Решение № 72 от 29.06.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20215510101451 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от СТ. СТ. Ч., ЕГН ********** и Н. П. Ч., ЕГН **********, в качеството им на баба и дядо и лица, при които е настанена малолетната СТ. П. Ч., ЕГН ********** чрез дв. Т. Д., АК-С. против П. Н. Ч., ЕГН ********** с правно основание чл. 143, ал. 3 СК.

В исковата молба ищците, чрез пълномощника си сочат, че ответникът бил техен син и баща на внучката им С., родена през 2013 г. Майката на детето била починала на 31.10.2017 г. Сочат, че с решение, постановено по гр.д. ***/2018 г. по описа на РС-К. детето било настанено в семейството им.

Сочат, че към момента ответникът изтърпявал наказание Лишаване от свобода в Затвора в гр. С.. Поддържали контакти с него, като същият споделил, че работил в кухнята на затвора и разполагал с доходи, приблизително равни на една минимална работна заплата, но въпреки това от него не получавали финансова подкрепа, а средставата, с които те разполагали, били недостатъчни.

Сочат, че внучката им била в първи клас в ОУ „*********“ гр. К., живеели в с. Д. и се налагало ежедневно да пътуват до гр. К., за да водят детето на училище. Закупували всичко необходимо за детето – помагала, учебни пособия, дрехи и обувки, осигурявали и джобни пари. Детето имало и здравословен проблем, с определена 51 % степен на увреждане, медикаментите били скъпи, но ги закупували, впреки цената им.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на детето СТ. П. Ч., ЕГН ********** чрез тях – нейните баба и дядо, при които е настанено, месечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от 1 датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на основания за промяната или прекратяването й, до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата н аизискуемостта до изплащането на всяка закъсняла вноска.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/14.08.2013 г. на община С. е, че малолетната СТ. П. Ч., ЕГН **********, е с родители Н.С.Г. – майка и П. Н.

Ч. – баща.

От приложеното към делото гр.д.***/2018 г. по описа на РС-К., е видно, че малолетната СТ. П. Ч. е настанена в семейството на СТ. СТ. Ч., ЕГН ********** и Н. П. Ч., ЕГН **********, двамата от с. Д., общ. К., ул. “*****“ *** за срок до навършване на пълнолетие на детето или до промяна на обстоятелствата. Видно е също, че майката на детето Н.С.Г. е починала на 31.07.2017 г.

Видно от удостоверение изх. № ***1/21.04.2021 г., издадено от НОИ ТП-С., СТ. СТ. Ч. получава средно месечно за периода от 04.2020 г. до 04.2021 г. - 329 лева пенсия и добавки, а видно от удостоверение изх.№ ***2/21.04.2021 г., издадено от НОИ ТП-С., Н. П. Ч. получава средно месечно за периода от 04.2020 г. до 04.2021 г. - 468 лева пенсия и добавки.

От приложения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К., е видно, че основни грижи за детето от 2017 г. полагат бабата и дядото по бащина линия, майката е починала, а бащата излежава присъда в С. затвор. Същите показвали добри грижи и желание да продължат да се грижат за детето. Отговорно изпълнявали своите задължения, били осигурили подходяща среда за неговото развитие.

В доклада се сочи още, че С. била силно привързана към г-н и г-жа Ч.и, търсила близостта на баба си, която заела ролята на майка, след смъртта на майка . По данни на г-жа Ч. всеки месец двукратно водили детето на свиждане при баща си.

На базата на извършеното проучване служителита на отдел „Закрила на детето“ установили, че в продължение на 4 години преките и непосредствени грижи за мололетната С. били поети от нейните баба и дядо по бащина линия.

След настъпилата смърт на майката и последвалото задържане под стража на бащата, г-н и г-жа Ч.и изцяло поели разходите по отглеждане на внучката си.

Присъждането на издръжка от страна на бащата в искания размер било изцяло в интерес на малолетната С.Ч..

2

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 143 вр. чл. 149 СК.

Съгласно чл. 143, ал. 3 СК „Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК.

Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 650,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.

139 СК).

По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответникът е баща на малолетното дете.

С оглед възрастта му, малолетното дете е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на малолетната СТ. П. Ч., която към приключване на устните състезания е на навършени 7 години, се установяват от самия факт на биологичното ѝ съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

По делото не се установи малолетната да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на нейната възраст (за храна, дрехи и др.).

Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. Не са представени доказателства за обстоятелството да има друго дете, на което да дължи издръжка.

Същият, до приключване на устните състезания по делото депозира становище, в което сочи, че в момента търпи присъда – лишаване от свобода в затвора в гр. С., като от 22.10.2021 г. упражнявал труд в затвора, като получавал трудово възнаграждение, което било под минималната работна заплата за страната. Сочи, че е съгласен да плаща издръжка на дъщеря си.

По делото не се представиха писмени доказателства за имуществените възможности на ответника в т. ч. за месечните му доходи.

3

Вземайки предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст и обстоятелството, че същият в момента излежава присъда в затвора в гр. С., съдът приема, че претендираният с исковата молба размер на 300,00 лв. се явява непосилен за ответника с оглед обективните обстоятелства към настоящия момент. Същият излежава присъда в Затвора – С. и работейки там получава възнаграждение, което е под минималната работна заплата. Затова съдът счита, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 170,00 лева, като в останалата част искът следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските в производството:

До приключване на устните състезания ищцовата страна не е направила искане за присъждане разноски по делото.

Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 244,80 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Н. Ч. , ЕГН ********** да заплаща на основание чл. 143, ал. 3 СК на детето СТ. П. Ч., ЕГН **********, чрез СТ. СТ. Ч., ЕГН ********** и Н. П. Ч., ЕГН **********, в качеството им на баба и дядо и лица, при които е настанена малолетната СТ. П. Ч. и тримата с адрес: с. Д., общ. К., ул. “*****“ ***, месечна издръжка в размер на 170,00 лв. /сто и седемдесет лева и нула стотинки/, считано от 05.05.2021 г., до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до момента на плащането , като отхвърля предявения иск до размер на 300,00 лева като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.

ОСЪЖДА П. Н. Ч. , ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- К. сумата от 244,80 лв. /двеста четиридесет и четири лева и 80 стотинки/ окончателна държавна такса в производството.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.

С. в двуседмичен срок, а в частта му относно допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд- гр. С. в едноседмичен срок.

4

На осн. чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да се обжалва пред Окръжен съд - С., в двуседмичен срок, считано от 29.06.2021 г.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 5