Решение № 260035 от 21.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№260035 гр. Пловдив, 21.12.2023 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия:Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гражданско дело №2510 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.П.Г., с ЕГН ********** ***, и Т.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, починала в хода на производството и заместена от правоприемниците й Д.П.Г. и Т.Х.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, против А.З.К., с ЕГН ********** и адрес: ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата Г. е дъщеря на ищцата М., като първата притежавала 1/6 идеална част, а втората- 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на община *****, обл. *****, одобрени със Заповед № РД-18-8 / 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****“ № **, с площ от 610 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1286 – нов , 84 – стар, парцел XIV – 1286 нов, II-919 стар, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ведно със сграда с идентификатор ***, с площ от 103 кв. м, брой етажи – 2, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна. Ищците живеят в гореописания имот заедно със сина на Д.Г. – В. И., който е инвалид, като в рамките на имота, освен горепосочената еднофамилна жилищна сграда, е разположена и една помощна сграда /плевня/. През 2019 г., чрез приятелка, Г. се запознала с лицето Н.С., с когото започнали връзка. Много бързо той спечелил доверието на ищците и започнал да ги убеждава да продадат едната сграда от имота, за да си помогнат финансово, дори казал, че е намерил купувач. Тъй като ищците не били наясно с процедурите по продажба, се доверили за организацията по сделката на Н.С..

Поведението му обаче изцяло се променило, в продължение на месеци същият упражнявал психически тормоз над майката и дъщерята – живеел и се разпореждал в къщата, като давал ясно да се разбере, че ако не се прави това, което иска, може да нанесе и физически вреди на ищците. С. принудил чрез заплаха Т.М. да се яви пред нотариус, за да подпише пълномощно в полза на дъщеря си Д., като същата мислила, че се подготвя продажбата на старата плевня. С. дори се свързал с племенницата на Д.Г., която притежавала 1/6 от гореописания недвижим имот и сградите, и я уговорил заедно да направят прехвърлянето на собствеността. Така на дата **** г. Н.С. завел Д.Г. при нотариус и под страх я накарал да се разпореди както със своите идеални части, така и с частта на майка си от подробно описания по-горе поземлен имот с идентификатор ***, ведно с изградените в него жилищна сграда с идентификатор *** и помощна сграда с идентификатор ***, в полза на посочено от него лице – ответника А.З.К. за сумата от 30 000 лв. Договорът за покупко-продажба на недвижим имот бил обективиран в нотариален акт № ***, том **, дело № *** г. на СВ- ***** След изповядване на сделката Д., Н. и А. отишли в банката, като ищцата се надявала, че ще получи продажната цена за плевнята и така ще може да помогне на семейството си. Вместо това, купувачът внесъл по сметка на Т.М. сума в размер на 10 000 лв., а впоследствие Н. и А. накарали Д.Г. посредством пълномощното, което има, да изтегли тази сума от сметката на майка си и да я предаде обратно на ответника, след което същото се повторило още два пъти. По този начин купувачът А.К. разполагал с платежни нареждания за сума в общ размер от 30 000 лв., внесена по сметка на Т.М., но реално не е заплатил продажната цена, тъй като ищцата Г. е била принудена да предаде изтеглената сума от последния банков превод, както и да се върне при нотариуса, за да потвърди, че всичко е наред. В противен случай била заплашена, че „лошо й се пише“. С поведението си Н.С. и А.К. са предизвикали у Г. страх и са я оставили без право на избор – без имот и без пари. Твърди се, че ищците са измамени да продадат недвижимите си имоти, като дори не са получили продажната цена, която сама по себе си е в пъти по-ниска от реалната пазарна стойност на подобни имоти. Г. е била въведена в заблуждение, че ще се прехвърли част от имота, но трябва да се опише целия имот, за да накарат ответника К. да подпише нотариалния акт. Ищците разбрали какви са последиците от действията, извършени без тяхната действителна воля, едва когато ответникът К. им съобщил, че ще продава къщата и започнал да води хора на оглед. Изложени са твърдения за липса на еквивалентност на престациите, както и че условията на сключване на самата сделка сочат на необичайност– лекомислие, неопитност, икономическа и физическа зависимост на едната страна от другата или трети лица, по чието настояване е сключена.

Посочва се още, че ищците и синът на Г. живеят в едно домакинство, доходите им на месец са под МРЗ и дори под социалния минимум. Средствата, които получава Т.М., са от Д”СП”-***** и същите не й достигат да покрива нуждите й от лекарства, храна, разходи за консумативи. Д.Г. се грижи за болната си майка и за сина си, на когото е личен асистент. Поради затрудненото им финансово състояние ищците са сключили договора за цена, която е в пъти по-ниска от пазарната стойност.

С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се прогласи процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело № **** г., в частта, с която ищците са продали на ответника 5/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, ведно със сграда с идентификатор

***, с площ от 103 кв. м, брой етажи- 2, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна /сграда с идентификатор *** не е предмет на исковете/, за нищожен поради противоречие с добрите нрави; евентуално за унищожаем, като сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия; евентуално-за обявяването на договора за недействителен в частта по отношение на притежаваните от Т.И.М. 4/6 идеални части от отчуждения поземлен имот с идентификатор ***, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор ***, като сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт /като липсата на представителна власт произтича от нищожността, евентуално унищожаемостта на упълномощителната сделка/, доколкото при подписване на пълномощното ищцата не е изразявала воля за продажбата на дворното място и двуетажната сграда в него; евентуално- поради заплашване- принуждаване със заплаха упълномощителката да отиде при нотариус, за да подпише пълномощното; евентуално - да се прогласи унищожаемостта на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело № **** г., по отношение на притежаваните от Д.П.Г. 1/6 идеална част от отчуждения поземлен имот с идентификатор ***, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор ***, поради измама, евентуално поради заплашване.

Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адвокат А.- пълномощник на ищцата Г.. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А.З.К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С.П., с който е изразено становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Ответникът не оспорва, че с нотариален акт № ***, том ***, рег.

№ ***, дело № **** г. на нотариус Р.К., ищците са му продали 5/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор 680808.503.1286, ведно с двете изградени в него сгради, от които Д.П.Г. е притежавала 1/6 ид. части, а Т.И.М. – 4/6 ид. части, както и че не е имал сключен граждански брак към датата на изповядване на сделката и че е заплатил продажната цена по посочената в нотариалния акт банкова сметка *** М.. Оспорва всички други ищцови твърдения и счита, че процесният договор за покупко-продажба е действителен и не страда от сочените пороци. Твърди, че сделката е сключена след оглед на целия имот, т.е. земя със сгради и въз основа на доброволно договаряне с ищците на условията относно цена, начин и срок на плащане, вкл. че срещу сумата от 30 000 лв. се продава целият имот, а не само сградата- плевня. Посочва се, че след постигане на съгласие помежду им и след извършена консултация с нотариус, ищците отправили покана до собственика на другата 1/6 ид. част да изкупи притежаваните общо от тях 5/6 ид. части от дворното място с построените в него сгради за сумата от 30 000 лв. Видно от декларация с нотариална заверка на подписа, съсобственикът е отговорил, че не приема предложението. Посочва се, че ищцата Г. имала общи бизнес намерения с лицето Н.С., поради което парите от продажбата й трябвали спешно. По нейно настояване ответникът наредил три банкови превода от по 10 000 лв., за да има възможност ищцата да изтегли сумите без предварителна заявка. К. отрича ищцовите твърдения да е оказвал физическо или психическо въздействие /заплашване или закана/. Първоначално ответникът не е имал намерение да ползва имота или да се разпорежда с него, поради което допуснал ищците безвъзмездно да го ползват, като същите следвало да заплащат разходите за консумирана ел. енергия и вода. Впоследствие решил да продаде имота и възложил намирането на купувачи на агенция за недвижими имоти, като предупредил за това ищците. Твърди се, че до този момент помежду им не е имало никакви конфликти, но представители на агенцията му съобщили, че ищците създават проблеми при огледите. На дата ***** г. К. продал имота на трето лице, като сделката е обективирана в нот. акт № ***, том **, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус С. Р. – с рег. № *** на НК, с район на действие РС – ****. Ищците отказали да освободят имота. Разбрал от купувача, че същите са предявили иск за собственост срещу него с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по който е образувано гражданско дело пред РС – ****.

Посочва се, че позоваването на пороците „липса на съгласие“ и „крайна нужда“ е неоснователно, доколкото същият се отнася само до двустранни сделки, каквото упълномощаването не е. Една сделка е нищожна поради липса на съгласие, когато е сключена под физическа принуда, а не при заплашване, което е психическа принуда, водеща до унищожаемост на сделката.

Счита продажната цена за действителна, с оглед местоположението на имота, търсенето и предлагането, лошото състояние на процесния имот – земя и сгради, и други пазарни фактори. Отрича причинно-следствена връзка между финансовите възможности на ищците и сделката, тъй като не те са ги мотивирали за продажбата. Предвид горното, поддържа, че не е налице крайна нужда. Като неоснователно се определя още противоречието с добрите нрави, тъй като липсват данни ищците да са проявили лекомислие или неопитност при договаряне с купувача и сключване на сделката, а тъкмо обратното – преследвали са конкретна цел: да си набавят средства за реализиране на бизнес начинание. Освен това твърдяната липса на еквивалентност на престациите е елемент на фактическия състав на крайната нужда, което е основание за унищожаемост, а не нищожност на сделката.

Най-сетне неоснователни са твърденията за недействителност поради измама на продавача Д.Г., действаща лично и като пълномощник на Т.М., тъй като липсват данни същата да няма нужните интелектуални качества, опитност и знания, за да се приеме, че е била заблудена относно предмета на договаряне. Доколкото се твърди, че въвеждането в заблуждение е извършено от едно трето за сделката лице, дори това да е било така, то не е налице порок, водещ до унищожаване, тъй като ответникът не е знаел и не е могъл да знае за такава измама, понеже не е имал никакви взаимоотношения с това трето лице. Сделката не се явява и унищожаема поради заплашване, доколкото ответната страна поддържа, че ищцата Г. и лицето С. са били в много добри отношения и към момента на сключване на процесния договор помежду им не е имало конфликт. Ответникът счита, че правото да се иска унищожаване поради крайна нужда е погасено поради изтичане на предвидения в чл.