Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261257 от 19.08.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2575/2020
Вид
Решение № 261257
Подписан
19.08.2021
В сила
08.11.2022
Състав
ЦВЕТАНКА ТОДОРОВА БЕНИНА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№....................

Гр. София,

19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити врата, проведено на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ : ЦВЕТАНКА

БЕНИНА при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2575 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

В молбата си „С.2.“ЕООД излага твърдения, че между него и „К.“ЕАД били установени облигационни отношения по сключени договор за паричен заем, а именно Договор за заем № К-18-11211/26.11.2018г. и Договор за заем № К-19-03011/05.03.2019 г.

В изпълнение на първия от посочените договори молителят предоставил в заем на „К.“ЕАД сумата от 97 791.50 лв., която заемателят се задължил да върне заедно с договорна лихва в размер на 12% годишно, възлизаща на 11 734.98 лв. Начинът на плащането по договора за заем бил установен в т.7.1.1.1 – т.7.1.1.4. В т. 9.1 било предвидено при забава в плащането да се начислява неустойка в размер на 0.1% върху сумата на забавеното плащане за всеки ден забава, при максимален размер на неустойката от 2 933.76 лв. Съгласно т.9.2, при неизпълнение на други задължения от заемателя, се начислява неустойка в размер на 1/10 от всяка дължима вноска, но не повече от сумата от 2 933.76 лв., като такова неизпълнение било бездействието му за учредяване на особен залог на търговско предприятие.

Молителят сочи, че тъй като към 04.12.2019 г. била изплатена малка част от дължимото от заемателя, било подписано допълнително споразумение за преуреждане отношенията между страните, като срокът за връщане на главницата бил удължен до 04.07.2020 г. Неизплатеният остатък на сумите по договора възлиза, както следва:

97 791.50 лв. – главница; 12 933.32 лв. – договорна лихва, начислена за периода 10.02019г. – 04.07.2020 г.; 7 937.72 лв. – неустойка по т.9.1 от договора, начислена за периода от 04.06.2019г. до 30.12.2020 г.;

41 092.20 лв. – неустойка по т.9.2 от договора, начислена за периода от 04.06.2019г. до 30.12.2020 г. Сочи, че датата на последното извършено плащане по този договор е 23.10.2020 г., като с него били покрити задълженията за такси и неустойки по договора.

Молителят излага твърдения, че по Договор за заем № К-19-03011/05.03.2019 г. била предоставена в заем сумата от 29 337.45 лв., като по договора била дължима и сумата от 12 % годишно в размер на сумата от 1 760.24 лв. Изплащането на вноските по договора било уредено в т. 71.1.1 – т. 7.1.1.2. С

Анекс от 11.03.2019г. страните по договора постигнали съгласие за редуциране на главницата по него в размер на 15 000 лв. В т.9.1 от договора било установено начисляването на неустойка в размер на 0.2% върху сумата на забавеното плащане за всеки ден забава.

В т.9.2 от договора при неизпълнение на други задължения по договора било предвидено начисляването на неустойка в размер на 1/10 от всяка дължима вноска. С оглед забава в плащанията от страна на заемателя, страните сключили допълнително споразумение, с което удължили срока за връщане на главницата до 05.07.2020 г. Сочи, че непогасеният остатък по договора възлиза, както следва: сумата от 15 000 лв. – главница; 2 550 лв. – договорна лихва, начислена за периода 05.03.2019г. – 05.07.2020 г.; сумата от 7 134 лв. – неустойка по т.9.1, начислена за периода от 05.05.2019 г. до 30.12.2020 г.; сумата от 35 841.65 лв. – неустойка по т. 9.2, начислена за периода 05.05.2019г.

– 30.12.2020 г. Датата на последното извършено плащане по договора било на 06.02.2020 г.

Молителят сочи, че първоначално в периода до м. 09.2019 г. „К.“ЕАД извършвало регулярни плащания по договора, след което същите били преустановени или извършвани частични незначителни плащания. Излага твърдения, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемите си задължения спрямо кредиторите, като сочи същото като основание за откриване на производство по несъстоятелност срещу него.

