Решение № 216 от 13.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Русе, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20224500100260 по описа за 2022 година

Ищцата П. Н. Р. от гр. Р. чрез адв. Я. Д. АК С. твърди, че на 27.11.2021 г. по път ІІ-23 км. 41 +659, землище гр. К., обл. Р. е настъпило ПТП с участието на л. а. „О. В.“ с ДК № ****, управляван от В. В. Ш.. Същият, движейки се с несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила, вследствие на което ударил челно правомерно движещият се насреща автомобил „Ф. Т.“ с ДК № ***, управляван от Р. С. Р.. При този инцидент пострадала ищцата П. Р., която пътувала на предната дясна седалка с поставен предпазен колан в л. а. „Ф. Т.“ с ДК №****. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано и водено ДП № 290ЗМ-312/21 г. по описа на РУ К., пр. пр. 1747/21 г. по описа на ОП Р..

Ищцата твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на л. а. „О.В.“ с ДК № ****, който нарушил разпоредбите на чл 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП.

След инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „М.“ Р. с оплаквания за силни болки в кръста и затруднени движения. След извършени прегледи били установени компресионна фрактура на горна дискална повърхност на тялото на L3, дясноконвексна лумбална сколиоза, изгладена физиологична лумбална лордоза. Било й проведено оперативно лечение и консервативна терапия. След напускане на болничното заведение са й дадени указания за щадящ режим, носене на лумбален корсет за 2 месеца, смяна на превръзки и прием на лекарствени средства.

Заявява, че получената травматична увреда й причинила болки и страдания, които били със значителен интензитет първия месец след инцидента, като общият възстановителен период продължавал и към настоящия момент. Ищцата била изправена пред невъзможност да посреща със свои сили обикновените си битови потребности- хранене, обличане, тоалет, за които получавала помощ от свои близки, които били и нейната емоционална подкрепа. Изпитвала непрестанни силни болки, 1 засилващи се и при най-лекото движение – завъртане, кашляне/кихане, трудно повлияващи се от обезболяващи. Твърди, че водела активен начин на живот преди ПТП, което променило нормалното протичане на ежедневието й – ограничило социалната, семейната и трудовата ангажираност. Възвръщането към обичайната делнична действителност й коствало време, търпение и болки. Инцидентът се отразил силно негативно и на емоционалното й състояние –станала тревожна, неспокойна и напрегната, загубила здравия си сън. Чувствала се потисната и в тежест на близки и роднини. Заявява, че изживения стрес и душевни страдания щели да я съпътстват до края на живота й.

Твърди още, че във връзка с лечението си сторила имуществени разходи на обща стойност 6278 лв., които се явявали пряка и непосредствена последица от получените при процесното ПТП увреди.

Ищцата твърди, че лекият автомобил, с който настъпило ПТП бил застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка ГО, валидна към датата на събитието. С претенция от 27.01.2022 г. заявила искане за обезвреда на вредите, които претърпяла, но ответникът в законоустановения 3-месечен срок не се е произнесъл с окончателно становище, респ. отказал да й плати обезщетение. Поради това претендира да бъде осъден да й заплати 26 000 лв., частично предявени от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и 6278 лв. за имуществени вреди, претърпени от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.04.2022 г. до окончателното им плащане. Претендира и сторените в производството разноски, в т. ч. тези за адвокатска защита и съдействие.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „З.“ АД чрез юрк. Й. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който намира предявените искове за неоснователни като недоказани. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите за процесния автомобил л. а. „Опел Вектра“ с ДК № Р 7930КК за периода 17.11.2021 г. до 16.11.2022 г. Оспорва механизма на ПТП като счита, че водачът на л. а. „О. В.“ не е допуснал нарушения в правилата за движение, липсвали негови действия или бездействия, довели до катастрофата. За настъпилото ПТП би виновен другият участник в него, който се движил с превишена скорост от над 110 км/ч. Заявява, че дори и по отношение на него да е било възникнало препятствие, сблъсъкът е бил предотвратим за водача на „Ф.“ при движение в рамките на ограничението на скоростта и своевременно спиране. Твърди, че преди мястото на сблъсъка имало следи от удар по мантинелата, оставени от л. а. „Фолкваген“. Заема позиция, че най-вероятно той бил загубил контрол, след което се насочил към насрещната лента. Мястото на удара било в средата на пътното платно, в лентата за движение, полагаща се на л. а. „Опел“. Поради това, оспорва констативния протокол за ПТП с пострадали по отношение на съдържащите се в него констатации за причината за инцидента, както и че пострадалата ищца била с поставен предпазен колан по съображения, че съставилите го служители на МВР не са били преки очевидци и не са възприели динамиката на събитията. Пътниците на л. а. „Ф.“ били излезли от него веднага след установяване на превозното средство в покой след удара.

Въвежда и възражение за съпричиняване, обосновано с обстоятелството, че ищцата била без правилно поставен предпазен колан към момента на сблъсъка. Намира, че приносът й следва да се определи на не по-малко от 50 %.

Оспорва неимуществените вреди и размера на претенцията за тях, като счита, че действително ищцата е претърпяла операция, която обаче преминала успешно, без усложнения. Била изписана със съществено подобрение. Оспорва и твърденията й, че 2 възстановяването й продължавало и към настоящия момент. Намира, че у нея липсват трайни негативни последици от травмата, както и оплаквания по време на възстановяването й. Оспорва твърденията за психологически последици от катастрофата. Намира, че без съмнение е преживяла стрес и страх, но те са били в рамките на обичайното. Поради това претендира за отхвърляне на исковете, евентуално за тяхното намаляване при отчитане на приноса на пострадалата за настъпването им. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице помагач – ЗАД „Б. “ ЕАД, което обосновава с обстоятелството, че при него е застрахован лек автомобил „Ф. Т.“ с ДК № Р**** Обосновава правния си интерес с това, че в случай, че бъдат доказани въведените от него твърдения за принос за настъпване на ПТП от водача на „Ф. Т.г“ и при уважане на предявените искове за „З. ще се породят предпоставките за получи от ЗАД „Б. платеното обезщетение.

