокопаването на канал през пътя деецът е осъществил точно това право. В тази насока обвинението страда от противоречия и непълноти, които следва да се отстранят. На следващо място, ако прокурорът счита, че деянието е извършено чрез посредствени извършители, то това следва да се отрази и в заключителната част на обвинителния акт така, както е приел първоинстанционният съд.

Настоящият състав приема, че процесуално нарушение е допуснато и при обосноваване на обвинението по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Факт е, че в 3 диспозитива се твърди, че подсъдимият е извършил двете деяния при посредствено извършителство. Прокурорът обаче дължи пояснения защо се изключва отговорността на прекия извършител – поради малолетие, невменяемост или заради заблуда, която изключва умишлената вина.

В отговор на довода от протеста, че подсъдимият бил заявил на досъдебното производство, че е наясно с обвиненията, следва да се посочи, че обвинението се повдига с обвинителния акт, като този процесуален документ трябва да отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК. В тълк. решение № 2/2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС са изведени принципни заключение, включително и за това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението, а липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

В заключение, съдът намира, че ожалваното определение, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора заради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.02.2025 г. по НОХД № 48/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4