Решение № 19083 от 22.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34661/2023
- Вид
- Решение № 19083
- Подписан
- 22.10.2024
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2, т.15 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7, 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7, 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7, 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 19083 гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110134661 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. В. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град С, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ....., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление:гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул.
“Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от ........
Ищцата твърди, че на 12.05.2023 година е бил сключен Договор за потребителски кредит с номер МАХ_500063742, съгласно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора - кредитодателят е отпуснал на ищцата сума в размер от 1 300,00 лева (главница), като са посочени съответно годишен лихвен процент от 39.03 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 45.84 %.
Сочи се, че договорът е сключен за срок от 16 месеца, като ежемесечната вноска на ищцата съгласно погасителния план е в размер от 105,50 лева. Твърди се, че в погасителната вноска не са включени описаните по-долу такси. Твърди се, че падежът на първата вноска е на 15.06.2023 г., а на последната - на 15.09.2024 г.
Твърди се, че било уговорено, съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора, че след изтичането на срока ищцата следва да върне сумата от 3483.20 лева, като в тази сума, без да са посочени като част от ГПР се включват и следните такси на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора:
1. такса за Бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 718.08 лева и 2. такса за Динамично плащане по кредита в размер на 1 077.12 лева.
Твърди се, че ищцата е заплатила до подаването на исковата молба сумата от 1300,00 лева.
Твърди се, че клаузите в договора, които предвиждат заплащането на такси на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора: 1.такса за Бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 718.08 лева и 2. такса за Динамично плащане по кредита в размер на 1 1
077.12 лева - са нищожни клаузи като противоречащи на закона и на добрите нрави.
Твърди, че поради съдържание на нищожни клаузи целият договор е недействителен.
Иска се от съда да постанови решение, с което да:
1- да прогласи за недействителен Договор за кредит номер МАХ_500063742, сключен между М. В. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град С, в качеството и на кредитополучател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление:гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано заедно и поотделно от управителите ........- на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.
11, т. 7, 10 и т. 20 от ЗПК.
В условията на евентуалност се иска от съда да прогласи за недействителни клаузите на чл. 9, ал.1 и чл. 9, ал.2 от Договор за кредит номер МАХ_500063742, сключен между М.
В. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град С, в качеството и на кредитополучател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление:гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано заедно и поотделно от управителите ........- на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищцата, като се оспорва изначално дължимост на разноски за ответника, поради качеството потребител на ищцата.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Твърди се, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и не му противоречи, като се оспорват заявените от ищеца твърдения за нищожност на договора за кредит и неговите клаузи.
Иска се от съда да отхвърли исковата претенция и присъди на ответника разноски, като се заявява възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като е допуснато и прието заключението по допуснатата и назначена съдено – счетоводна експертиза, въз основа на чийто анализ заедно и поотделно и по смисъла на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации и правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции: главен иск - да се обяви за нищожен Договор за потребителски кредит - с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит; евентуален иск - да се обявят за нищожни клаузи на договора за кредит - с правна квалификация 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Съдът е указал на страните, че разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика на СЕС, като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на потребителите.
2
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 12.05.2023 година е бил сключен Договор за потребителски кредит с номер МАХ_500063742, съгласно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Доказва се, че така видно от съдържанието на договора, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Договора - кредитодателят е отпуснал на ищцата сума в размер от 1 300,00 лева (главница), като са посочени съответно годишен лихвен процент от 39.03 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 45.84 %.
Установява се от съдържанието на договора, че същият е сключен за срок от 16 месеца, като уговорената погасителна вноска е месечна в размер от 105,50 лева, като падежът на първата вноска е на 15.06.2023 г., а на последната - на 15.09.2024 г.
Пак от договора се установява, че е уговорено, съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора, че след изтичането на срока ищцата следва да върне сумата от 3483.20 лева, като в тази сума, се включват и следните такси на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора: 1. такса за Бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 718.08 лева и 2. такса за Динамично плащане по кредита в размер на 1 077.12 лева.
Установява се, че клаузите в договора, които предвиждат заплащането на такси на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора: 1.такса за Бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 718.08 лева и 2. такса за Динамично плащане по кредита в размер на 1 077.12 лева - са нищожни клаузи като противоречащи на закона и на добрите нрави.
От допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза съдът приема за доказано, че паричната сума „Бързо разглеждане“ на искането за кредит е в размер на 718,08 лв., която е дължима на равни части през периода, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план.
В чл. 9, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с номер МАХ 500063742 е посочено, че при кандидатстването си за кредит Кредитополучателят изрично е заявил желание за „Динамично плащане“ на своя кредит. Паричната сума за „Динамично плащане“ на кредит е в размер на 1077,12 лв., която е дължима на равни части през периода, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план.
В чл. 9, ал. 3 от Договора е посочено, че общото дължимо по кредита е 3 483,20 лв. при месечна вноска в размер на 217,70лева.
Съдът приема за доказано отново от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, че по Договор за потребителски кредит с номер МАХ 500063742 е следвало да се плати и такса за Бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 718,08 лв. и такса Динамично плащане по кредита в размер на 1077,12 лв.у като в този случай годишен процент на разходите е 431.80%. Доказва се от експертизата, че такива такси не са плащани, като на 12.06.2023 г. М. В. П. е внесла сумата от 1300,00 лв. с което е погасена главницата. Вноската е направена в брой, като същата е заприходена при Кредитодателя с приходен касов ордер номер С702585 от същата дата. Доказва се, че съгласно счетоводната документация на Кредитодателя заемът е бил върнат, без да се налага плащане на лихви и допълнителни разноски по кредита. Съгласно счетоводните записи Договор за потребителски кредит с номер МАХ 500063742 е приключен и по него няма задължения.
С оглед на горното не може да се спори от правна страна, че уговорените в договора клаузи – чл.9, ал.2 и ал.3 относно предвидените плащания за „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ имат характер на неравноправни клаузи по договора, като обаче същите от правна страна не влияят на съществени елементи на договора.
В казуса не може да се спори, че процесният договор за паричен заем има характеристиката на потребителски договор, като длъжникът е потребител по смисъла на § 3
13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е физическо лице, което е придобило заемната сума, и видът на същия е потребителски, като в този смисъл и заемната сума не е била предназначена за извършване на търговска или професионална дейност на длъжника, и не се установява от доказателствата по делото, длъжникът да е действал при сключването на договора за заем в рамките на своята търговска или професионална дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално договаряне, поради което и потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях. В казуса съдът не приема договорът в частта за претендираната главница да съдържа неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Същият договор съдът приема, че съдържа неравноправна клауза в частта по отношение на клаузите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“.
Категорично е, че с оглед заключението по съдебно – счетоводната експертиза, че уговорения с договора ГПР надвишава размера лимитивно и императивно определен от разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, съгласно който - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Така се доказа, че уговорения ГПР при сключване на Договора за потребителски кредит, при което с участието на двете такси е в размер на 431,80 %.
По смисъла на чл.19, ал.5 от Закона за потребителския кредит - клаузи в договор, надвишаващи определените по чл.19, ал. 4 се считат за нищожни. Това дава основание на съда да приеме от правна страна, че уговорената между страните клауза относно такса „Бързо разглеждане“ и такса „Динамично плащане“ е нищожна.
Съгласно чл.19, ал.6 от Закона за потребителския договор при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по смисъла на чл.19, ал. 5, надвзетите средства над прага по чл.19, ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. В казуса договорът е падежирал.
Разпечатката съдържа 46 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d384b0b-ab25-4149-949d-09c2634e063a