Решение № 1351 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500671 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Ц. М. А., ЕГН – **********, чрез адв.Н. К., против Решение № 4375/07.11.2024г., постановено по гр.д.№ 18727/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което е отхвърлен предявения от него против *********, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 4637,18 лв., представляваща главница по потребителски кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.11.2015 г. по т. д. № 7442/2015 г. на Софийски градски съд, за събирането на която сума е образувано изп. дело № 373/2016 г. по описа на ЧСИ *******, с район на действие – Окръжен съд Пловдив; както и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъден да заплати на дружеството сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи иска.

1

Въззиваемата страна „*********, чрез юрк.С.П., е депозирала писмен отговор, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Ц. М. А. против „*********е заведена искова молба, с която е посочено, че се твърди, че спрямо ищеца било проведено производство по т. д. № 7442/2015 г. по описа на Софийски градски съд, по което бил издаден изпълнителен лист от 27.11.2015 г. за главница по потребителски кредит в размер на сумата от 4637,18 лв., предвид подлежащо на изпълнение Решение № 5365/07.08.2015 г.

За събиране на посоченото вземане било образувано изп. дело № 373/2016 г. по описа на ЧСИ *******. Посочено е, че на 05.04.2023 г. ответникът уведомил ЧСИ, че е станал взискател по делото, а на 12.04.2023 г. ищецът бил уведомен от ЧСИ за насрочен опис посредством призовка за принудително изпълнение. Поддържа, че посочената сума се явява недължима, доколкото е погасена по давност. След издаването на изпълнителния лист не са били предприети действия, водещи до прекъсване или спиране на давностния срок. Възразява се, че към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, вземанията са погасени по давност.

Към исковата молба са приложени заверени копия от изпълнителен лист от 27.11.2025г., изд. от СГС, VI с., по търг.д.№ 5365/07.08.2015г. и Призовка за принудително изпълнение с изх.№ 35557/12.04.2023г.

От ответника „********** в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който е оспорил предявения иск изцяло. Посочено е, че между ищеца и ********* е възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за кредит № 5003839843, вземането по който е цедирано на ответното дружество. Поради неизпълнение от страна на ищеца на поетите по посочения договор задължения, по молба на кредитора ********** било образувано изп. дело № 373/2016 г. по описа на ЧСИ ********. След издаването на изпълнителен лист от 27.11.2015 г. по т. д. № 7442/2015 г. по описа на СГС, възможността за погасяване по давност на вземанията е била 2 препятствана с подаването на Молба на 09.02.2016 г. за образуване на изпълнително дело, с която взискателят е възложил на ЧСИ ***** правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Поддържано е, че предвидената в закона погасителна давност за вземането не е изтекла, като се описват изпълнителни действия за прекъсване на давността.

Към делото е приложен в цялост препис от изп.д.№ 373/2016г. по описа на ЧСИ ********.

Районният съд с постановеното решение е отхвърлил изцяло иска, приемайки въведените доводи и възражения на ищеца за неоснователни.

С подадената въззивна жалба от Ц. М. А. са направени възражения, че са неправилни изводите на съда, затова, че давността била прекъсвана с изпращане на запорни съобщения и насрочване на описи. Поддържа също, че след като налагането на запори, както и насрочването, но неизвършване на описи, не са довели до осребряване на имущество на длъжника, то в такъв случай не могат да бъдат ценени като валидни правни действия. Счита, че е налице удължаване на срока за погасителната давност, което е забранено с императивната правна норма на чл. 113 от ЗЗД. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС, според което - не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

На следващо място, жалбоподателят възразява, че Районният съд не се бил съобразил и с хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК - след като има двегодишно бездействие от страна на взискателя, и делото по силата на закона е трябвало да бъде прекратено, и чл.433,ал.1, т.5 от ГПК - Нямало е и имущество на длъжника, което да може да бъде секвестирано и съгласно чл.433, ал.1, т.5 – не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество.

За да се прекъсне давността, трябва да са налице кумулативно и двете предпоставки, да има подадена молба от взискателя за изпълнителното действие и същото да е предприето от съдия изпълнителя. В случая молбата на взискателя не отговаряла на изискванията на закона, а именно да съдържа конкретно посочено имущество, което трябва да бъде запорирано или евентуално проверено, за да бъде запорирано.

