Решение № 103 от 23.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100501786 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 37494/29.08.2025г. на БРС, предявена от Д. Й. К.. ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1852 от 06.08.2025 год. по гр. дело № 4788/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е обявен за окончателен сключения от бащата-наследодател на ответницата -Й. Д. К., предварителен договор за продажба на недвижим имот в местността „Росенец“ в землището на село Росен,Община-Созопол, представляващ имот с планоснимачен номер 132 с площ от 704 кв.метра, заедно с изградените в този имот сграда, лятна кухня и подобрения.

Въззивницата намира обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с доказателствата по делото.Изтъква, че БРС не е обсъдил възраженията за нищожност на т.н. предварителен договор“, заявени от ответната страна и декларативно посочил, че очевидното несъответствие в цената не е основание за нищожност на договора. Заявява, че искането да се придобие за 15 000 лева имот, чиято пазарна цена в момента е над 100 000 евро е неморално и представлявал порок, водещ до нищожност на обективираното съгласие за продажба в споразумението на 23.11.2023 година.Във връзка с твърдението си за нищожност на т.н. предварителен договор заявява подробни и обстоятелствени твърдения и сочи съдебна практика в постановени от ВКС решение .Счита, че когато цената е несправедливо и необосновано малка, то 1 този договор е нищожен тъй като нарушавал основни принципи в договорните отношения – еквивалентност на престациите.Намира, че когато това се дължи и на външни фактори – в случая изключително тежкото здравословно състояние на ответника и невъзможността трезво да преценява фактите,при внимателен анализ и обсъждане на всички тези обстоятелства съдът неминуемо би стигнал до извода за нищожност на договора.Заявява, че представената от ищеца нот.покана до ответника от 13.12.2023 година, не била връчена на ответника, но независимо от това на 20.12.2023 година Нотариуса направил протокол, че ответникът не се е явил на поканата в нотариалната кантора.Заявява, че обективно ответникът не би могъл да получи нот.покана и да се яви в кантората на нотариуса, тъй като в периода от 13.12.2023 година до 25.12.2023 година бил на лечение в Болницата в *** в тежко здравословно състояние . Малко преди да постъпи в болницата, на 23.11.2023 година,ответникът подписал процесното споразумение, което било нищожно и не пораждало правно действие.Пребиваването на ответника в болница било установено от показанията на свидетеля Й. К. Й..Твърди, че тъй като районният съд не се произнесъл по твърденията на ответната страна за нищожност на договора поради противоречието й с добрите нрави, счита, че въззивната инстанция следвало да изложи съображения по това съществено възражение. Сочи, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се извършвала от съда за всеки конкретен случай - Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV ГО/,като най-често в практиката на ВКС такава нищожност се прогласявала поради значителна нееквивалентност на престациите, но с това не се изчерпвали случаите на противоречие на сделките с добрите нрави. Изтъква като съображение и обстоятелството,че постройките в имота били изцяло незаконни и за тях нямало издадено Удостоверение за търпимост. От това следвало, че същите не могат да бъдат предмет на сделка, а след като това е така, то нямало как да бъде обявен за окончателен договора в тази му част поради липсата на предмет - второ основание за нищожност, следващо от твърденията на ищеца и представените по делото писмени доказателства.Заявява доказателствено искане: назначаването на съдебно техническа експертиза , вещото лице по която след оглед на место и съпоставяне с други продажби, да даде заключение относно справедливата пазарна цена на имота към месец ноември 2023 година и към настоящия момент- септември 2025 година.Моли отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.

