Решение № 1916 от 18.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12277/2025
- Вид
- Решение № 1916
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1916 гр. Варна, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110112277 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца И. Р. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Н. с. срещу ответника А. В. Г., с ЕГН**********, с адрес: гр. В. в условията на обективно евентуално съединяване осъдителни искове, както следва:
1/ с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД да бъде осъден А.
В. Г., с ЕГН**********, с адрес: гр. В., да заплати на И. Р. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Н. с., на основание, сумата от 1428.46 евро (хиляда четиристотин двадесет и осем евро и четиридесет и шест цента), с левова равностойност от 2793.82 лева, въз основа на сключен между устен договор за заем, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-05.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
2/ в условията на евентуалност, ако съдът приеме за неоснователен предявения иск с пр. осн. чл.79, ал.1, във връзка с чл.240 от ЗЗД да бъде осъден А. В. Г., е ЕГН**********, с адрес: гр. В., да заплати на И. Р. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Н. с., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 1428.46 евро (хиляда четиристотин двадесет и осем евро и четиридесет и шест цента), е левова равностойност от 2793.82 лева, като получена без основание от него по сметка в Револют, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника А. В. Г. се познават от няколко години. Поддържали добри приятелски отношения. На 14 септември 2023 година, той поискал от ищеца да му заеме сумата от 2400 евро, за да покрие свои задължения за срок от два дни, като първоначално поискал 2000 евро, но след това в процеса на разговорите, помолил за 2400 евро.
Още на същия ден, на 14.09.2023 година, превел на А. В. Г. по Revolut / Револют 1 сумата от 2400 евро, което в левова равностойност е 4693.99 лева.
Преводът бил извършен в две транзакции, в първата превел пробно 1 евро, за да провери дали всичко е наред с приложението Револют. Непосредствено след това превел и останалата част - 2399 евро.
Уговорката била да му върне заетата сума до два дни. За тези уговорки страните не са сключвали писмен договор за заем, тъй като ищецът разчитал на неговата добросъвестност и на това, че са добри познати.
След като минал един месец, ищецът поканил ответникът да му върне сумата със съобщение в Телеграм, изпратено на 20.10.2023 г. След поканата ответникът превел сумата от 1049 долара по курса на деня за всеки превод, или общо 971, 54 евро, преведени на два пъти, както следва: на 24.10.2023 г. - сумата от 699 долара, при курс 1.06 долар - евро или 659.43 евро и на 25.09.2024 г. - 350 долара, при курс 1.1214 долар –евро, или 312, 11 евро. Остатъкът от 1428,46 евро все още не е върнат от ответника, въпреки многократните покани от ищеца.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК не е депозирал такъв.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
От представената по делото Телеграм кореспонденция (неоспорена от страните) се установява, че ответникът отправя до ищеца искане да му заеме пак 2 к усдт за два дена. Ответникът изпраща баркод за револют на ищеца, който го пита, колко точно да прати и дали е дошло едно евро. С превод по Револют на 14.09.2023 г. в 15:27 часа ищецът е изпратил на Anatoly G. сумата от 1 евро. Ответникът отговаря, че ако може да изпрати 2,5 К, ако не 2 К. Ищецът му отговоря „2,4 при теб са“. С превод по Револют на 14.09.2023 г. в 15:33 часа ищецът е изпратил на ответника сумата от 2,399 евро.
На 16 октомври 2023 г. ищецът пита ответника по Телеграм да ли може да му ги пусне в usdt, като посочва адрес в долари, а ответникът му отговаря 700 usdt. Ищецът му отговаря: „Да получих 699“, а ответникът му отговаря: „ОК 699 усд“. На същата дата е ищецът посочва друг адрес за плащане в щатски долара.
В периода от това плащане до 17 октомври 2024 г. е разменена кореспонденция между страните, в която ищецът кани многократно ответника да издължи остатъка от заетата сума, а ответникът обещава, че от следващата седмица ще започне да издължава сумата, като изтъква различни причини за временни финансови проблеми.
По делото е разпитана свидетелката М. Г. П. – съпруга на ищеца, показанията на която съдът цени при условията на чл.172 ГПК, с оглед на целокупния събран по делото доказателствен материал. От показанията на свидетелката се установява, че познава А. Г. от 2020 г. покрай съпруга си. Първоначално А. Г. се обърнал към ищеца за заем, който върнал успешно . След това 2023 г. се обърнал още веднъж за заем към ищеца, като уговорката била да върне сумата след два дни. Така ищецът му превел по Револют първоначално сумата от 1 евро за проба и след това сумата от 2399 евро.
Ответникът върнал една част от тази сума в размер на 900 евро, като останала невърната сумата от 1320 евро.
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в 2 собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Според разпоредбата на чл.240, ал.3 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Договорът за заем е реален и се счита сключен с предаване на земната сума.
Видно от представените разпечатки от Револют, разменената телеграм гореспонденция и показанията на свидетелката безпротиворечиво се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за заем на 14.09.2023 г., като ищецът е превел по сметка на ответника в Револют общо сумата от 2400 евро. Заемът бил уговорен с падеж два дни след заемане на сумата или 16.09.2023 г.
На 24.10.2023 г. ответникът превел на ищеца сумата от 699 долара, чиято еврова равностойност съгласно официалния курс е била в размер на 659,43 евро.
На 25.09.2024 г. била преведена сумата от 350,00 щатски долара, чиято еврова равностойност съгласно официалният курс била в размер на 312,11 евро.
Така от ответника е била върната общо сумата от 971,54 евро, като е останала неиздължена сумата от 1428,46 евро.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че процесният договор е сключен с предаване на сумата от 2400 евро на ответника, че от ответника е останала неиздължена сумата от 1428,46 евро, поради което ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца остатъка от заемната сума.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 467,91 евро, от които заплатена държавна такса в размер на 58,88 евро и възнаграждение за един адвокат 409,03 евро, които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца с оглед изхода на спора. В полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените в изпълнителното производство разноски, съобразно с трайната практика на ВКС.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Г., с ЕГН**********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Н. с., сумата от 1428.46 евро (хиляда четиристотин двадесет и осем евро и четиридесет и шест цента), въз основа на сключен между устен договор за заем от 14.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-05.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.240 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. В. Г., с ЕГН**********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Н. с. сумата от 467,91 евро (четиристотин шестдесет и седем евро и деветдесет и един цента, представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4