Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 470 от 02.12.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 303/2024
Вид
Решение № 470
Подписан
02.12.2025
В сила
14.01.2026
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34, ал.1 · Закон за счетоводството
  • чл.145 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Варна, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20243100900303 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от “Тиви Груп Варна“ ООД, ЕИК 103581387, със седалище гр.Димитровград, чрез адв. М. К., против Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ****** обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата 95755,20 лв., представляваща останалата част след предявен частичен иск от общо 125755.20 лв., съставляващи обезщетение за вреди, причинени от ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, изразяващи се в липсваща касова наличност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 12502 лв., представляваща останалата част от общо 16418 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска 08.11.2022г.

В исковата молба се твърди, че ответницата е била управител на ищцовото дружество в периода от 10.02.2009г. до 29.06.2021г. и в това си качество е управлявала и осъществявала изцяло оперативната дейност на дружеството в района на гр.Варна и гр.Шумен. Сочи се, че в периода 05.07.2021г.-16.07.2021г., е извършена инвентаризация от нарочно назначена комисия, която констатирала липса на заприходени като касова наличност парични средства в размер на 125755.20 лв. С нотариална покана от 12.10.2021г. ответницата била поканена да даде обяснение за установената липса в касата на дружеството и да възстанови сумата, в отговор на която тя заявила, че на служителите във гр.Варна и гр.Шумен били заплащани суми по касови ордери извън ведомостите за заплатите, които надвишават 63000 лв., както и че е изплащала дивиденти в общ размер над 22000 лв., комисионни в размер над 26000лв. Твърди се, че липсват ордери за изплащане на такива суми на служители, както и основание за такова плащане, също така, че 1 дивиденти се изплащат въз основа на решение на Общото събрание и то от сметката на дружеството, а не от личната сметка на управителя. Твърди се, че установената липса от касата на дружеството към датата на вписване на освобождаването на ответницата като управител, в размер на 125755.20 лв., за която не са представени разходо-оправдателни документи, представлява имуществена вреда на дружеството, поради което на Общото събрание от 20.05.2022г. е взето решение да се търси имуществена отговорност на ответницата по реда на чл.145 от ТЗ за причинената имуществена вреда на ищцовото дружество - липса на парични средства, заприходени като касова наличност в размер на 125755.20лв. Твърди се, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска в размер на 16418лв.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата Р. И. Г. е депозирала писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на претенцията. Твърди, че цялата сума е разпределена за заплати на служители, комисиони на клиенти, дивиденти и за други разходи. Сочи, че е била освободена като управител на 03.06.2021г., а проверката, при която били установени липси, била извършена на 30.06.2021г., тоест обхващала период, през който ответницата не е била вече управител на дружеството. Поддържа се, че всяко движение на парични средства от касата на дружеството е извършвано от ответницата със знанието и съгласието на дружеството.

С постъпилата допълнителна искова молба се излага становище за неоснователност на възраженията в отговора. Поддържа се, че в тежест на ответника е да представи надлежни разходооправдателни документи съгласно ТЗ, ЗСч и действащото законодателство за това, че са извършени плащания на законово основание, които са довели до намаление на касовата наличност.

Твърди се, че ревизията е извършена с известно забавяне, тъй като ответницата е укривала счетоводни документи на дружеството и не е предала наличните парични средства в касата в гр.Варна.

С допълнителния отговор ответната страна поддържа, че решението за освобождаване на управител обвързва съдружниците веднага, а след вписване в ТРРЮЛНЦ има действие и по отношение на трети лица.

Релевирано е възражение за погасяване по давност на вземането, както и възражение за прихващане със сума в размер на 21540 лв., представляваща минималния осигурителен доход за периода от 01.07.2018г. до 31.06.2021г., претендирана по договор за управление от 15.01.2009г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.145 от ТЗ управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. За успешното провеждане на иск с посоченото основание ищецът следва да докаже качеството на управител на ответницата през процесния период, взето решение на съдружниците за предявяване на иска, настъпила вреда в резултат от действия или бездействия на управителя, причинна връзка между това поведение и вредата, както и нейния размер.

От извършената служебна проверка по партидата на ищцовото 2 дружество в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 10.02.2009г. ответницата Р. Г. е била вписана като управител, действащ заедно и поотделно с другите двама управители. Видно от представения по делото протокол, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, е видно, че на проведено на 03.06.2021г. извънредно ОС на съдружниците на “Тиви Груп Варна“ ООД и тримата управители са освободени и е избран В.Н.М.. Промените са вписани в ТРРЮЛНЦ на 29.06.2021г.