№44129/16.10.2025г. на БРС ,предявен от адв. Ралица Барашка като процесуален представител на ищеца-въззиваем Й. С. Й., в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.В хронологичен ред се проследяват отношенията между страните,които твърди, че са безспорно установени по делото,които датират от 2010 година и се установяват с писмени доказателства по делото: договор за временна финансова помощ с нотариална заверка на подписите № 1160/28.05.2010 година на нотариус № 624 Любен Шилков. С пълномощно с нотариална заверка № 1663,1664/27.03.2015 година на нотариус № 624 Любен Шилков ответникът 2 упълномощил Й. С. Й. да се снабди със скица и данъчна оценка за имота, като упълномощеното лице се договори и прехвърли сам на себе си ½ идеална част от имот с планоснимачен номер 0 132 по плана на местността „Росенец“ в землището на село Росен, община Созопол, област Бургас с площ от 704 кв.м., построената жилищна сграда и лятната постройка,като направеното упълномощаване не било оттеглено.След завеждане на делото между страните била подписана извънсъдебна спогодба на 23.11.2023 година с нотариална заверка на подписите № 2367/23.11.2023 година на нотариус № 630 Силвия Калчева, с която ответникът признал основателността и размерите на всички предявени по гр.д. Ns 4788/2023 г. искове и заявил желанието си отношенията между страните да бъдат уредени извънсъдебно и доброволно.Бил представен платежен документ за превеждане на сумата от 15000лева от ищеца на ответника; нотариална покана № 10973/13.12.2023 година на нотариус Ns 221 Георги Георгиев и констативен протокол за извършеното връчване с per. № 11207/20.12.2023 година. Въззиваемият твърди, че от страна на ответника, респ. неговите правоприемници, не били ангажирани доказателства по делото във връзка с твърденията им,че подписаната от него спогодба на 23.11.2023 година противоречала на принципите на морала и справедливостта. По делото не било установено, че договорът е несъвместим с установените норми,тъй като налице била свобода на договарянето.По тази причина съгласието на страните относно продажната цена не обосновавала нищожност на договора, еквивалентността на престациите се предоставела на договорната автономия на страните. В конкретния случай не били установени възраженията на ответната страна по становището от 26.03.2024 година. , Заявява, че по делото бил доказан сключен между страните валиден предварителен договор за продажбата на процесния имот, обективиран в спогодбата от 23.11.2023 година. Ответникът не е развалил/прекратил действието на подписаната спогодба, наведени били само защитни, но недоказани възражения с молбата от 23.03.2024 година, които са били без прекратителен ефект, още повече, че ответникът приел плащането ло спогодбата. Обстоятелството, че ответникът имал своите здравословни проблеми, не опровергавал извода, че същият вземал самостоятелни и изгодни за себе си решения, организирал е защитата си по делото, преценил е предявените от ищеца претенции, признал е същите с процесната спогодба, след което отново е проявявал своята процесуална активност в избрана от него посока.намира за неоснователно твърдението на въззивницата за това, че съдът не разпределил доказателствената тежест между страните, както и че не изследвал възражението за нищожност на дотовора, предявено от ответната страна. Защита на ответника била основана на твърдени възражения, без да е проявена процесуалната активност тези твърдения да бъдат установени чрез доказателства и доказателствени средства по делото.По тази причина намира направеното искане за назначаване на съдебно -техническа експертиза за неоснователно, тъй като не покривало селективния критерий на чл. 266, ал. 3 от ГПК - от страна на първоинстанционния съд не били допуснати твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения.Моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските пред въззивната 3 инстанция.

Исковата претенция е с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо.За да стигне до този извод, въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по искова молба на Й.

С. Й. против Й. Д. К. ,с която се претендира обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на ½ идеална част от недвижим имот,представляващ 500/704 кв.м. ид.ч. от имот с планоснимачен номер №132 по плана на местността „Росенец“ в землището на ело Росен, община Созопол, област Бургас ,целият с площ от 704 кв.м. и граници: север-река, изток-път, юг- оземлен имот № 133 и запад - река,ведно с втория етаж от построената жилищна сграда и от лятната постройка в него.Претендира се още осъждане на ответника а заплати на ищеца сумата от 10 000 лева частично предявени искове от вземане в общ размер от 27 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението, които са предявени в условията на евентуалност, в случай, че не се уважи искът за обявяване на предварителния договор за окончателен. Сочи се, че ответникът бил ползвател на земеделска земя в землището на село Росен, община Созопол, област Бургас по силата на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно ЗСПЗЗ имал правото да изкупи земята, предоставена за ползване.Тъй като ищецът не разполагал с достатъчно средства, ищецът му предоставил средствата за закупуване на имота, като на 30.06.2009г. му предоставил 3000 лв., което ответникът отразил саморъчно върху нареждане-разписка за изтеглената сума. След това ищецът дал на ответника още 12 000 ева на основание подписан на 28.05.2010г. в *** договор за временна финансова помощ, в т. 4 от който страните договорили,че вместо връщане на сумата ответникът Й. Д. К. поема задължението да прехвърли на ищеца половината от имот пл.№ 132 с площ 500/704 кв.м.ид.части.В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявения иск по л.19, ал.3 от ЗЗД за неоснователен, се претендира осъждане на ответника да върне предоставените му в заем средства в размер на 15 000 лева заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията. Тъй като през годините ищецът направил множество одобрения в имота и в сградата, подробно описани в исковата молба,предявява при условията на евентуалност частични искове на стойност 10000лева от обща стойност на исковете в размер на 27000 лева, а именно: 8 000,00 лева от вземане в размер на 15000лева, представляващи предоставени средства по разписка от 30.06.2009 година и договор от 8.05.2010 година, както и 2 000 лева от вземане в размер на 12 000 лева - стойност на направени в имота подобрения,които уточнява в нарочна молба по стойност и по пера.

След като препис от така предявената първоначална искова молба е 4 изпратена за писмен отговор на ответника, двете страни с нарочна писмена молба /л. 54/ са поискали спиране на производството по делото по общо съгласие на страните. С определение от 18.12.2023г. БРС е спрял производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.1 ГПК.

На 11.01.2024г. в БРС е постъпила молба от ищеца чрез процесуалния му представител адв. Барашка с искане за възобновяване на производството по делото, като с молбата е представен Договор за покупко-продажба от 23.08.2023г., съобразно който ответникът Й. К. е закупил от Община-Созопол останалите 204 кв.м. ид.ч. от процесния имот пл.№132 по плана на местността „Росенец“ в землището на село Росен, община Созопол, област Бургас.

Разпечатката съдържа 18 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d38b88a-c370-444a-9e92-c48442fb38b5