Решение № 856 от 31.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Варна, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100501022 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №481/12.02.2025г. по гр.д.№ 8409/2024г. по описа на ВРС е прието за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ДЪЛЖИ да върне на „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД, ЕИК 814192134, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ***, сумата от 7848,00 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ - представляваща платена на 20.09.2022 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,07 MW, находяща се в ПИ ***/УПИ XXIII, кв. 50/, гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ПВИ - 2176, поръчка № 2202007150, което плащане е направено по проформа - фактура № 1312051524/15.09.2022 г. , издадена от „Електроразпределение север“ АД, а след заплащане на сумата и издадена фактура № 1318320471/20.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4429/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 12 състав, като със същото решение е уважен предявения срещу „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр.

1

София, ***/ трето лице-помагач на страната на ответника/ осъдителен обратен иск, предявени от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, за сумата от 7848,00 лв. / - представляваща платена на 27.09.2022 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,07 MW, находяща се в ПИ ***/УПИ XXIII, кв. 50/, гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ПВИ - 2176, поръчка № 2202007150, за което е издадена фактура № 0000019836/27.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД изпълни постановеното срещу него установително решение по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Срещу така постановено решение е постъпила въззивна жалба вх.№ 19956/05.03.2025г., подадена от „Електроразпределение север“ АД, чрез адв.

Б., в частта, в която е уважен предявения срещу ответника/ сега въззивник/ установителен иск с правно осн.чл. 422, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се оспорват изводите на ВРС, че процесната сума е заплатена при начална липса на основание. Същата е заплатена за извършено проучване на условията за присъединяване обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение. Конкретният размер на дължимата такса е определен от „ЕСО“ ЕАД. Акцентира, че съгласувателната процедура между операторите на разпределителната и преносната мрежи по съществото си представлява проучване за присъединяване на обекта, за което е дължима такса в размер на 7748 лева, съгласно чл. 2.1. от Решение № Ц-27/2016г. на КЕВР . Поддържа, че дружеството е изпълнило задълженията си за извършване на проучване за присъединяване, съответно е издадено положително становище за присъединяване. Въз основа на изложеното се настоява, че въпросната сума не е заплатена без основание. Настоява за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения срещу страната иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В постъпилия в срока по чл. 263 от ГПК отговор от насрещната страна „Търговско-логистичен комплекс Г.О.“ АД, чрез адв. Д., се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Акцентира върху законосъобразните изводи на първата инстанция за това, че дейностите по съгласуване и проучване на присъединяването са различни по естеството си. Такса за проучване за присъединяване на ел. централи от ВЕИ се дължи само ако централата разполага с мощност от 15 МВ, какъвто не е случаят. Счита, че 2 процедурата по съгласуване е единствено с цел информиране „ЕСО“ ЕАД за задължението му за присъединяване, и за нея не е предвидена такса.

Претендира разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба вх.№ 23333/14.03.2025г. от ответника по обратния иск „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК145201304, със седалище гр. София, чрез юк. А., който обжалва решението в цялост. Оспорват се изводите на съда за това, че таксата е недължимо платена. Сочи, че съдът не е приложил действащата материалноправна уредба. Счита, че в процесния случай се е искало присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 отм., а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната, а не на обект на производител. Сочи, че когато мощността на централата е под 5MW, тя се присъединява към разпределителната мрежа, а „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД присъединява електропровода, чрез който се осъществява присъединяването на централата. В случая се присъединяват производствени мощности, които предстои да работят в паралел с електроенергийната система, поради което и на осн. чл. 102, ал. 4 от посочената наредба процедурата по присъединяване не се изчерпва само със съгласуване по реда на чл. 53,ал. 2 от Наредбата, а се извършва и проучване. Именно за целите на проучването е заплатена процесната такса съгл. чл. 2.1. от Решение № Ц27/2016г. на КЕВР. Поддържа и че присъединяването на обекта изисква сключване на предварителен договора между двата мрежови оператора.

Въпросното договаряне следва при всички случаи да се предхожда от определяне условията за присъединяваме, извършвано на етапа на проучване.

Въз основа на изложеното счита, че таксата е заплатена именно за изготвено проучване. Заплатената цена за услугата съответства на действително извършените от оператора разходи за проучване. В заключение се настоява за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

Постъпил е в срока по чл. 263 от ГПК отговор от „Електроразпределение север“ АД, чрез адв. Б.- ищец по обратния иск. С отговора се споделят аргументите по жалбата.