С Определение № 639/07.07.2022 г. е допуснато привличане на трето лице помагач на страната на ответника- ЗАД „Б., което в постъпилото по делото писмено становище оспорва наличието на правен интерес и правно основание да бъде конституиран в настоящия процес. Намира, че въпросът в каква степен двамата водачи са допринесли за настъпването на произшествието и непозволеното увреждане е ирелевантен при предявен иск на увредения по чл. 45 ЗЗД, респ. при прекия му иск по чл. 432 КЗ, предявен срещу застрахователя на един от водачите. Разпределянето на отговорността на двамата водачи било извън предмета на този спор. Намира, че от изложените обстоятелства в исковата молба нямало данни и доказателства, удостоверяващи нарушение от страна на водача на лек автомобил „Ф. с ДК № ****, застрахован при него.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол за ПТП /л. 7- л. 8/ се установява, че на 27.11.2021 г. ищцата като пътник в л. а.„Ф. с ДК № **** управляван от Р. С. Р., пострадала при ПТП между това МПС и л. а. „О.“ с ДК № ****, управляван от В. В. Ш.

Между страните няма спор, че лек автомобил „О. В.“ с ДК № ****, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 27.11.2021 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното дружество. Не се спори и че управляваният от Р. С. Р. л. а.„Ф. Т.“ с ДК № **** към момента на катастрофата е бил застрахован при третото лице помагач.

Приложена е епикриза, издадена от Отделение по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия при УМБАЛ „Медика“ Русе, от която се установява, че на 27.11.2021 г. ищцата е била приета и е пролежала в отделението до 02.12.2021 г. като й е било назначено и проведено оперативно лечение. Съдът не обсъжда отделно епикризата, тъй като за целта са необходими специални знания и с нея е работило вещото лице по назначената СМЕ. Приобщена към доказателствения материал е и фактура № 4000001225/29.11.2021 г. с касов бон, видно от която ищцата е заплатила общо 6278 лв. за система за гръбначна стабилизация и CrossLink конектор.

Към доказателствения материал по делото са приобщени протокол за оглед на ПТП, фотоалбум и скица на ПТП, изискани от образуваното по повод на процесното ПТП ДП № 290ЗМ-312/2021 г. по описа на РУ К.

В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея болки и страдания 3 по делото е разпитан св. Р. С. Р.– неин съпруг. Той свидетелства, че след катастрофата транспортирал съпругата си до УМБАЛ „Медика“, където разбрали, че има счупен прешлен, както и че се налага оперативно лечение. Около седмица до 10 дни жена му пролежала в болничното заведение, като след изписването й се наложило да отиде при майка си в гр. К., тъй като свидетелят бил диагностициран с Ковид. След като приключила карантината се прибрала у дома им. Дава показания, че съпругата му трудно се придвижвала. Той я прикрепял, особено когато трябвало да слиза и качва стълби или да се качва в автомобил. Лекуващият лекар й бил забранил да се навежда напред 2 месеца след операцията. Ограничение имала и в други движения в областта на кръста - да се завърта наляво, надясно. Трябвало да спи само по гръб. Освен медицинските ограничения, през тези първи 1-2 месеца, съпругата му изпитвала и много силни болки, което налагало да приема болкоуспокояващи.

През тези месеци, и поради това че било медицински противопоказно, и поради силните болки, не можела да се занимава с никакви дейности у дома. Бързо се изморявала, след 10-15 мин. разходка трябвало или да седне, или да легне. Нуждаела се от помощ при обличането. Поради състоянието на жена му, свидетелят поел изцяло обгрижването на детето им. След януари предприели допълнителна рехабилитация, където й назначили и домашни упражнения. Дава показания, че съпругата му много често се будела нощем, не можела да спи нормално, възстановяването й вървяло трудно. Едва някъде в края на месец февруари забелязал видимо подобрение по начина, по който се движела у дома. В средата на февруари, за около 3-4 дни настъпило рязко влошаване, което се изразявало в много силни болки в таза от двете страни, особено при ставане. Трябвали й около 4-5 мин., за да стане от легло, от стол, и отново се налагало да й помага. Движенията й отново станали силно ограничени, върнала се в състоянието, в което била непосредствено след операцията. Прекратили рехабилитацията и потърсили консултация с неврохирург, който й изписал болкоуспокояващи и други медикаменти. Обяснил им, че поради операцията съпругата му имала силно отслабена мускулатура на гръбначния стълб и категорично й забранил да вдига тежки предмети. Изразил съмнение за възпален седалищен нерв. Поради поставената й обаче метална конструкция на гръбначния стълб, не могли да й направят някои изследвания – ЯМР.

След 10 дни подновили рехабилитацията. Около м. април-май месец отново се повторил следоперативния възстановителен период, но доста по-тежко. Съпругата му отново изпитвала болки, но вече съпроводени и с психически страдания. Била изнервена от продължителния период на възстановяване, от това, че се налага да стои в къщи и от неизвестността дали ще се оправи и дали няма да се върне отново в състоянието след операцията.