Освен това, твърди, че от 2011 г. не били обявени финансовите годишни отчети на дружеството. Същото имало качеството на длъжник по множество образувани изпълнителни дела срещу него, което е показателно, че не разполага с активи при бърза и незабавна ликвидност и имущество достатъчно да удовлетвори кредиторите му.

Моли да бъде открито производство по несъстоятелност на „К.“ЕАД, като дружеството бъде обявено в неплатежоспособност с начална дата – датата на последното извършено плащане към молителя, а при условията на евентуалност – поради свръхзадълженост.

Предявена е молба от „С.2.“ЕООД с правно основание чл.

625 ТЗ.

По делото е постъпило становище от ответника по молбата – К. ЕАД, в която е изразено такова по оспорване на нейната основателност по подробно изложени съображения. В тази връзка оспорва дружеството да се намира в състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост. Заявява, че не оспорва, че между страните са били сключени договорите за паричен заем според твърденията на молителя, като оспорва единствено, че дължи сумите за лихви и неустойки по договорите, съобразно изложеното в претенцията и оспорва същите по размер.

Прави възражение за нищожност на договорните клаузи за неустойката по т. 9.1 и т. 9.2 от договора, като счита размера на договорената неустойка за несъответна на предвидената в закона обезпечителна и обезщетителна функция. Въпреки учредената в полза на заемодателя договорна ипотека чрез допълнително споразумение от 04.07.2020 г., същият не е инициирал производство за снабдяване с изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК. Излага твърдения, че по договора за заем от 05.03.2019г. била усвоена от заемателя само сумата от 15 000 лв., за което било подписано допълнително споразумение от 11.03.2019г. Заявява, че затрудненията на ответното дружество са временни поради създалата се епидемична обстановка в страната и затруднения в дейността на предприятията – негови съконтрахенти.

В хода на производството с протоколно определение от проведеното по делото първо редовно открито съдебно заседание е било конституирано като присъединен кредитор на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ Б. ЕООД.

В молбата си присъединеният кредитор заявява, че с влязло в сила решение от 28.10.2019г. по гр.д.№56402/2018 г. по описа на СРС, 63 състав, длъжникът К. ЕАД е осъдено да му заплати следните суми – 16 867.15 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.08.2018г. до изплащане на сумата; 251.64 лв. – мораторна лихва за периода от 26.06.2018г. – 23.08.2018 г., както и 3 274.69 лв. – разноски, като въз основа на осъдителното решение кредиторът се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително производство, по което били присъединени и разноски от 1 880 лв. Било извършено частично плащане от длъжника на сумата в размер на 5000 лв., с която били погасени разноските по принудителното изпълнение и част от разноските в исковото производство Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за заем №

К-18-11211/26.11.2018 г., същият е бил сключен между С.2. ЕООД – в качеството му на заемодател и от друга страна – К. ЕАД – в качеството му на заемател, с предмет на договора – предоставяне в заем на парична сума в размер на 97 791.50 лв. срещу задължението на заемателя да я върне заедно с начислените върху нея лихви и такси, съобразно условията по договора. Договорен е срок за връщане на заемната сума – до 12 месеца от усвояването й, с падеж на последната погасителна вноска – 04.12.2019 г. и съобразно приложения към договора погасителен план. В т. 7.1 от договора е установен размерът на договорната лихва и възлизащ на не по-малко от 12 %. Клаузата за неустойка при забава в плащането и при неизпълнение на друго задължение от страна на заемателя е уредена в чл. 9 от договора.

С Допълнително споразумение от 04.12.2019г. по договора за заем от 26.11.2018г. страните по него са обективирали съгласие относно остатъка не непогасените задължения към 04.12.2019г., като размерът на непогасената главница е 97 791.50 лв. и е договорено погасяването й в срок до 04.07.2020 г. на месечни погасителни вноски, като останалата част от задълженията по договора за платими до 10.02.2020 г., с изключение на главницата, за която е предвидена възможност за разсрочването й до 04.07.2020 г.

