Решение № 5443 от 09.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5443 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330107225 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. И. И. ЕГН ********** против „Креди йес“ ООД ЕИК 200688545, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, като в условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че клаузата на чл.

6, ал.2 от договора за потребителски кредит № ***, сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите нрави и неспазване разпоредбите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал. от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит № ***, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева при ГПР 64,055 %. В чл. 6, ал.2 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 776.52 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Посочената клауза, според ищеца била нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави. Същата била необосновано висока, което излизало извън нейните присъщи ообезпечителна, обезщетитебна и санкционна функицци, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК.

Същата не била уоворена индивидуално по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, поради което се явявала неравноправна.

Твърди се, че процесният договор бил недействител на специалните основания на чл.22 от ЗПК. Договорът не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, тъй като не бил посочен приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Договорът не отговарял и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като ГПР не включвал 1 всички разходи по кредита. ГПР бил посочен само като абсолютна стойност, липсвало разписана ясна методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти се включват в него и как се формира същия. Договорът бил нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като като сумата която се претендирала като неустойка не била включена в ГПР и ГЛП.

Предвид гореиложеното претендира уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор за исковата молба от ответната страна. Не се оспорва, че между страните е сключен договор за кредит № ***, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева при ГПР 64,055 %. В чл. 6 била дадена възможност на заемателя да избере начините за обезпечаване на заема, като били изброени възможни варианти за това, а в чл. 8 била посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3-дневен срок. Към договор билки предоставени Погасителен план и ОУ, като ищецът бил запознат и положил подпис на всяка страницата. Заемната сума в размер на 1000 лв. била предадена в брой на заемателя чрез разходен касов ордер.

Сочи се, че твърденията за нищожност на клаузата в чл. 8 от договора са неоснователни и недоказани, тъй като изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем с ответника било посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата. Неустойката била изчислена на база конкретно зададените от заинтересованото лице параметри на заема- главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт. Твърди се, че ищцецът е знаел условията на дружеството за обезпечаване на заема и бил предварително запознат с последиците от непредоставяне на обезпечения, ако сключи заем с ответника.

Клаузата по чл. 8 от договора се твърди, че е индивидуално уговорена със заемателя и е съобразена с неговото желание, изразено в молбата за кандидатстване за заем. Параметрите по договора били предварително уточнени и индивидуализирани, като според него по такъв начин е уговорен и размерът на неустойката, който е изцяло съобразен с индивидуалните потребности и възможности на заемателя. Клаузата за неустойка била уговорена под отлагателно условие- в случай, че не е предоставен поръчител/и, които да отговарят на условията на дружеството за обезпечаване на заема в 3-дневен срок след сключване на договора. Договарянето на такава неустойка било израз на доброволно формирана воля на страните. Към момента на сключване на договора ищецът бил съгласен с тази неустойка и изрично изразил своята воля, посредством сключване на договора. Задължението на кредитополучателя по договора било формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора и ако не предостави обезпечение в тридневен срок от подписването, да плати неустойката по чл. 8. Според ответника договорката изпълнява присъщите на всяка неустойка функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Смята се, че е неоснователно твърдението, че неустойката не е индивидуално уговорена и че противоречи на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Тя не била включена като елемент в ГПР поради забраната на чл. 19, ал. 3, т.1 ЗПК. Клаузата на чл. 8 от договора се смята за изцяло законосъобразна, действителна и непротиворечаща на закона и на добрите нрави и практика. В договора за заем и в общите условия изрично били посочени правата на заемателя от отказ от така сключения договор, като тя не се била възползвала от това свое право.

Посочва се, че твърденията за заобикаляне на законови разпоредби с процесния договор са неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата 2 обстановка. Смята се, че неустойката е индивидуално уговорена със заемателка и съобразена с изразените от нея предпочитания за размер на главница, срок на договора и кредитен продукт. Неустойката не представлявала разход по кредита, нито допълнителна печалба към договорната лихва, а имала съвсем друг характер и функции, описани по-горе. Неустойката не представлява и възнаградителна лихва, тъй като имала санкционна и обезщетителна функция, а не характера на цена, която се дължи за ползване за определено време на предоставена от заемодателя парична сума.

Ответникът счита, че твърдението за накърняване на добрите нрави също е неоснователно. Ответната страна била небанкова финансова институция, която отпуска краткосрочни потребителски кредити, и в този смисъл профилът на клиентите, с които дружеството работи, бил по-рисков откъм изпълнение на задълженията за плащане на погасителни вноски, което налага и подобни клаузи. Посочва се, че заемодателят е изпълнил всички законови изисквания за осведомяване на потребителя за клаузите и условията на договора за заем, положил е нужната грижа цялата информация по кредита да бъде изчерпателно и предварително предоставена и разяснена.

Твърди се, че при изчисляване на ГПР в него не следва да бъде включвана неустойката по чл. 8, тъй като по своя характер тя съставлявала разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение, а нямала характера на лихва, такса или друг разход.

Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 10603 от 15.08.2025 год., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен че между страните е сключен Договор за кредит № ***, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева при ГПР 64,055 %., както и че вземането за неустойка не е включено в ГПР.

Видно от съдържанието на представения по делото Договор за кредит № ** /л./и по-специално клаузата на чл. 6 договора /л.7,8/ установява задължение за заемателя да осигури поне две обезпечения измежду следните: под формата на запис на заповед, подписан от заемателя, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 10, ал. 1, т.5 от Общите условия към договора за заем. Видно от Общите условия /л.45-52/ и по-специално клаузата на 10, ал. 2, т.1 от тях, се поставят следните кумулативни условия към поръчителите: едно или две физически лица, които да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на МРЗ, да работи по безспорчен трудов договор; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. При неосигуряването на обезпечение се дължи неустойка, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.2 от договора в размер на 776.52 лева.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Креди Йес" ООД като заемодател и ищецът Н. И. И.–като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е 3 физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 6, ал.1 и ал.2 от Договора. Посочената разпоредба – чл.6 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури поне две обезпечения измежду следните гарант и – ценна книга, ипотека, особен залог или банкова гаранция. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и тази на чл. 6 от Договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество клаузата на чл. 6 представлява скрито възнаграждение за кредитора ( което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер ( 1000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от 1000 лева. ( за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поне две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.