3

В случая не са извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя и поради това давността не е спирана и прекъсвана. Не са извършвани никакви изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години.

В хода на въззивното производство от жалбоподателя се приложи окончателно Решение на арбитражен съд по търг.д.№ 7442/2015г. по описа на СГС, VI-6 с., с положен служебен печат върху него, че е от 07.08.2015г. и с друг печат с отбелязване, че е издаден изпълнителен лист от 27.11.2015г.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК - Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Съобразно алинея 2 – Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Исковата молба на Ц. А. против „*********по чл.439, ал.1 от ГПК е подадена на 20.11.2023г. Както се посочи по-горе, Решението на арбитражния съд по търг.д.№ 7442/2015г. е от 07.08.2015г. и е окончателно, а издаденият изпълнителен лист въз основна на него е от 27.11.2015г.

По молба на кредитора ********* от 09.02.2016 г. е образувано изп. дело № 373/2016 г. на ЧСИ *******, за принудително събиране на сумите, обективирани в изпълнителния лист от 27.11.2015 г.

С депозираната молба кредиторът е възложил на съдебния изпълнител да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

С Разпореждане от 25.02.2016 г. на ЧСИ ******** държавата е конституирана като присъединен взискател за публични вземания в размер на 360 лв.

Със Запорно съобщение от 02.03.2016 г. е наложен запор на 4 трудовото възнаграждение на ищеца при неговия работодател - “*******, връчено на 12.03.2016 г. /на л. 87/.

С Разпореждане от 10.01.2018 г. на ЧСИ ******* /л. 94/ е насрочен опис на движими вещи за 05.02.2018 г., който няма данни да е извършен.

Със Запорно съобщение от 06.08.2018 г. е наложен запор върху банковата сметка на ищеца в *********, връчено на 13.08.2018 г. /на л. 87/.

С молба от 16.11.2018 г. /на л. 107/, депозирана от ответника ***********, е поискано конституирането му като нов взискател, поради придобиване на вземането от ******** чрез цесия. С разпореждане от 16.11.2018 г. на ЧСИ ******* молбата е уважена.

С молба от 22.10.2019 г. /на л. 132/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител нарочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. Молбата е уважена с разпореждане от 22.10.2019 г., но не са представени доказателства да е извършен опис.

Със Запорно съобщение от 27.11.2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца при неговия работодател - “******, но няма данни да е връчено.

С молба от 30.11.2020 г. /на л. 144/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за банковите сметки на длъжника и при откриване на такива да бъде наложен запор.

С Разпореждане от 09.01.2023 г. на ЧСИ ******* /на л.169/ е насрочен опис на движими вещи за 08.03.2023 г., който няма данни да е извършен.

С молба от 05.04.2023 г. /на л. 180/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител нарочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. Молбата е уважена с разпореждане, но няма данни да е извършен опис.

Със Запорно съобщение от 12.04.2023 г. е наложен запор върху банковата сметка на ищеца в ********, връчено на 20.04.2023 г. /на л. 196/.

Със Запорно съобщение от 12.04.2023 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца при неговия работодател - ********, връчено на ел. адрес на 24.04.2023 г. /на л. 187/.

С преводно нареждане от 23.05.2023 г. ищецът е превел по сметка на 5

ЧСИ К. П., разпределена в размер на 696,35 лв. с протокол от 13.06.2023 г. за погасяване на разноски по изпълнителното дело и на взискателя.

С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че указанията, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила и в изпълнителния процес давността не спира.

Относно прекъсването на давността е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. В Тълкувателното решение е записано също, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Както се описа по-горе, след образуването на изпълнителното дело са направени искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както и са предприети действия от съдебния изпълнител, поради което и не са налице основания за прекратяване на производството на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С всички тези искания за прилагане на изпълнителните способи е 6 прекъснат и петгодишният давностен срок, поради което и от този момент е започнал да се отброява нов давностен срок, като от последната подадена молба от 05.04.2023г. съответно изтича на 05.04.2028 г.