Решение № 129 от 29.10.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. К., 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20241430100574 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.К.,ул."**** *****"*,вх.*,ет.*,ап.**,чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.",вписано в регистър

БУЛСТАТ под №177492004, фирмено дело №24/2021г. по описа на 24св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване па дейността: гр.С.,бул.„********* *******"125,представлявано от Д. М. М.–Управител е предявила против „Ф.Б."ЕООД,с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление:гр.С.,р-н„******",ж.к.******

3,бул.“*******

*******“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. с цена на установителен иск: неоценяем.

Ищцата твърди,че между нея и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №1287783, съгласно който договор е приложим ЗПФУР, като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400лв. Ищцата сочи,че съгласно договора, е следвало да погаси заема в срок от 2м./два месеца/,като е следвало да върне сумата. Тя описва ,че посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,66% като в чл.5 от Договора е уговорено,че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank" в полза на дружеството ответник.

Според ищцата при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора,какъв е размерът на възнаграждението за предоставяте на гаранция от свързано с кредитора дружество като след като усвоила сумата от 400лв.,ищцата установила, че освен заемната сума от 400лв.,са и начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф.Б." ЕООД,в размер на 200лв/двеста лева/.

Ищцата счита процесния договор за недействителен, поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването,каквото се явява всъщност.

1

Ищцата твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран,нито с обикновен електронен подпис,поради което липсва съгласие. Тя твърди, че не е подписвал договор за поръчителство,както и че такъв не й е бил представян.

Ищцовата страна смята,че процесният договор е нищожен на основание чл.10,ал.1 вр.чл.22 от ЗПК,тъй като не е спазена предвидената от закона форма,както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Ищцовата страна твърди,че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК,защото противоречи на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия,респ. общо дължимата сума по него. Тя сочи,че е посочено само ГПР в %,но не е посочен начина на изчисляването му, поради което счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Според ищцовата страна на следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора,а това е следва да бъде направено,защото ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител,за което събира допълнителни възнаграждение като с това допълнително плащаме се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,съгласно чл.19,aл.1 от ЗПК,при което същият би надхвърлил законовото ограничение,вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Ищцовата страна счита,че посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива, защото посочените в договора за заем по-ниски стойности,представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,съгласно чл.68г,ал.4 от ЗЗП във вр.с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,тъй според нея като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19,ал.4 от ЗПК изискванията на чл.11,ал.1,т. 10 ЗПК и не му позволява да предени реалните икономически последици от сключването на договора. /В който смисъл са цитираните от ищцовата страна: Решение №260123 от 25.09.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.

№1214/2020г.;Решение №682 от 7.07.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№880/2020г.;Решение №1375 от 22.11.2019г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№1983/2019г.;Решение №220 от 18.02.2020г,на ОС-Пловдив по в, гр.д.№2957/2019г.;Решение №1411 от 29.11.2019г. на ОСПловдив но в.гр.д.№1207/2019г.;Решение №1510 от 13.12.2019 г. па ОС-Пловдив по в. гр.д.

№2373/2019г. и Решение №33 от 8.01.2020г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№2344/2019г./.

Ищцата счита,че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗПК.

Ищцовата страна счита,че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство,което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й,е заобиколена императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК,ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита,защото действителният размер на ГПР по процесния договор,с включените и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство,е в размер пад 70% като предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,не съответстват на действително уговорените такива,поради което счита,че е налице неяснота при определяне на ГПР,което води до недействителност на договора /чл.22 от ЗПК/.

Ищцовата страна изтъква,че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособност на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Според ищцовата страна в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи:

„В условията па разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на 2 кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражнява! необходимия надзор с цел избягване на закова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране па кредиторите в случаите, в които те процедират но този начин".

Ищцовата страна счита,че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант,чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза,с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и според нея договорът е във вреда на потребителя,като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Ищцовата страна освен това счита,че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №1287783 е нищожна,като неравноправна по смисъла на чл.143,т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а,ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.

Въз основа на изложеното,ищцата иска от съда да приеме,че са налице пороци,обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №118778 сключен между нея и ответната страна „Ф.Б." ЕООД,с ЕИК: 200599406,: със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н„******",ж.к. ****** 3,бул.“******* *******“№**,бл.*,вх.*,ет. *, ап,офис **, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н./на основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр.чл.22,вр.с чл.11,чл.19 ЗПК, чиято недействителност иска да бъде прогласена.

Ищцата иска в условията на евентуалност,в случай,че съдът отхвърли първоначалния й иск,да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №1287783, сключен между А. И. Л.,с ЕГН:********** и „Ф.Б."ЕООД,с

ЕИК:200599406,със седалище и адрес на управление:гр.С.,рн“******’",ж.к.****** 3,бул.“******* *******“№**,бл.*,вх.*,ет.*,ап.офис**,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника.

Освен това ищцата иска от съда да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,включително адвокатско възнаграждение.

Ищцовата страна е направила до съда доказателствени искания:

Съдът на основание чл.190 от ГПК да задължи ответното дружество да представи предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга,погасителен план и СЕФ,от където да се установят всички компоненти,които следва да се включат в ГПР по договор за предоставяне на потребителски кредит №1287783;

Да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лицесчетоводител, след представяне на изисканите от ответнотото дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори :

1.Какво е начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл.5 от договора,и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19,ал.2 от ЗПК,какъв е действителният размер па ГПР?

Да й бъде издадено съдебно удостоверение,което да й послужи пред Българска народна банка с код по Булстат 000694037 със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н „Средец",пл.„Княз Александър I"№1,на базата на което да се снабдя с информация относно сключените сделки между „Ф.Б."ЕООД,с ЕИК200599406 и А. И. Л.,с ЕГН:**********,както и движението по тях.

Ищцовата страна е направила особено искане:

Ако ответникът не подаде отговор на исковата молба,не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,на основание 3 чл.238,ал.1 от ГПК да постанови неприсъствено решение.

Ако е редовно призована за първото заседание на делото,но не се яви, на основание чл.238,ал.2 от ГПК делото да се гледа в нейно отсъствие.

С оглед становището на ответната страна, да й бъде дадено възможност да ангажира други доказателства и да направи и други доказателствени искания.

По делото се събраха следните писмени доказателства на страните :

1.Заверено копие от пълномощно на ищцовия представител;

2.Внесена д.т. в размер на 30лв.;

3.Заверено копие от Договор за предоставяне потребителски кредит №1287783 от 17.09.2023г.;

4.Преддоговорна информация /стандартен европейски формат/ ;

5.Погасителен план към Договор за кредит 1287783;

6.Договор за гаранция/поръчителство/ от 19.09.2023г. ,сключен между Мултитуюд Банк Малта и ищцата А. Л.;

7.Удостоверение за наличие на задължение и

8.Писмо на БНБ с Изх. №БНБ-20083/06.02.2025г.,имащо вх.№467/12.02.2025г. на РС-К.,с приложена справка за кредитните задължения на ищцата към ответника;

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в законния срок по ГПК,от чиито съдържания е видно ,че оспорват исковата претенция и развиват доводи и аргументи за отхвърлянето на исковете като неоснователени и недоказани.

Ответната страна описва,че с депозираната искова молба,ищецът е предявил иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с който цели прогласяване нищожността на чл.5 от Договор за потребителски кредит №1287783/18.09.2023г.,сключен между ищцата и ответника.Тя описва,че с посочената клауза е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените кредитни средства ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от Мултитуюд Банк (Малта) като иска от съда да приеме иска за неоснователен.