Със заповед №1/30.06.2021г. новоизбраният управител е разпоредил на основание чл.34, ал.1 от ЗСч. да се извърши инвентаризация на обектите на дружеството в гр.Варна и гр.Шумен, с материално отговорно лице ответницата, действала като оперативен управител на дейността на обектите до 28.06.2021г. включително.

Видно от представения протокол от 16.07.2021г. за извършена инвентаризация в обектите в гр.Варна и гр.Шумен, комисията е установила следните наличности на парични средства: 1703.12 лв. - касова наличност от текущи продажби към 05.07.2021г. и 1147 лв. - касова наличност към 30.06.2021г., предадена от ответницата на комисията на 07.07.2021г.

Комисията е установила, че касовата наличност на дружеството към 30.06.2021г. по касова книга е в размер на 126 902.20 лв., с оглед на което е констатирала, че след приспадане на установената наличност липсващите парични средства са в размер на 125 755,20 лв.

Видно от представения по делото протокол от 20.05.2022г. на проведено ОС на “Тиви Груп Варна“ ООД е взето решение за ангажиране на отговорността на ответницата по съдебен ред за нанесени от нея вреди в качеството й на управител, изразяващи се в липса на касова наличност, съгласно нарочен баланс към 30.06.2021г.

В случая е налице постановен и влязъл в сила съдебен акт по водено между същите страни производство по гр.д. №45/2023г. на ВОС, образувано по частичен иск с правно основание чл.145 от ТЗ. Влязлото в сила решение съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища, като обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право.

Съгласно разрешението по т.2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Установените с влязлото в сила решение по иска общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо и възраженията на ответника относно тези факти следва да се считат за преклудирани. Преклудиращото действие на СПН се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно 3 искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

В конкретния казус това са фактите относно качеството на ответницата като управител през процесния период, взето решение на съдружниците за предявяване на иска, настъпила вреда в резултат от действия или бездействия на управителя, причинна връзка между това поведение и вредата.

При наличие на влязъл в законна сила съдебен акт, с който са установени със сила на присъдено нещо правопораждащите факти, претенциите са доказани по основание и в настоящото производство подлежи на доказване само техния размер. Релевантният момент, към който следва да се преценява размера на липсващите парични средства, е датата, на която ответницата е освободена като управител - 03.06.2021г. с решение от извънредно ОС на съдружниците на “Тиви Груп Варна“ ООД, чието действие настъпва веднага във вътрешните отношения между съдружниците.

За установяване на размера и стойността на липсващите парични средства е допусната и приета СЧЕ, от заключението по която се установява, че касовата наличност към 30.06.2021г. по счетоводни данни е 126 902,20 лв., а към 03.06.2021г. по счетоводни данни е била 115 976,74 лв. Доколкото представените към допълнителния отговор РКО, неотразени в счетоводството на дружеството, не са приети като доказателства по делото поради настъпила преклузия, заключението в частта, с която ги взема предвид, не следва да се съобрази. Според заключението касовата наличност, установена при инвентаризацията, е в размер на 1147 лева. След приспадане на тази сума от касовата наличност по счетоводни данни към датата на освобождаването на ответницата като управител 03.06.2021г. се получава разлика в размер на 114 829,74 лв. В този размер са липсващите парични средства, представляващи настъпила за дружеството вреда, от които следва да се приспадне също и присъдената с влязлото в сила решение по уважения частичен иск сума в размер на 30 000 лева. С оглед на изложеното настоящата претенция се явява основателна за сума в размер на 84 829,74 лв., като до този размер искът следва да се уважи и съответно да се отхвърли до претендирания размер от 95755,20 лв.

Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция за обезщетение за забава, което при настоящото вземане, произтичащо от т.н. “управленски деликт“, се дължи с начален момент съобразно правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, съгласно което при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В случая ответницата е следвало да предаде на представляващия дружеството касовата наличност към датата на освобождаването си като управител - 03.06.2021г., поради което обезщетение за забава се дължи от следващата дата - 04.06.2021г. С оглед диспозитивното начало претенцията следва да бъде уважена за посочения от ищеца период от 17.07.2021г. до 29.10.2022г. Изчислен чрез лихвен калкулатор, размерът на обезщетението за забава за посочения период възлиза на 11074.90 лв., като от този размер следва 4 да се приспадне присъдената с влязлото в сила решение по уважения частичен иск сума в размер на 3916 лева, поради което акцесорният иск е основателен за сумата 7158,90 лв. До този размер искът следва да се уважи и съответно да се отхвърли до претендирания размер от 12502 лв.

Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.