Решение № 422 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. П., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000303 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №113 от 05.03.2024 г.,постановено по т.д.№136/2023 г. по описа на Окръжен съд-П.,е осъден ответникът „И.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 34, ет. 2 /със старо наименование “Х.”ЕООД/ да заплати на ищеца А. А. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „И.“ № 28, сумата от 32877,89 лв. (тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща неустойка по чл. 26, във вр. с чл. 13 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 15.10.2020 г., на осн. чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 4315,12 лв. (четири хиляди триста и петнадесет лева и дванадесет стотинки) направени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал.

1 ГПК.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-„И.“ ЕООД-гр.П.,с ЕИК ***,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. Я. В. Я..В жалбата е заявено,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,като са развити 1 конкретни съображения за обосноваване на това становище.Изложен е довода за неправилност на възприетото от съда становище,че претендираната от ищеца неустойка не е нищожна,тъй като скрепени със срок са задълженията по строителството на сградата с акт 15 и сключването на окончателен договор.Посочено е,че ищецът не се е позовал на възражение относно сроковете и по-специално-не е направено от него възражение за наличие на само два срока обвързани с неустойката и момент,аот който тя е дължима.Изложен е в тази насока и аргумента,че съдът не може да излиза от обхвата на очертания до първото съдебно заседание предмет,произнасяйки се по неневедена до този момент фактология.С оглед на това жалбоподателят счита постановеното съдебно решение за недопустимо в частта,в която се приема,че неустойката не е нищожна поради това,че в договора задълженията скрепени със срок за ответното дружество са само две,респ. Че срокът е на двете е обвързан с издаване на акта за установяване годността за приемане на сградата,тъй като съдът в тази част се е произнесъл извън предмета на спора.

В жалбата са развити и подробни доводи за обосноваване на поддържаното и в първата инстанция възражение за нищожност на уговорената в чл.26 от договора неустойка поради накърняване на добрите нрави.Изложено е и твърдение за неразгледани от съда възражения на ответника досежно нищожността на неустойката,както и несъгласие със становището на първоинстанционния съд,че възражението за нищожност поради неопределеност на неустойката е преклудирано,респ. че то е неоснователно.Наред с това жалбоподателят е изразил несъгласието си и с мотивите на съда,че към сключването на договора е знаел за наличните проблеми с Е.,като в тази връзка твърди още,че самият ищец не е правил възражение за наличие знанието на ответника за проблеми с Е. към посочения момент и че съдът отново се е произнесъл по незаявено възражение.

Въз основа на всички поддържани в жалбата доводи дружествотожалбоподател е поискало да се отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да му се присъдят направените в производството разноски.

Въззиваемият А. А. Р. не е депозирал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба.Становище по същата изразява в съдебно заседание,чрез пълномощника си адв.К. Г..Представя по делото и писмена защита.Счита процесната въззивна жалба за неоснователна по съображения,изложени от пълномощника му в съдебно заседание и в представената писмена защита.Заявява,че не претендира разноски,защото такива не са направени от него пред втората инстанция.

Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция.

П.ският апелативен съд,като се запозна със съдебното решение,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от 2 страна в първоинстанционното производство,имаща правен интерес да обжалва конкретното решение с оглед постановения с него краен резултат,а и наред с това е спазен законния срок за подаване на жалбата и решението,предмет на обжалване,подлежи на инстанционен контрол.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, П.ският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в частност-че с него съдът се е произнесъл по предявения по делото иск,който също намира за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба и събраните по делото доказателства,П.ският апелативен съд приема следното:

По т.д.№136/2023 г. по описа на ОС-Пазарджик е предявен от А. А. Р. с ЕГН ********** против „И.“ ЕООД с ЕИК *** /със старо наименование „Х.” ЕООД/ осъдителен иск за заплащане на сумата от 32 877,89 лв.,представлавяща неустойка за забавено неизпълнение по чл.26 от предварителен договор, сключен между страните на 15.10.2020 г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По повод на така предявения иск са изложени от ищеца следните твърдения:

