Определение № 977 от 14.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1374/2026
- Вид
- Определение № 977
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- Вера Цветкова, Илияна Стоилова, Анелия Маринова Игнатова
Цитирани разпоредби
- чл. 109, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 199 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 977 гр. София, 14.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601374 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22 от НПК вр. чл. 440, ал. 2 НПК.
Образувано е с частна жалба вх.№ 7243/24.09.2026 г. от адв. Г. З., защитник на Ц. В. И., против определение рег. № 326, постановено в публично заседание на 23.09.2026 г. по ч.н.д. № 473 по описа на Окръжен съд-Враца за 2026 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 28/2025 г. по описа на ОС-Монтана.
С жалбата се иска да се отмени отказът, който не е правилен, тъй като са налице и двете предвидени предпоставки за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, защото на първо място осъденият И. е изтърпял повече от ⅔ от наложеното му наказание, а на следващо е дал доказателства за своето поправяне. С доклада са доказани неговите положителни нагласи и въпреки, че ги описва и констатира, незнайно защо решаващият съд след това не ги е приел и ценил. Без основание е прието, че са налице съществени дефицитни зони, пряко свързани с бъдещо противоправно поведение, като изцяло.
Доказано е, че И. е работил, участвал е в мероприятия, и се е държал добре с лишените от свобода, както и със служителите. Преминал е успешно корекционни програми и курсове. В мотивите си съда изцяло е възприел изготвеното становище на Затвора ***, което обаче е немотивирано и не кореспондира с досието, приложено по делото. Планираните задачи в изготвения план на присъдата са договорени и към момента изпълнени в голяма степен, поради което се отчита постигнато ефективно въздействие и мотивация за позитивна промяна след освобождаването на И.. В рамките на проведени индивидуални беседи нееднократно е изразил желание за позитивна промяна и придържане към законосъобразно поведение, посочил е 1 осъзнати реално изпълними стъпки за постигане на нужната промяна и цели за постигане.
Софийският апелативен съд приема, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирана страна. За преценката на нейната основателност се налага цялостната проверка на обжалваното определение, за която значимо е следното:
Остатъкът от 1 месец и 21 дни към дата на съдебното заседание – 23.09.2026 г. от наложеното по н.о.х.д. № 28/2025 г. по описа на Окръжен съдМонтана, за престъпление по чл. 199 НК на Ц. В. И. наказание „лишаване от свобода“ с продължителност от 3 години и 6 месеца, дава фактическа основателност на неоспорения правен извод на първия съд, че осъденият формално е придобил право за допускане на условното му предсрочно освобождаване. Изтърпял е повече от две трети от наложеното му наказание, каквото е законовото изискване, доколкото престъплението е извършено при условията на опасен рецидив.
Правилна е и преценката за отсъствието на втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 НК – че е лишеният от свобода е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. За пълнотата й първият съд е взел предвид позитивните констатации, съдържаща се в документите, представени от затворническата администрацията за целите на производството, за доброто отношение на И. към служителите и спазване на установения ред по време на изтърпяване на наказанието; че към настоящия момент той се счита за ненаказан по реда на чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС; че е взел участие в обучителни /като е завършил успешно първи клас и е продължил обучението си във втори клас/ и в корекцинни програми, както и в спортни мероприятия. Изрично за отказа е отчетено и използването на прогресивната пенитенциарна система, като първоначално определеният строг режим е заменен с общ, а впоследствие И. е преместен в затворническо общежитие от открит тип. Отчетена е трудовата му заетост на външен работен обект от 20.08.2026 г., както и положителна динамика в оценката на риска от рецидив - от първоначално установените 86 точки на 79 точки. Въз основа на тях е направил обоснован извод за започнал процес на промяна в поведението на осъдения, поради което и напълно лишен от основателност е упрекът от жалбата, че първият съдът не ги е взел предвид. Неговото становище е, че те не са достатъчни, за да се приеме, че поправителният процес е достигнал степен, при която продължаването на изпълнението на наказанието е станало ненужно. И това е същественото, защото съгласно ППВС № 7/1975 г. е правилно при приложението на условно предсрочно освобождаване спрямо лица с предишни осъждания да се преценява дали те действително са се поправили.
Според посоченото постановление предпоставка за постановяване на УПО спрямо лица с предишни осъждания на наказание лишаване от свобода е наличието на доказателства за тяхното действително и реално поправяне, а не само доказателства за успешно започнат и провеждан корекционен процес.
Този процес следва да продължи и според въззивния съд за времето от остатъка на наказанието от малко повече от 1 месец, доколкото не са 2 постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на нагласите, поведението и мисленето на лишения от свобода. Обосноваващо за преценката, че корекционната работа с осъдения не е приключила, е обстоятелството, че при препланирането на присъдата от 16.07.2026 г. е предвиден период на работа от четири месеца за постигане на коректните задачи - системно трудово ангажиране, повишаване на мотивацията за откъсване от предходния начин на живот, формиране на ясни и реалистични житейски цели, осъзнаване на последиците от собственото поведение и развитие на умения за законосъобразно разрешаване на проблемите.
Запазването у осъдения на дефицити в четири зони, и то такава пряко свързани с риска от бъдещо противоправно поведение, и според въззивния съд означава, че все още не е постигната съществена положителна промяна в отношението му към правонарушението /поемане на пълна отговорност за него и осъзнаване на причините, довели до извършването му/ и във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода.
Дадената оценка на риска от рецидив правилно е съобразена от първия съд като такава, която е показателна, за това че не е започнал необратим процес за поправянето на осъдения, тъй като има напредък от определените в първоначалния доклад стойности, но той продължава да бъде да бъде в средните. Среден остава рискът по отношение на останалите лишени от свобода, рискът от суицид и самонараняване, както и рискът от вреди за обществото след освобождаването.
Допълнително, въззивният съд взе предвид и наложеното наказание писмено предупреждение на лишеният от свобода, съгласно заповед от 29.09.2026 г., за това, че 26.09.2026 г., т.е след постановяване на обжалваното определение, е употребил алкохол, обстоятелство, което убеждава в правилността на извода, че корекционната дейност спрямо лишеният от свобода следва да продължи и в остатъка от наказанието му.
Поради това се приема, че обжалваното определение е постановено в съответствие с изискванията на чл.439а от НПК, въз основа на правилна оценка на съдържащата се документация в затворническото досие на осъдения.
Поради горното и на основание чл. 345, ал.1 във вр.с чл. 440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 326, постановено в открито съдебно заседание на 23.09.2026 г. по ч.н.д. № 473 по описа на Окръжен съд-Враца за 2026 г., с което е оставена без уважение молбата на Ц. В. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 наложеното наказание в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 28/2025 г. по описа на ОС-Монтана.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4