Решение № 12 от 30.01.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Търговище, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20243530200798 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. К. В. от гр.Търговище, ЕГН: **********, действащ чрез пълномощник - адв.И. И. - АК – Търговище против Наказателно постановление № 24 - 1292 – 001231 от 09.07.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р ПП – Търговище. Считайки, че НП е необосновано и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител в с.з. изразява становище, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :

Свидетелите Ив.И. и Т.Т. - мл. автоконтрольори в с-р ПП при ОДМВР 1 Търговище били назначени съвместно в наряд за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. на 26.03.2024 г. По време на дежурството им били изпратени на паркинга до ресторант „Борово око“ в гр.Търговище, по сигнал за „дрифтещи“ автомобили.

Пристигайки на място, св. И. и св. Т. заварили други полицейски служители от РУ - Търговище, които ги информирали, че са предупредили устно присъстващите водачи на МПС да спазват правилата за движение. Част от посочените автомобили потеглили по ул.“Капитан Данджиев“, след което завили наляво по ул. „П.Р.Славейков“, а служителите от с –р ПП ги последвали със служебния автомобил. На кръстовището с бул. „Митрополит Андрей“ автомобилите спрели, тъй като светофарната уредба светела с червена светлина. Първи на кръстовището бил л.а. „Алфа Ромео“ с рег.№ Т 56** ВТ, управляван от жалбоподателя, зад него бил автомобилът, управляван от св.М., а полицейският автомобил бил пета или шеста кола. След като светофарът светнал в зелено, жалбоподателят подал рязко газ и превъртайки гумите на л.а. „Алфа Ромео“ се отправил към ул. “Трети март“, откъдето продължил по ул.“Г.С.Раковски“. Междувременно контролните органи продължили движението си направо, по ул. “Трети март“, където в близост до механа „Капанът“, спрели заради неправилно изпреварване автомобила на св.

М.. Междувременно жалбоподателят, управлявайки л.а. „Алфа Ромео“ с рег.№ Т 56** ВТ по ул.“Никола Симов“ също излязъл на ул.“Трети март“, където бил спрян от контролните органи. След извършена проверка, св.И. му съставил АУАН № GA 1257253 от 26.03.2024 г. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение срещу АУАН.

Приемайки същото за неоснователно, въз основа на съставения АУАН № GA 1257253 от 26.03.2024г., Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р ПП – Търговище издал Наказателно постановление № 24 - 1292 – 001231 от 09.07.2024г., с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания доказателствен материал – показанията на свидетелите И. И., Т. Т., Б. Н., М. М. и приложените писмени доказателства по делото.

В хода на административнонаказателното производство не са 2 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в предвидените от закона форма, ред и срокове. Налице е яснота по отношение описанието на нарушението и правната му квалификация. От приложените докладни записки е видно, че наказващият орган е извършил проверка във връзка с възражението, подадено от жалбоподателя.

Следва спорът да бъде разгледан по същество.

С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, която разпоредба забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Административните наказания са наложени на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, който предвижда лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От фактическа страна извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение е обосновано с констатацията, че на 26.03.2024 г. в 11:00 часа в гр.

Търговище, ул."П.Р.Славейков“, на кръстовището с бул. „Митрополит Андрей“ с посока на движение към ул. „Трети март“ жалбоподателят управлявал лек автомобил "Алфа Ромео 147" с рег. № Т 56** ВТ, собственост на Д. И. Д., като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като преднамерено подал рязко газ с цел умишлено да изведе МПС извън контрол, чрез превъртане на гумите и създал опасност за другите участници в движението.

Констатациите, съдържащи се в АУАН, респ. в НП не разполагат с презумптивна доказателствена сила в съдебната фаза на процеса. Същите подлежат на доказване посредством всички допустими от закона доказателствени средства, като в тежест на наказващия орган е да установи и докаже релевантните за съставомерността на деянието факти по несъмнен начин.

3

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№ Т 56** ВТ по ул. „П.Р.Славейков“ в посока към ул.“Трети март“ в гр.Търговище т.е. управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, съгласно § 6. т. 1 от ДР на ЗДвП. Безспорно установен е и факта, че водачът спрял на кръстовището на посочените улици с бул.

„Митрополит Андрей и бул. „Цар Освободител“, тъй като светофарната уредба светела с червена светлина. От показанията на свидетелите Н. и М., които не са опровергани, се установява, че автомобилът на жалбоподателя бил първи на светофара, управляваният от св.М. – втори, а от св.Н. – четвърти.

Полицейският автомобил бил пети или шести по ред /с оглед показанията на св.И. и св.Н./.