Твърди се,че ищецът А. Р. в качеството си на купувач е сключил с ответното дружество „И.“ ЕООД с ЕИК *** /с предишно наименование „Х.” ЕООД/ в качеството му на продавач,предварителен договор от 15.10.2020 г. за покупко-продажба на недвижим имот,с който продавачът се задължил да построи със свои средства и материали и да прехвърли на купувача или на посочено от него лице срещу заплащане на цена правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот,предвиден да се построи в посочения там поземлен имот.Твърди се,че страните са се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма в тридесет дневен срок от издаване на акт образец 15, считано от датата на писменото уведомяване на купувача за издаването му. Съгласно чл.13 от договора продавачът се е задължил да изгради в поземления имот сградата, в която се намират обектите, предмет на договора и да ги издаде с акт образец 15, съгласно одобрените архитектурни, конструктивни и други проекти, със свои средства, материали и организация в срок до 30 месеца, считано от датата на подписване на акт образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна 3 линия и ниво на сградата. Протоколът за откриване на строителна площадка бил издаден на 10.07.2018г., а срокът по чл.13 изтекъл на 10.01.2021г. Към момента на подаване на иска продавачът не бил изпълнил задължението си да издаде акт образец 15, макар сградата да е във вид, който позволява издаването на този акт. Ищецът твърди, че съгласно чл.26 от договора, било уговорено, че в случай на забава на продавача да изпълни което и да е задължение по договора, той дължи на купувача неустойка в размер на 0,3% от цената по чл. 2 на договора за всеки ден забава, но не повече от 30 % от цената. Тъй като цената по договора била 109 592,98 лв., а забавата на продавача била над 700 дни, размерът на неустойката възлизал на 32 877,89 лв. Предвид това претендира да бъде осъден ответника да заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът „И.“ ЕООД с ЕИК *** е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил иска изцяло и е поискал същият да бъде отхвърлен като неоснователен.Заявил е,че са налице особени непредвидени обстоятелства,които са възпрепятствали дружеството да изгради сградата,в която се намира процесния апартамент и да издаде същия с акт образец 15 в срок от 30 месеца,считано от датата на подписване на акт образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на сградата.Като такива непредвидени обстоятелства сочи поведението на „Е.“ ЕАД, с което ответникът подписал договор от 24.07.2018г. относно присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, но електроразпределителното дружество отказало да присъедини обектите в сградата към мрежата, като пискали от дружеството-строител да учреди специален сервитут по чл.64, ал.2 от ЗЕ относно изграждане на подземен електропровод върху имот, в който ответникът не осъществявал строителна дейност и не бил негова собственост - имот с идентификатор *. Ответникът твърди,че е отправил до Е. редица уведомления и покани за сключване на нотариален акт за учредяване на специални сервитути по чл.64,ал.2 от Закона за енергетиката в поземления имот с идентификатор *,но от електроразпределителното дружество винаги отказвали да изпълнят задълженията си по договора с мотива,че следва да им бъде учреден специален сервитут и в горния имот,за който ответникът твърди,че не е негова собственост-Всичко това,според твърденията на ответника,довело да невъзможност той да приеме сградата с акт образец 15,като едва на 17.12.2021 г. Бил сключен договор за учредени сервитутни права на Е. в поземления имот с идентификатор *,след което от Е. пристъпили към поставянето на техните съоръжения в имота и след приключването им едва през 2023 г. имотът бил присъединен към мрежата на

ВиК.Тези обстоятелства,според ответника,следва да се ценят като особени непредвидени обстоятелства,поради които дружеството не е успяло в срок да довърши и 4 издаде с акт образец 15 обектът на ищеца.Счита,че в случая невъзможността за изпълнение се дължи на причина,която не може да му се вмени със вина,поради което и на основание чл.81,ал.1 от ЗЗД намира,че дружеството не следва да отговаря за тази забава.

На следващо място,в отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение,че уговорената в чл.26 от договора неустойка е нищожна,тъй като противоречи на добрите нрави.В тази насока е изложил твърдението,че посочената клауза предвижда продавачът да дължи неустойка в размер до 30 % от цената в случай на забава за изпълнение на което и да е от задълженията си по този договор и предвед наличието на значителен като брой задължения на продавача по договора,то потенциалния размер на неустойката при неизпълнение на всички задължения би надхвърлил многократно продажната цена на имота.Или,при така посочения начин на формиране на неустойката,клаузата,въз основа на която тя се претендира,противоречи на добрите нрави,според ответника,тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,предвид задължителните указания в ТР №1 от 15.06.2010 г. По тълк.д.№1/2009 г. На ОСТК на ВКС и създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора и нарушава принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските отношения.

В допълнителната искова молба ищецът е заявил възражение за преклудиране на повдигнатите в отговора на ответника възражения против предявения иск,а по съществото им е изложил твърдението,че всички тези възражения са неоснователни.В тази насока е заявил,че присъединяването към електропреносната мрежа е забавено само и единствено по вина на ответното дружество,а е изложил и твърдението,че неприсъединяването към същата мрежа не е пречка за приемане на обекта с акт образец 15.В обобщение,според ищеца,забавата на ответника-строител не е поради обективна невъзможност за неизпълнение.Изложил е и доводи срещу възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза.

Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d39fb04-ad86-42d0-942c-7683a005a443