Постъпил е отговор и от въззиваемия „Търговско-логистичен комплекс Г.О.“ АД. Въззиваемият намира за законосъобразни изводите на съда за това, че проучване е извършено от електроразпределителното дружество, а не от оператора на мрежата. Акцентира, че не е налице равнозначност на термините по чл. 56 от Наредба № 6 отм. „съгласуване“ на условията за присъединяване и „проучване“ на тези условия. Намира за неотносимо обстоятелството за това, че ищецът е сключил предварителен договор за присъединяване към ФвЕЦ, доколкото това действие касае следващ етап от процеса на присъединяване. Настоява за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.

3

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивните жалбите са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е сезиран с предявен от „Търговско-логистичен комплекс Г.О.“ АД срещу „Електроразпределение север“ АД по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи да върне сумата от 7848,00 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ представляваща заплатена от заявителя на длъжника сума на 20.09.2022 г. без основание за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,07 MW, находяща се в ПИ *** (УПИ ХХІІІ, кв. 50) гр. Горна Оряховица, обл.

Велико Търново, ПВИ – 2176, поръчка № 2202007150, което плащане е направено по проформа фактура № 1312051524, към която е издадена фактура № 1318320471/20.09.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 4429/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът твърди, че започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната сума за съгласуване условия за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ с инсталирана мощност 0,7 МW, находяща се ПИ *** / УПИ XXIII, кв.50/, гр. Горна Оряховица, общ. Велико Търново, ПВИ 2176, поръчка 2202007150. Счита, че сумата е била недължима.

Излага, че с действията си по събиране на сумата ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД, която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е нормативно определена. Сочи, операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата. Счита, че събраната така за съгласуване на условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД се явява втора такса по платена услуга и не съставлява проучване за условията за приесъединяване на ФЕЦ.

Съгласуването на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната мрежа средно не представлява проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на включените по 4 количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел. централи от Ви с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. и за съгласуването не е предвидена такса.

Ответникът „Електроразпределение Север“ АД в срока по чл. 131 ГПК е оспорил иска. Въз основа на детайлно изложената хронология на събитията по подаденото искане за присъединяване на ФвЕЦ и съгласуването му с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД ответникът поддържа, че с оглед конкретиката на присъединяването, на основание чл. 53, ал. 2 Наредба № 6 е бил длъжен да го съгласува с електропреносното дружество, като поддържа и че това по съществото си представлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. На база тези аргументи поддържа, че сумата не е била платена без основание. Относно размера й пояснява, че той е бил определен от КЕВР. Освен това заявява, че самият той не дължи сумата, доколкото тя не е останала в неговия патримониум, а е била преведена на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД.

С отговора на исковата молба, на основание чл. 219, ал. 1 и съответно чл.

219, ал. 3 ГПК ответникът е поискал привличването на „Електроенергиен системен оператор” АД като трето лице помагач на своя страна и е предявил срещу него обратен иск. Поставяйки като вътрешно-процесуалното условие уважаването на главния иск срещу него, „Електроразпределение север” АД заявява, че изисканата от „Електроенергиен системен оператор” АД такса, при уважаване на главния иск, би се явила платена при начална липса на основание, поради което счита, че тя следва да бъде върната обратно в неговия патримониум. В срока по чл. 131 ГПК от ответника по обратния иск „Електроенергиен системен оператор” ЕАД е постъпил отговор, с който претендира за неговото отхвърляне. По същество поддържа, че в настоящия случай е било поискано присъединяването на обект на оператора на разпределителната мрежа, а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на „Електроразпределение север” АД, присъединен към преносната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно чл. 116а ЗЕ. Акцентира, че се касае се за присъединяване към електроразпределителната мрежа на електропроизводствени мощности, които да работят в паралел с електроенергийната система, а именно фотоволтаична централа следователно е било необходимо извършването не само на съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба изисква, представянето и на документи по реда на Част трета от Наредба № 6. Именно поради необходимостта и от проучване, което твърди, че е било извършено от него, ответникът по обратния иск счита за дължима таксата от 7848 лв. на основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата.