Решение № 33 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Теодора Иванова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100505537 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3546/08.03.2023 г., постановено по гр.д. № 27852/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, са отхвърлени предявените от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК**** срещу С. К. У., ЛНЧ **********, искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 594 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 3871 от 03.07.2017 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата от 139,78 лв. мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. – 26.05.2020 г. – като погА.и чрез плащане в хода на процеса.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 91828/27.03.2023 г. от ищеца „Ф.Б.“ ЕООД /с предишно наименование "С.Б.“ ЕООД/, в която се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за дължимост на вземане по чл.220,ал.1 КТ в размер от 3594 лв., както и за мораторна лихва в размер от 139,78 лв. за периода 01.10.2019 г. – 26.05.2020 г., както и че срещу ответника било образувано изп.д. № 20218560401320 по описа на ЧСИ Б.Б. въз основа на изпълнителен лист, издаден по постановено неприсъствено решение по гр.д. № 19636/2020 г. на СРС, 76 състав, впоследствие отменено с решение по гр.д. № 13640/2021 г. на СГС. Въззивникът сочи, че със съобщение изх. № 1

5751/03.02.2022 г. по изпълнителното дело длъжникът бил уведомен, че е разпоредено приключването на изпълнителното дело поради погасяване на задълженията, но неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице погасяване на задължението в хода на процеса, което обстоятелство следва да се съобрази на основание чл.235,ал.3 ГПК. Във въззивната жалба се поддържа, че на основание чл.309,ал.2, изр.2 вр. чл.245,ал.3 ГПК принудително събраните суми по изпълнителното производство, образувано въз основа на отмененото неприсъствено решение, не следва да се съобразяват при последващото разглеждане на делото. Твърди се, че евентуално отхвърляне на предявения иск би било основание за последващо издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245,ал.3 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По подадената искова молба на ищеца „С.Б.“ ЕООД първоначално е образувано гр.д. № 19636/2020 г. на СРС, 76 състав, като с неприсъствено протоколно решение от 05.05.2021 г. исковете са уважени изцяло, присъдени са и 1335,76 лв. разноски. С решение от 12.05.2022 г., постановено по гр.д. № 13640/2021 г. на СГС, ГО, постановеното неприсъствено решение е отменено, а делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че по силата на трудов договор № 3871/03.07.2017 г. ответникът е заемал при ищеца длъжността „специалист клиентско обслужване“, код по НКПД 4222 3003 в структура „PAYPAL обслужване на клиенти Холандия“ в „С.Б.“ ЕООД при договорено месечно възнаграждение в размер на 2 500 лв. Договорът е сключен със срок за изпитване от 6 месеца, като съгласно пар. 9, ал.1 от договора след изтичане на срока за изпитване трудовото правоотношение може да бъде прекратено от 2 всяка от страните на предвидените в КТ основания с 2-месечно предизвестие.

От страна на ответника е отправено предизвестие за напускане от 22.07.2019 г., считано от 12.08.2019 г. Работодателят е издал заповед от 07.08.2019 г., връчена на същата дата, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 12.08.2019 г. В същата е посочено и че на основание чл.220, ал.1 КТ служителят дължи на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 3 594 лв., платимо до 30 дни от датата на връчване на заповедта.

Съгласно чл.220,ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая ответникът не е спазил уговорения срок на предизвестието от 2 месеца /даденото предизвестие е 21 дни/, поради което и дължи обезщетение за неспазено предизвестие за 41 дни, чиито размер е равен на 3594 лв.

Задължението по чл.220,ал.1 КТ е без срок, поради което и за изпадането на длъжника в забава е необходима покана /чл.84,ал.2 ЗЗД/.

Покана се съдържа във връчената на 07.08.2019 г. на ответника заповед за прекратяване на ТПО, с която се предоставя 30-дневен срок за изпълнение, изтекъл на 06.09.2019 г., следователно считано от 07.09.2019 г. е налице забава. За процесния период 01.10.2019 г. – 26.05.2020 г. дължимата мораторна лихва е в размер от 139,78 лв.

Основен спорен момент, във вр. с който са и всички заявени във въззивната жалба доводи, е по отношение обстоятелството дали процесните суми са погА.и от ответника в хода на процеса. От представените от ответника писмени доказателства се установява, че по молба на „С.Б.“ ЕООД е било образувано изп. дело № 20218560401320 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, срещу С. К. У. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.05.2021 г. въз основа на подлежащо на изпълнение решение по гр.д. № 19636/2020 г. на СРС, 76 състав. Със съобщение изх. № 5751/03.02.2022 г. по изпълнителното дело длъжникът е уведомен, че е разпоредено приключването му поради пълно погасяване на задълженията.

