Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 433 от 24.08.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 337/2023
Вид
Определение № 433
Подписан
24.08.2023
В сила
07.09.2023
Състав
Мария Кръстева Маринова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Варна, 23.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500337 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Й. Д. Й., чрез процесуалния му представител адв.И.В., против определение №2761/13.07.2023г., постановено по гр.д.№1417/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Производството по гр.д.№1417/23г. по описа на ВОС, гр.о., е образувано по предявен от Й. Д. Й. против Д. Д. Д. и Д. Д. Д., последният малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д. Д. Д., иск за установяване на произхода от бащата на детето Д. като произхождащо от ищеца.В исковата си молба Й. Д. Й. излага, че с ответницата Д. Д. Д. живеели на съпружески начала в период от около 2 години, в който ответницата забременяла с детето Д., чийто биологичен баща е ищецът.Поради влошаване на отношенията им, докато била бременна, ответницата напуснала ищеца.Детето е родено на 09.09.2022г. и в акта му за раждане е посочен баща неизвестен.Ответницата категорично забранила на ищеца да осъществява контакти с Д..В интерес на детето е да бъде установен неговият действителен произход от бащата.Предвид изложеното, претендира да бъде прието за установено, че е биологичен баща на детето Д. Д. Д. със съответните последици, предвидени в чл.70 от СК.

Видно от служебно изготвената от първоинстанционния съд справка от 1

НБД за ответника Д. Д. Д., род. на 09.09.2022г., е, че същият е с неустановен произход от бащата.Ищецът не твърди да е инициирал процедура по чл.64 и сл. от СК, в която да е налице хипотезата на чл.66, ал.1, изр.1 или 2 от СК.Предявеният иск е недопустим, защото понастоящем ищецът не е легитимиран да предяви иск за установяване на произход от бащата.Предвиден е извънсъдебен способ - припознаване, чрез който да се установи твърденият произход на детето Д. от ищеца.Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че ищецът не би могъл да се ползва от този извънсъдебен способ, защото е в конфликтни отношения с ответницата и тя няма да позволи извършването на припознаване, а и той желае да бъде изготвена ДНК експертиза, която да установи в пълнота неговите твърдения.Видно от процедурите, предвидени в чл.64 и сл. от СК, е, че припознаването се извършва едностранно от припознаващия, и едва когато припознаването бъде оспорено с писмено заявление от легитимираните по чл.61, ал.1, изр.1 и 2 от СК лица в рамките на предвиден преклузивен срок, то тогава припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението за оспорване на припознаването да предяви иск по чл.66, ал.2 от СК за установяване на произход.Така и в настоящия случай, ако бъде извършено оспорване от ответницата на припознаване, извършено от ищеца, последният ще може да предяви иск за установяване на произхода от бащата на детето Д., в производството по който ще може да иска изготвянето на ДНК експертиза, която да установи в пълнота неговите твърдения.Редът по чл.64 и сл. от СК не може да бъде преодолян, т.е. не се касае за избор, предоставен на твърдящия, че е биологичен баща на дете с неустановен произход от бащата, дали да се ползва от извънсъдебния способ или без да се ползва от него директно да предяви иск за установяване на произход, защото същият не попада в кръга на легитимираните да предявят общия иск по чл.69 от СК лица.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е недопустим, предвид което производството по него подлежи на прекратяване.Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2761/13.07.2023г., постановено по гр.д.

№1417/23г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3