Видно от представения по делото Договор за заем №

К-19-03011/05.03.2019 г., същият е бил сключен между С.2. ЕООД – в качеството му на заемодател и от друга страна – К. ЕАД – в качеството му на заемател, както и солидарните длъжници – А.М.М.и Л.М.С., с предмет на договора – предоставяне в заем на парична сума в размер на 29 337.45 лв. срещу задължението на заемателя да я върне заедно с начислените върху нея лихви и такси, съобразно условията по договора. Договорен е срок за връщане на заемната сума – до 6 месеца от усвояването й, с падеж на последната погасителна вноска – 05.09.2019 г. и съобразно приложения към договора погасителен план. В т. 7.1 от договора е установен размерът на договорната лихва и възлизащ на не по-малко от 12 %. Клаузата за неустойка при забава в плащането и при неизпълнение на друго задължение от страна на заемателя е уредена в чл. 9 от договора.

С Допълнително споразумение от 05.09.2019г. по договора за заем от 05.03.2019 г. страните по него са обективирали съгласие относно остатъка не непогасените задължения към 05.09.2019г., като размерът на непогасената главница е 15 000 лв. и е договорено погасяването й в срок до 05.07.2020 г. на месечни погасителни вноски, като останалата част от задълженията по договора за платими до 10.02.2020 г.

По делото е представено влязло в сила решение от 28.10.2019г. по гр.д.№56402/2018 г. по описа на СРС, 63 състав, с което К. ЕАД е осъдено да заплати на Б. ЕООД следните суми – 16 867.15 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.08.2018г. до изплащане на сумата; 251.64 лв. – мораторна лихва за периода от 26.06.2018г. – 23.08.2018 г., както и 3 274.69 лв. – разноски.

Представено е Удостоверение изх. № 14184/19.04.2021 г. на ЧСИ Р. Милчева по изп.д.№ 20207900400154 относно подлежащите на изпълнение задължения, сред които и сумата 1 880 лв. – разноски по изпълнителното дело.

По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза, заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От заключението по експертизата се установява, че в счетоводството на молителя С.2. ЕООД са отразени непогасени задължения по договора за заем от 26.11.2018г. по погасителния план за периода за вноските по главницата с падеж към 30.12.2020 г., като неплатения остатък към 23.10.2020 г. е с общ размер 42 077.92 лв., като в това число вноска по главницата от 39 116.60 лв., неустойка по т.9.1 в размер на 27.56 лв. и неустойка по т.

9.2 от 2 933.76 лв. В счетоводството на ответното К. ЕАД е отразен размерът на задълженията по договора, както и извършените плащания, при непогасен остатък от 8 61.57 лв., като са отчетени като дължими главница в размер на 97 791.50 лв., възнаградителна лихва по договора в размер на 20 340 лв. и наказателна лихва в размер на 5063 лв. Според счетоводните отчети по С.2. ЕООД остатъкът на непогасената неустойка по т.9.1 от договора е 108 лв., а непогасеният остатък на неустойката по т.9.2 възлиза на 540 лв., при размер на дължимата главница по договора от 15 000 лв. и размер на възнаградителната лихва от 1350 лв. към 31.12.2019 г. В счетоводството на К. ЕАД е отразено плащане на лихви по договора от 05.03.2019г. в размер на 3000 лв., като към 31.12.2020г. е отчетено задължение в размер на 15 000 лв. – главница и в размер на 952.46 лв. – възнаградителна лихва.

Според експертизата сумата на актива на К. ЕАД към 31.12.2018 г. е с общ размер на 818 000 лв., от които 0.20 – дълготрайни активи; 0.53 – текущи активи и 0.27 - разходи за бъдещи периоди. Към 31.12.2019 г. сумата на актива е в общ размер на 713 000 лв., от които 0.28 – дълготрайни активи;

0.53 – текущи активи и 0.19 - разходи за бъдещи периоди. Общият размер на задълженията към 31.12.2018 г. възлиза на 256 000 лв., а общият размер на задълженията към 31.12.2019 г. възлиза на 179 000 лв., като в баланса на дружеството не са посочени обезпечителни мерки.