При посоченото позициониране, полицейските служители свидетелстваха, че при зелена светлина на светофара, жалбоподателят потеглил с форсиране на двигателя и с рязко превъртане на гумите, което според св.И. било съпроводено със свирене на гумите и излизане на пушек.

Въртенето на гумите, според полицейските служители било в продължение на цялото кръстовище. Св.Т. посочи: „Колата загуби сцепление, даже ми се видя, че мръдна и встрани“.

Съдът констатира, че между показанията на св.И. и св.Т. и изготвените от самите тях докладни записки, приложени по делото са налице несъответствия. Твърдението им, че жалбоподателят преминал през цялото кръстовище с въртене на гуми протИ.речи на отразеното в докладната записка, изготвена от св.Т.. В същата е записано: „След преминаване през кръстовището на ул. „Трети март“ л.а. „Алфа Ромео“ превъртя гуми …“. Т.е. налице е несъответствие относно мястото и разстоянието, на което се твърди, че жалбоподателят е извършил визираното деяние. Видно е също, че в докладните записки полицейските служители са посочили, че след преминаване през кръстовището, л.а. „Алфа Ромео“ се отправил по ул.

„Трети март“ в посока към ПП I- 4. Според докладната записка на св.И. същият бил „настигнат и спрян за проверка на ул. „Трети март“ до механа „Капанът“. Така отразените данни не съответстват на установения по делото факт, включително посредством показанията на свидетелите И. и Т., че след кръстовището, жалбоподателят навлязъл по ул. „Трети март“, след което веднага свил надясно - по ул.“Г.С.Раковски“, а полицейският автомобил 4 продължил движението си направо по ул. „Трети март“. Т.е. автомобилът на жалбоподателя не е бил „настигнат“, а е бил спрян на ул.“Трети март“, когато излязъл на нея от ул. „Никола Симов“.

Свидетелите М. и Н. от друга страна са категорични, че при потеглянето на автомобила, управляван от жалбоподателя не е имало „дрифт“ и поднасяне на превозното средство. Св.М., чийто автомобил на кръстовището е бил непосредствено зад този на жалбоподателя и който е имал най- добра видимост, посочи: „П. тръгна малко по-бързо и се завъртяха предните колела. Това беше. Нито е оставял някакви следи от гуми на пътя, нито е имало пушек“. Данните, предоставени от св.М. кореспондират и с обясненията на жалбоподателя в жалбата и възражението срещу акта. В тях същият е посочил, че бил взел л.а „Алфа Ромео“ за временно ползване и не бил свикнал с него. Когато светнала зелена светлина на светофара, той включил на първа предавка и подал малко газ, но включвайки след това на втора скорост, явно подал повече газ и колата, която била със зимни гуми, придърпала и гумите изсвирили, но без колата да е поднасяла.

Отчитайки така предоставените данни от една страна, а от друга несъмнено по- ограничената видимост, която св.И. и св. Т. са имали /предвид факта, че полицейският автомобил е бил най- малко пети в колоната от чакащи на светофара коли/, както и несъответствията между показанията и писмените данни, предоставени от посочените свидетели, съдът намира за недоказана по безспорен начин фактическата обстановка, описана в АУАН и НП - че жалбоподателят преднамерено рязко подал газ с цел умишлено извеждане на МПС извън контрол, чрез превъртане на гумите. В тази насока съдът отчита и фактът, че полицейските служители не са последвали жалбоподателя /при твърдение за възприето от тях нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП - едно от най - тежките по ЗДвП/, а са продължили движението си по ул. „Трети март“, където спрели за проверка друг водач - за неправилно изпреварване.

Предвид изложеното, съдът намира за установено, че при потеглянето си, жалбоподателят е подал рязко газ, при което гумите на автомобила превъртели. Събраните по делото доказателства обаче не доказват по несъмнен начин тезата, че посочените действия са били извършени умишлено и с цел извеждане превозното средство извън контрол. Същите не изключват възможността действията да са били извършени по непредпазлИ.ст, имайки 5 предвид и че автомобилът, управляван от жалбоподателя не е поднасял встрани /което не се твърди и в НП/. Поради това, съдът намира за недоказана субективната страна на нарушението, доколкото съставът му предвижда деецът да действа със специална цел – да ползва пътя, отворен за обществено ползване, за друга цел, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари. Следователно нарушението може да бъде извършено само умишлено, което в случая не се доказа.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за недоказано, а обжалваното НП за необосновано и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Посоченият размер е минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 във вр. от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима съгласно чл.18, ал.2 от същата наредба. Въпреки, че съдът, съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 г. на СЕС, не е обвързан от размерите, предвидени в посочената наредба, настоящият състав намира, че този минимум следва да се приеме като ориентир, спрямо който да се преценява дължимия размер. В случая сумата от 600 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което съдът намира, че присъждането на сумата не се явява прекомерно.