Въззивникът не оспорва, че сумата е събрана по образуваното изпълнително дело, но твърди, че това обстоятелство не следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението.

Неприсъственото решение формира сила на пресъдено нещо и разполага с изпълнителна сила. Макар и неприсъственото решение да не подлежи на обжалване, на общо основание (чл. 7, ал. 2 ГПК) същото подлежи на връчване на страните, като от този момент, съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК, започва да тече едномесечният преклузивен срок, в който страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Производството пред въззивната инстанция е 3 контролно-отменително, като то е свързано с наличието или липсата на посочените формални предпоставки. Ето защо, по аналогия, следва да се приложат правилата за отмяна на влезли в сила съдебни решения /определение № 50/20.01.2011 г. по ч.т.д. № 636/2010 г., на I Т.О./.

Неприсъственото решение се постановява в извънинстанционното производство за отмяна и не представлява въззивно решение (определение № 9/08.02.2010 г., по т.д. № 799/2009 г., на I Т.О.; опр. № 122/03.06.2011 г., по т.д. № 457/2011 г., на I Т.О.). То не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, т.е. с него въззивният съд не се произнася по съществото на правния спор.

Уважаването на молбата за отмяна на неприсъствено решение по чл.

240, ал. 1 ГПК заличава този съдебен акт с обратна сила, а не с действие занапред. Това в конкретния случай означава, че срещу ответника е било проведено принудително изпълнение на парично вземане по издадения изпълнителен лист по реда на чл. 442 и сл. ГПК /във вр. чл. 404, т. 1, предл. 1во/, но въз основа на несъществуващо изпълнително основание. Същото това разместване на имуществени блага - от патримониума на ответника в патримониума ищеца, но с междинно преминаване на парични средства през специалната банкова сметка на съответния съдебен изпълнител, не може да се приравни на доброволното извънсъдебно погасяване на дълга чрез плащане.

Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, разграничавайки на тази плоскост дали става въпрос за удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумата по веднъж издадения въз основа на неприсъственото решение изпълнителен лист, от тези действително относими факти, свързани с евентуално доброволно погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство.

Това принципно становище е застъпено във всички случаи на проведено принудително изпълнение въз основа на акт – изпълнително основание, който подлежи на последващ инстанционен контрол или който е отменен чрез извънинстанционен способ – в касационното производство при обжалване на осъдителни въззивни решения, които имат изпълнителна сила /чл.404, т.1, предл. 2 ГПК/, при разглеждане на спора по реда на чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК /разяснено с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.VI.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г/., при въззивна проверка на решение, по което е допуснато предварително изпълнение по реда на чл.242 ГПК, в хипотезата на отменено по реда на глава 24 решения, при отмяна на неприсъствено решение/.

Погасителният ефект на плащането, извършено по изп. дело № 20218560401320 по описа на ЧСИ Б.Б. е поставен в зависимост от уважаването или отхвърлянето на настоящия осъдителен иск, тъй като само при реализирането на втората от тези две възможности ответникът би имал право да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу ищеца по реда на чл.

309, ал. 2, във вр. чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро ГПК /в този смисъл решение № 79 от 4

24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 8/2016 г., I Т. О., ТК/. В заключение, незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при данните по делото за веднъж осъществено принудително събиране на сумата въз основа на отмененото неприсъствено решение, съдът при ново разглеждане на делото следва да зачете погасителния ефект на плащането по реда чл.235,ал.3 ГПК и да отхвърли исковете. Съдът не следва да съобразява принудително събраната сума при постановяване на своето решение, като това обстоятелство ще бъде съобразено при евентуално последващо образувано изпълнително производство за събиране на сумите, предмет на делото.

По изложените съображения и съдът намира, че предявените искове чл.220, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД са изцяло основателни.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго, с което предявените искове по чл.220, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъдат уважени в цялост.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски по настоящото производство в размер от, разноски по 3210,44 лв. /за настоящото производство, за първоинстанционното производство, за производството по гр.д. № 19636/2020 г. на СРС, 76 състав, по гр.д. № 13640/2021 г. на СГС, ГО и по обезпечителното производство/.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3546/08.03.2023 г., постановено по гр.д. № 27852/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, и вместо това постановява: