Решение № 56 от 28.02.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр. Хасково, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20245640201053 по описа за 2024 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – "М. **********" ЕООД с ЕИК 203798676, адрес на седалище и управление ***********, представлявано от Г. М. Г., ЕГН **********- управител, е депозирал жалба против наказателно постановление № 796900-F786391/14.11.2024г. на Директор на офис /дирекция/за Обслужване- Хасково в ТД на НАП- Пловдив към Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за това, че при извършена на 17.07.2024г. в ТД на НАП- Пловдив, офис „Хасково" на адрес: гр.Хасково, пл.„Свобода"№2, проверка относно неподадена СД по ЗДДС в законоустановения срок от "М. **********" ЕООД с ЕИК 203798676, е установено, че дружеството в качеството му на регистрирано и задължено лице по ЗДДС не е подало справка- декларация /СД/ по чл.125, ал.1 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период месец 06.2024г., в законоустановения срок, с което за нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС, на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ДОПК, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на същото. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява 1 законен представител. Чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, излага подробни съображения, счита също, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Директор на офис /дирекция/за Обслужване- Хасково в ТД на НАП Пловдив- чрез упълномощения си представител, оспорва подадената жалба. Счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и правилно, без да има допуснати процесуални нарушения. Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2024г. свидетеля М. П. К. в присъствието на св.П. С. С.- двамата на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, извършил в ТД на НАП- Пловдив, офис „Хасково" на адрес: гр.Хасково, пл.„Свобода" №2, проверка на дружеството "М. **********" ЕООД с ЕИК 203798676 адрес на седалище и управление ***********, представлявано от Г. М. Г., ЕГН **********- управител.

Проверката била във връзка с неподадена справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, за данъчен период м. 06.2024г.

Установено било, че дружеството в качеството му на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е подало справка- декларация /СД/ ведно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период месец юни 2024г., като съобразно разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, тази декларация се подава до 14-то число включително, на месеца- следващ данъчния период, за който се отнася. Така контролните органи установили, че срокът за подаване на СД е бил 15.07.2024г. включително, доколкото 14.07.2024г. бил почивен ден. Към датата на проверката декларацията не е била подадена. Така контролните органи възприели, че дружеството "М. **********"ЕООД, след като е имало задължение в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е спазило законоустановения срок за подаване на справкадекларация за данъчен период от 01.06.2024г. до 30.06.2024г., с което е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.

На 19.07.2024г. е изпратена Покана до дружеството- за явяване в 7-дневен срок от получаването в ТД на НАП- Пловдив, офис „Хасково", за съставяне на АУАН, като е посочено, че на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, при неявяване в 7-дневния срок, актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя.

Поканата е била изпратена чрез пощенската служба, като същата е върната невръчена с отбелязване, че не е потърсена.

Така на 04.09.2024г. актосъставителят М. К. пристъпил към съставянето на АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН- в отсъствието на нарушителя и в присъствието на двама свидетели - св.П. С. и св.Е. И.. Бил съставен АУАН сер.

AN, № F786391/04.09.2024г., в който актосъставителят описал извършено адм.нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС. Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството- Г. М. Г. на 25.10.2024г. и подписан от същия 2 без да посочва възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление № 796900-F786391/14.11.2024г. на Директор на офис /дирекция/за Обслужване- Хасково в ТД на НАП- Пловдив към Централно управление на Национална агенция за приходите, в което като административно нарушение били преценени обстоятелствата, че при извършена проверка на 17.07.2024г., дружеството в качеството му на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е подало в законоустановения срок справка- декларация /СД/ по чл.125, ал.1 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период месец юни 2024г.

Като нарушени били описани разпоредбите на чл.125, ал.45, вр. ал.1 от ЗДДС, и на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС, на дружеството му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Наказателното постановление е връчено на законния представител на жалбоподателя на 04.12.2024г. Жалбата против него е получена в Съда на 18.12.2024г. – видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от АУАН сер. AN, № F786391/04.09.2024г., Наказателно постановление № 796900-F786391/14.11.2024г. на Директор на офис /дирекция/за Обслужване- Хасково в ТД на НАП- Пловдив към Централно управление на Национална агенция за приходите, приетите като доказателства писмени документи- приложени по адм.-нак.преписка, както и от показанията на свидетелите М. К., П. С. и Е. И., които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН и ЗДДС е наложена глоба за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността, и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

Жалбата се явява процесуално допустима, а по същество- неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.

Нормата на ал.5 на същия член повелява декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3, да се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

В случая както контролния орган, така и адм.-наказващия са описали подробно, че неподадената справка-декларация е за месец юни 2024г. и съобразно разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, срокът за подаване е бил 3

15.07.2024г. включително, тъй като 14.07.2024 г. е почивен ден. А при извършената проверка не било установена подадена в този срок справкадекларация за посочения период.

Така установеното от актосъставителя М. К.- инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, Офис Хасково обстоятелство, съставлява нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.5 от ЗДДС, поради което правилно е бил съставен АУАН за извършеното нарушение. Актът е бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН- в присъствието на свидетелите П. С. и Е. И.- инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, офис- Хасково и в отсъствие на нарушителя, доколкото, след надлежно изпратена покана на адреса на седалището и адреса на управление на дружеството, то представител на същото там не бил открит.

Поради това актът е бил съставен в отсъствие на представител на дружеството-нарушител и в тази връзка съдът не намира нарушения на процесуалните правила, довери до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото са били налице и са изпълнени законовите предпоставки на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Не е спорно по делото, че дружеството- жалбоподател към процесния данъчен период е било регистриран по ЗДДС търговец, с оглед на което е имало качество на данъчно задължено лице по този закон. Установи се също, както от гласните, така и от приетите писмени доказателства по делото, че справката-декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС за горепосочения данъчен период не е била подадена в законоустановения срок за това, а в доста покъсен момент.

Законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на деклариране и способа за изпълнение – подаване на справка-декларация в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Така поставеното задължение не търпи отложено, частично или забавено изпълнение и именно за това нарушение под формата на бездействие, е предвидено налагане на административно наказание.

При тези данни съдът намира за безспорно доказано, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение, свързан с неизпълнението на разпоредбите на чл. 125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.

Същевременно в хода на проведеното от данъчните органи административнонаказателно производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да представляват основание за отмяна на атакуваното НП. Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е било довършено на 15.07.2024г., тъй като законоустановеният срок по чл.125, ал.5 от ЗДДС за процесния данъчен период е изтекъл на 14.07.2024г., който е почивен ден. АУАН е съставен на 04.09.2024г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя. Производството не е било опорочено, тъй като впоследствие така съставеният АУАН, е бил надлежно предявен и връчен на законния представител на дружеството нарушител на 25.10.2024г.. Дори и в случай, че жалбоподателят не е бил търсен на адреса на дружеството и не е бил поканен да присъства при съставянето на АУАН, то това пак не би съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП, доколкото впоследствие актът е бил предявен и връчен на законния представител на нарушителя и му е била осигурена възможност да организира 4 защитата си в производството. В този смисъл е константната практика на административните съдилища.

Отделно от това, съдът намира, че процесният случай не разкрива признаците за маловажност на административното нарушение, респ. не налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, включително и поради това, че нарушението е формално и не са настъпили вредни последици, доколкото впоследствие са декларирани тези обстоятелства. Хипотетичната възможност дружеството да не е осъществявало дейност през процесния период, не обосновава липса на обществена опасност на нарушението, тъй като разпоредбата на чл.125, ал.4 от ЗДДС изрично предвижда, че задължението за подаване на справка-декларация и информация от отчетните регистри не отпада и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период, т. е. регистрираното лице не е осъществявало дейност, в случай че не е поискало изрично да бъде дерегистрирано по ЗДДС. Отделно от това, с неподаването на СД по ЗДДС за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава приходната администрация от възможността да установи дали то наистина развива или не дейност, като подаването на СД по ЗДДС със закъснение е довело през този период да е налице неяснота относно търговската дейност на дружеството, поради което конкретно извършеното нарушение не е с минимална степен на обществена опасност и не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.